Решение № 17 от 13.06.2017 г. на ВКС по т. д. № 3563/2015 г.

Решение № 17 от 13.06.2017 г. на ВКС по т. д. № 3563/2015 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Костадинка Недкова Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 1, т. 5 ГПК. Образувано е по подадена от С. И. С. молба от 18.06.2015 г. и допълнителна молба от 09.10.2015 г. за отмяна на решение № 1077/25.10.2011 г. по т. д. № 243/2011 г. на Окръжен съд - Варна, с което по реда на чл. 422 ГПК е признато за установено по отношение на молителя, С. И. С., че в полза на [фирма], съществуват вземания към него, в качеството му на солидарен длъжник по договор за банков кредит, за следните суми: 50 545,67 евро главница, 3724,73 евро - договорна лихва за периода от 28.06.2010 г. до 26.08.2010 г., 2171,15 евро - такса за закъснение за периода 09.04.2010 г. до 26.08.2010 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 26.08.2010 г. до окончателното й погасяване, за които вземания банката се е снабдила със заповед за изпълнение по реда на чл. 417, т. 2 ГПК и изпълнителен лист по ч. гр. д. № 12896/2010 г. по описа на Районен съд- Варна. Молителят поддържа, че по отношение на влязлото в сила спрямо него решение са налице основания за отмяната му по чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 5 ГПК. Сочи, че новите обстоятелства и доказателства, от съществено значение за делото, които не са могли да му бъдат известни при решаването му и с които не е могъл да се снабди своевременно, са разпределение на делото на съдия М. Т., без спазване на принципа на случайно разпределение на делата, както и наличието на основания за отвод на същата. Обстоятелствата, от които се извеждат липсата на случайно разпределение на делата, съответно на основанията за отвод са: съдия Т. е била чл. на съдебния състав, който се е произнесъл по реда на чл. 419 и чл. 420 ГПК по жалбите срещу разпореждането за незабавно изпълнение и по искането за спиране на изпълнението във връзка с издадената за процесните вземания заповед за незабавно изпълнение, които актове са постановени в закрито заседание и е посочено, че не подлежат на обжалване; съдия Т., въпреки, че е знаела, че няма право на обжалване на отказа за обезсилване на заповедта за изпълнение, не е обезсилила заповедта за изпълнение, въпреки че само тя е могла да го направи, тъй като делото е било при нея; съдия Т. "случайно" се е произнесла и по дела на молителя с [фирма]; съдия Т. е имала "особени отношения" със съпругата на молителя, С. Г. С., изразяващи се в това, че е налице разпореждане от 22.11.2015 г. на съдия Т. по наказателно дело на Районен съд - Варна, по което съпругата на молителя е представлявала подсъдимата, З. М., образувано срещу последната тенденционно, като молителят изрично сочи, че няма данни съдия Т. да е постановила присъда по делото; за първи път молителят чувал "един съдия да е едновременно и наказателен, и граждански и търговски съдия". На следващо място, молителят твърди, че М. Т. не е придобила качеството си на съдия в Окръжен съд - Варна, поради "нарушение на процедурата изобщо за избора й за съдия" /назначена, а не избрана за съдия/ и поради командироване с години, което е нарушение на ЗСВ, с оглед на което решението е нищожно. Сочи се, че друго ново обстоятелство /доказателство/, е установеното от молителя, че поканата, с която банката е обявила кредита за предсрочно изискуем, не му е връчена, което според касатора доказва, че банката не е водила редовно "търговските си и счетоводни книги и сметки". Не е съобразено наличието на 65 000 лева по банковата сметка на съпругата на молителя /същата е съдлъжник по кредита/, като освен това е невъзможно за две години да са изплатени от съпрузите само 1000 евро, при положение, че е плащано, като същите са осъдени за много по-голяма сума от размера на отпуснатия кредит, което също, според молителя, означа, че банката не води редовно книгите си. Поддържа се, че молителят е бил ненадлежно представляван в заповедното и исковото производство, поради което едва към момента на подаване на молбата за отмяна е узнал, че исковата молба не е представена в заповедното производство с данни за подаването й в срок. Сочи се, че молителят не е бил надлежно представляван, поради нередовно призоваване и непредвидени обстоятелства - отсъствие от страната /корабоплаване/. Молителят твърди, че е плавал като кормчия, но тъщата му, Ц. З. В., на която е посочил адреса, е пенсионерка и отсъства за не повече от пет дни от жилището си, поради което се твърди, че оформените съобщения, че не е намерен на адреса и извършеното разлепване на уведомяване са документи с невярно съдържание, съставени от призовкаря /най- често - Р. К./, които действия на призовкаря "не може да са станали без знанието на Т. ". Поддържа се, че С. е имал упълномощен адвокат - В. В., на която не са изпращани съобщения. Сочи се, че съпругата на молителя също е адвокат "от 1988 г. и то доста известен, особено в [населено място]", "всички съдии