Решение № 1598 от 19.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6885/2024 г.

Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Б. Р. С., от гр.Шумен против решение 725 от 29.05.2024г. на Административен съд Шумен, постановено по адм. дело 131/2024г. Поддържат се доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което се иска отмяната му. Счита, че първоинстанционният съд не е обсъдил и преценил всички доказателства по делото и е приложил неправилно материалния закон. Директорът на Териториално поделение на Национален осигурителен институт /ТП на НОИ/ - Шумен изразява становище за неоснователност на същата в писмени бележки. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховен административен съд,Първи състав на шесто отделение като взе предвид касационната жалба и доводите в нея, обжалвания акт, доказателствата по делото и изискванията на закона констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд Шумен е Решение 2153-27-28 от 25.03.2024 г. на ръководителя на ТП на НОИ Шумен, с което е потвърдено разпореждане РВ-3-27-01491401 от 28.12.2023 г., издадени от ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ Шумен,с което г-жа С. е задължена да възстанови недобросъвестно получените суми за парични обезщетения за бременност и раждане в периода 14.08.2017-02.02.2019г в размер на 7274лв главница и 4325,37лв лихва. Първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на Б. Р. С.. Приел е, че административният акт е издаден от компетентен орган, в установената форма, при липсата на съществено нарушение на административнопроизводствените правила и е в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. От фактите по делото е установено, че Б. Р. С. е била регистрирана в Областна дирекция Земеделие Шумен като земеделски стопанин за периода 12.08.2016/2017-28.11.2017/18 и последващи регистрации с наета обработваема площ земеделска зема от 100 кв.м.,находяща се в общ.Венец,[населено място] за 2016г, и 2017, а за 2018г- 50 кв.м. с култури зеленчуци- домати и краставици. Касаторът е подал декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице - земеделски производител с начало на дейността и на осигуряването 12.08.2016 г. Контролни органи към ТП на НОИ- Шумен са извършили проверка, относно осигурителния стаж и доход на Б. Р. С. за периода 14.08.2017 02.02.2018 г,свързани с изплащането на обезщетение за бременност,раждане и отглеждане на малко дете. В рамките на проверката от страна на касатора било заявено,че ползва дворното място под наем,там е засадила домати и краставици,но не реализира продукция за продажба ,а само за лични нужди. Налични са данни от ТД на НАП относно неподаването на декларации по чл. 50 от ЗДДФЛ, предвид липса на реализирани приходи от дейността на касатора като земеделски производител. Било е установено, че Б. Р. С. не е подавала годишни данъчни декларации по чл. 50 от ЗДДФЛ за отчетните 2016 г.- 2018 г.Налично е и писмо от БАБХ-Шумен,,видно от което на лицето не са издавани удостоверения за регистрация по чл.12 ЗХ за регистрация на храни. В резултат на установените фактически обстоятелства е бил съставен констативен протокол КВ-5-27-01437739 от 18.10.2023 г. Въз основа на това са били издадени задължителни предписания ЗД-1-27-01437747 от 18.10.2023 г. за заличаване на подадените от касатора данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО за периода 12.08.2016 - 02.02.2019 г с вид осигурен код 13. Контролният орган е приел, че Б. Р. С. не е упражнявала дейност като земеделски стопанин по смисъла на § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО, поради което не е осигурено лице по смисъла на КСО.Задължителните предписания са връчени на 22.11.2023г на Б. Р. С. лично,като не са били оспорени по административен или съдебен ред и са влезли в законна сила.Въз основа на тях било издадено Разпореждане РВ-3-2701491401/28.12.2023г на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ Шумен, с което г-жа С. е задължена да възстанови недобросъвестно получените суми за парични обезщетения за бременност и раждане в периода 14.08.2017-02.02.2019г в размер на 7274лв главница и 4325,37лв лихва. Недоволна от постановения акт, С. го е обжалвала пред ръководителя на ТП на НОИ Шумен, който го е потвърдил с решение 2153-27-28 от 25.03.2024 г.С него частично било отменено разпореждането от 28.12.2023г за периода 2017г в размер на 3490,48лв,ведно със съответната лихва,за което административния орган приел,че е изтекъл установения в закона давностен срок.Ето защо и в тази му част АС-Шумен е приел,че същото не подлежи на съдебен контрол и е оставил без разглеждане жалбата на касатора. За да се произнесе настоящият състав на Върховния Административен съд прима следното : Регистрацията като земеделски производител и внасянето на осигурителни вноски не изчерпват фактическия състав на осигурителното правоотношение. За физическите лица - земеделски стопани по § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО, възниква основанието за осигуряване по чл. 4, ал. 3, т. 4 от КСО само при изпълнение на условието по чл. 10, ал. 1 от КСО да упражняват трудова дейност. Понятието "осигурено лице" по смисъла на част първа от КСО, е дефинирано в разпоредбата на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, според която такова е "физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски; осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10, продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1 - 3 и 5 КСО. Нормата от чл. 10, ал. 1 КСО сочи, че осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 КСО и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването. Самоосигуряващо се лице, което се е регистрирало по реда на чл. 1 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица, придобива качеството на осигурено по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, само ако извършва трудова дейност. В разглеждания случай касаторът не е подавал декларации по чл. 50 от ЗДДФЛ за отчетните 2016 г.- 2019 г., липсват данни за реализирани приходи от дейността й като земеделски производител. Не е доказала реално осъществявана трудова дейност. Поради това е извън кръга на лицата по чл. 4, ал. 3, т. 4 от КСО и некоректно подаваните за нея данни с декларация обр. 1 следва да бъдат заличени.При влезли в сила и изпълнени задължителни предписания ЗД-1-27-01437747/ 18.10.2023г,то получените от касатора суми като обезщетение за бременност и раждане и отглеждане на малко дете се явяват без основание и подлежат на връщане със съответната лихва. Неоснователно е оплакването в касационната жалба за необоснованост на обжалваното съдебно решение. Административен съд - Шумен е подложил на преценка всички събрани доказателства, а при формиране на вътрешното му убеждение относно фактите от обективната действителност не са допуснати отклонения от правилата на формалната и правната логика. Правилно съдът е приел, че оспореният акт е обективиран в изискуемата се писмена форма и е с изискуемото се съдържание. Доводите за липса на компетентност на органите по осигуряването се опровергават от наличните по преписката пред първата инстанция Заповед 1016-40-703/13.06.2022г,заповед 1015-27-79/25.07.2022г,както и заповед 1015-27-78/25.07.2022г и последващата заповед 1015-27-79/25.07.2022г,която оправомощава длъжностни лица при ТП на НОИ Шумен да издават разпореждания по чл.114 от КСО. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция.За да се установи със сигурност осъществяването на дейност като земеделски производител,а оттам и като самоосигуряващо лице , е необходимо наличието на минимален брой писмени доказателства,които да установяват същата,като с оглед правилата на нормалната житейска логика наличието на документи,свързани с разходи и приходи от дейността,както и наличието на декларирани доходи за съответната стопанска година биха се възприели за достатъчни за доказване на дейността. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. първо АПК Върховен административен съд, Първи състав на шесто отделение,