и призовкари я познават" и "много добре знаят, че тя има офис в [населено място], [улица]- по това време адв. В. е на същия" адрес. С молба от 09.10.2015 г. се иска отмяна на решението, поради това, че процедурата по чл. 417, т. 2 ГПК не следва да се прилага с позоваване на започнала наказателна процедура срещу Р България. Ответникът, [фирма], поддържа становище за неоснователност на молбата за отмяна, поради липса на основание за това. Сочи, че не са налице нови обстоятелства по см. на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, като посочените обстоятелства не са и от съществено значение за делото и не са подкрепени с доказателства. Твърди се, че незнанието на обстоятелствата / доказателствата се дължи на липса на дължимата грижа от страна на молителя за снабдяване с необходимите доказателства. Излагат се съображения за неоснователност на твърдението на молителя, че предявеният по реда на чл. 422 ГПК иск от банката е извън преклузивния едномесечен срок - искът е предявен на 09.02.2011 г. след получаване на 10.01.2011 г. на съобщение за постъпило възражение срещу заповедта за изпълнение. Според банката, не е налице нарушение на съдопроизводствените правила, обезпечаващи участието на молителя в производството по чл. 422 ГПК. Претендират се разноски по делото. Върховният касационен съд, ТК, Първо отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, предвид наведените основания за отмяна, приема следното: Молбата за отмяна е неоснователна. Основанието за отмяна на влязло в сила решение по реда на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК предпоставя да са открити нови обстоятелства или нови писмени доказателства, които са от съществено значение за делото и при решаването му от инстанцията по същество не са могли да бъдат известни на страната или тя не е могла да се снабди с тях своевременно. Във връзка с твърдението за нарушение на разпоредбите на случайно разпределение на делото е представено постановление от 15.01.2016 г. на Софийска градска прокуратура, постановено по сигнал на Ц. Г., [населено място] вх. № 14448/2015 г., в която се излагат съмнения за нарушение на принципа за случайно разпределение на делата, установен в чл. 9, ал. 1 ЗСВ по отношение на избора на съдия Т. П. по гр. д. № 47458/2015 г. по описа на Софийски районен съд, като във втора инстанция, се произнасял съдебен състав от ОС - Варна, в който почти винаги участвала съдия М. Т. В хода на проверката по сигнала на Г. допълнително са снети писмени обяснения от нея и от С. С., в които те разширили обхвата на съмненията си по отношение на случайното разпределение на гражданските дела, по които те се явяват страни, посочвайки други дела по описа на РС- Варна, СГС, СРС и ОС-Варна, от които съдилища са приложени протоколи за разпределение на конкретните дела. С посоченото постановление СГП е отказала образуване на наказателно производство, поради липса на достатъчно данни за извършено престъпление и е изпратила материалите по преписката на Инспектората на В. за извършване на преценка, дали да извърши проверка по реда на чл. 57, ал. 2 и сл. на ЗСВ. Видно от постановлението на прокуратурата, в него не се съдържат изрични данни в предмета на проверката относно спазването на принципа за случайно разпределение на делата да попада т. д. № 243/2011 г. по описа на Окръжен съд - Варна, по което е постановено решението, което се иска да бъде отменено. Дори да се приеме, че делото е обхванато от обема на проверката, както се поддържа от представителя на молителя, съгласно постановлението на прокуратурата, по отношение на процесното дело е установено наличие на протокол за разпределението му, във връзка с който е направен извод за липса на данни за престъпление. Ето защо, настоящият състав приема, че е извършено разпределение на делото по чл. 9 ЗСВ, като в случай, че се поддържа наличие на документ с невярно съдържание /протокола за разпределение/, то установяването на неистинността му следва да се извърши по надлежен ред- с влязла в сила присъда, съгласно чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК., за да може да се вземе предвид в производството по отмяна на влезли в сила съдебни решения при условие, че се докаже, че нарушението на този принцип е довел до неправилност на акта. Фактът, че различни дела при компютърното разпределение на делата, при които участват едни и същи страни или страна, се разпределят на един и същи съдия, не сочи на липса на случайно разпределение на делата или на манипулиране на разпределението, а е доказателство за точно обратното - за спазването принципа на случайното разпределение на делата, който се осигурява посредством компютърно разпределение на постъпващите дела между конкретен брой съдии, поради което, ако едно лице е страна по две или повече дела, те могат да бъдат разпределен на доклад на един и същ съдия или съдебен състав. На второ място, отмяната е извънреден способ за защита срещу влезли в сила неправилни съдебни решения, но не и срещу недопустими или нищожни решения. Отмяната на влязло в сила решение е недопустима, ако има друг път за защита срещу решението. Ето защо, доколкото защитата срещу нищожно решение е чрез предявяването на иск - чл. 270, ал. 2 ГПК, наведените твърдения за постановяване на решението от ненадлежен състав, поради липсата на качеството съдия на лицето, постановило решението, водещи до нищожността му, не могат да се разглеждат в производството по чл. 307 ГПК и да обусловят отмяната по чл. 303 ГПК на влязлото в сила решение. Не се доказва и твърдението на молителя за наличие на основания за отвод на съдия Т. от разглеждане на предявените от банката установителни искове срещу молителя и неговата съпруга С. за вземанията по кредита. Предметът и характера на производствата по чл. 419 и чл. 420 ГПК не се покрива с предмета и характера на исковото производство по чл. 422 ГПК, поради което не е налице хипотезата на чл. 22, ал. 1, т. 5 ГПК, нито е обстоятелство, пораждащо съмнение относно безпристрастността на съдебния състав. Фактът, че съдия Т. като районен съдия е постановила разпореждане за насрочване на наказателно дело, по което съпругата на молителя, в качеството си на адвокат, е била процесуален представител на подсъдимата, не обуславя предпоставките за отвод по чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК при разглеждане на искове, предявени по търговско дело от банка срещу молителя и неговата съпруга в качеството им на ответници, като не сочи на "особени отношения" между Т. и С.. Преценката на доказателствения материал по делото от съдията, разрешил спора, е израз на правораздавателните му функции и също не е основание за отвод на същия. Фактът, че законът предвижда разглеждането на жалбите по чл. 419 и чл. 420 ГПК да става в закрито заседание и обстоятелството, че постановените по тях актове не подлежат на обжалване, също не представляват основания за отвод на съдебния състав. Неоснователно е и твърдението на молителя, че е бил ненадлежно призован и по отношение на него са налице непредвидени обстоятелства- отсъствие от страната /корабоплаване/. С. е депозирал в първоинстанционното производство отговор на допълнителната искова молба, в който е посочил адрес за призоваване - [населено място], [жк], [жилищен адрес]0, на който именно са изпращани съобщенията по делото, вкл. за постановеното по делото решение от ОС-Варна. За първото съдебно заседание същият е бил редовно призован при условията на чл. 46, ал. 2 ГПК- съобщението е връчено на тъщата на посочения от самата страна адрес, като дори в молбата за отмяна се поддържа, че тя е натоварена от молителя за получаване на призовките. Постановеното по делото решение е връчено при условията на поставяне на уведомление, тъй като страната не е открита на посочения от нея адрес, на който вече е била призовавана. В първоинстанционното производство до постановяване на решението молителят не е представляван от адвокат или друго лице по чл. 32 ГПК, тъй като не е упълномощил такива. Не са ангажирани доказателства, че за относимия период лицето е било извън страната и не е могло да получи адресираните до него съобщения. Начина на връчване на поканата, с която банката е обявила предсрочната изискуемост, не представлява ново доказателство по см. на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като е приложена и приета по делото, преди постановяване на съдебното решение. Разрешаването на друг спор между страните по друго дело не обуславя приложението на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, нито води до направения от молителя извод за наличие на нередовни счетоводни книги на банката във връзка с процесния кредит, още повече, че при постановяване на решение, чиято отмяна се търси, съдът се е позовал на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза. Следва да се има предвид, че отмяната по чл. 303 ГПК не е способ за отстраняване на допуснати от страната грешки при попълване на доказателствения материал по делото. Твърденията, че процедурата по чл. 417, т. 2 ГПК не следва да се прилага, тъй като във връзка с нея е налице наказателна процедура срещу Р България, също не могат да обусловят отмяна на решението. В приложеното към молбата писмо, единствено е посочено, че предстои извършване на проверка, дали са налице предпоставките за откриване на наказателна процедура срещу страната, а не че такава процедура вече е открита. Дори да се приеме наличие на посочената процедура, това не е основание за отмяна на влязло в сила решение, доколкото не попада в изчерпателно изброените в чл. 303, ал. 1 ГПК основания за отмяна. С оглед горното, молбите на С. И. С. от 01.10.2015 г. и от 09.10.2015г за отмяна на решение № 1077/25.10.2011 г. по т. д. № 243/2011 г. на Окръжен съд - Варна, като неоснователни, следва да се оставят без уважение. Предвид изхода на спора, на ответника следва да се присъдят направени разноски по чл. 78, ал. 8 ГПК в размер на 75 лева. Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия