Решение № 4777 от 2.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10097/2011 г.

ВАСVII отделение02.04.2012 г.докладчик т Ваня Анчева

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2118 от 4.05.2011 г., постановено по адм. дело № 8004/2010 г. по описа на Административен съд - София град. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 4777 от 2.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10097/2011 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Лале" ООД, със седалище и адрес на управление в гр. Варна, ул. "Ниш" № 30, представлявано от управителя Гергана Маринова Вълкова, против решение № 2118 от 4.05.2011 г., постановено по адм. дело № 8004/2010 г. по описа на Административен съд - София град (АССГ). Касационният жалбоподател поддържа оплаквания за неправилност на оспорения съдебен акт, поради противоречие с материалния закон - касационно основание по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. първо АПК. Счита, че не са налице основания за прилагане на принудителната административна мярка, т. к. забраната на т. 51 от Приложение ХVII към Регламент ЕО 1907/2006 г. касае детските играчки, поради което е неотносима към предлаганата от дружеството бижутерия за деца. По развитите в касационната жалба доводи се иска отмяна на атакуваното съдебно решение и решаване на спора по същество от настоящата инстанция. Ответникът - председателят на Комисията за защита на потребителите (КЗП), не ангажира становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Застъпва становището, че решението на съда е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, в настоящия състав, констатира, че касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество и в пределите на проверката по чл. 218 АПК същата е неоснователна. С обжалваното решение АССГ е отхвърлил жалбата на "Лале" ООД срещу Заповед № 895/30.09.2010 г. на председателя на КЗП, с която на основание чл. 8, ал. 1 и ал. 2, т. 9 от Устройствения правилник на КЗП към министъра на икономиката и енергетиката и на нейната администрация, решение на КЗП, обективирано в Протокол № 44/14.09.2010 г., във връзка с чл. 87 и чл. 88, ал. 1, т. 2 ЗЗП и Наредба за условията и реда за изтегляне от пазара, изземване от потребителите и унищожаване на опасни стоки и за реда за обезщетяване на потребителите в случаите на изземване на опасни стоки, във връзка с чл. 99 ЗЗП; сертификат за стоков контрол № 05/0127/16.8.2010 г. на "Булгарконтрола" АД - Варна и протоколи за изпитване от 31.07.2010 г. на ИЦ "Алми тест", гр. София, е наредено на "Лале" ООД да не пуска на пазара и да организира незабавно и ефективно изтегляне от пазара на детски пръстени, опаковани в картонени кутии, са надпис FASHION RINGS, всяка с по 36 гнезда за пръстените, на цена 0,27 лв./бр., изработени от гумен материал със залепени фигурки с форма на човече, ягода, гъбка, черешка, джапанка, цвете, пеперуда, жаба и др., страна на произход Китай; като опасни за здравето и безопасността на потребителите по реда, условията и в сроковете, визирани в Наредба за условията и реда за изтегляне от пазара, изземване от потребителите и унищожаване на опасни стоки и за реда за обезщетяване на потребителите в случаите на изземване на опасни стоки, както и да отправи предупреждения към потребителите за рисковете, които стоките съдържат. Заповедта е мотивирана с посочените в същата сертификат за стоков контрол, издаден от "Булгарконтрола" ЕД и протоколи за изпитване, удостоверяващи обстоятелството, че предлаганите на пазара стоки не съответстват на изискванията за безопасност - не отговарят на изискванията на Директива 2005/84 ЕО по отношение допустимото съдържание на фталати и представляват риск за потребителите. За да постанови този правен резултат първостепенният съд е приел, че административният акт съответства на приложимите материалноправни разпоредби на ЗЗП, поради което е законосъобразен. Позовавайки се на чл. 170, ал. 1 АПК съдът е заключил, че административният орган е доказал наличието на предпоставките за издаване на оспорената заповед, като при произнасянето си е спазил и установените административнопроизводствени правила. Решението е правилно. По делото няма спор за факти по същество, поради което приетата за установена от АССГ фактическа обстановка се възприема изцяло от настоящия състав. Същата се подкрепя от събрания в хода на съдебното производство доказателствен материал. Предвид подробно изложените от първоинстанционния съд фактически обстоятелства по казуса, съдът намира, че същите не следва да се възпроизвеждат повторно и от касационната инстанция, още повече, че предмет на касационно оспорване са правните изводи на решаващия съд относно доказването на обстоятелството дали процесните стоки са опасни за живота и здравето на потребителите. Настоящият състав намира, че заключението на решаващия съд за наличие на материалноправните предпоставки за постановяване на заповед за налагане на процесната принудителна мярка, са обосновани и съответстват на приложимите материалноправни разпоредби. Съгласно разпоредбата на чл. 87 ЗЗП, когато се установи, че стоката, услугата или партидата стоки е опасна за потребителите, контролният орган, в случая - КЗП (по аргумент от чл. 82, ал. 1, т. 1 ЗЗП) забранява пускането й на пазара и предприема съпътстващи мерки, осигуряващи спазването на забраната. Според нормата на чл. 88, ал. 1, т. 2 с. з., когато контролният орган установи, че определена стока или партида стоки, пусната на пазара, представлява или е вероятно да представлява опасност за здравето и безопасността на потребителите, той е длъжен, като вземе предвид условията за производство или търговия на стоката, да разпореди или да организира незабавно и ефективно изтегляне на същата от пазара, както и отправяне на предупреждения към потребителите за рисковете, които стоката съдържа. С разпоредбата на чл. 69, ал. 1 ЗЗП се въвежда общо и принципно задължение за производителите на стоки да предлагат на потребителите само безопасни такива. Легална дефиниция на понятието "безопасна стока" се съдържа в дефинитивната норма на чл. 70, ал. 1 ЗЗП, според която безопасна е всяка стока, която при нормални и разумно предвидими условия за употреба, включително продължителността на нейното използване, привеждането й в експлоатация, инсталирането (монтирането) и поддръжката й, не представлява риск за живота и здравето на потребителите или той е минимален и съвместим с употребата на стоката и е смятан като приемлив за осигуряване високо ниво на защита на потребителите, като се вземат предвид заложените в т. 1 - т. 5 критерии, въз основа на които се извършва преценката дали една стока е безопасна или не по смисъла на общата безопасност на стоките от гледна точка на ЗЗП. В конкретния случай преценката обхваща съществуващия риск за здравето на потребителите, с оглед установения състав като характеристика на стоката и рисковата група потребители по отношение на използването на стоката, като децата (чл. 70, ал. 1, т. 1 и т. 5 ЗЗП). А съгласно чл. 70, ал. 3 ЗЗП като опасна стока се квалифицира всяка стока, която не е безопасна по смисъла на закона. По делото е несъмнено установено въз основа на контролни замервания, с отразени резултати в протоколи от изпитване, че в процесните стоки се съдържа 33.8 % пластификатор диетилхелсилфталат DEHP, стойността на който показател не следва да надвишава 0,1 % по маса на пластифицирания материал в играчки и артикули за деца, съгласно Директива 2005/84/ЕО, с която се допълва Приложение I към Директива 76/769/ЕИО. В цитирания акт на производното общностно право изрично е записано, че фталат DEHP не се ползва като вещества или като съставка на препарати в концентрация, надвишаваща указаната пределно допустимата норма. Посоченото обстоятелство се потвърждава и от приложения сертификат за стоков контрол № 05/0127/16.8.2010 г. на "Булгарконтрола" АД - Варна, в който се съдържа заключение, че процесните стоки - детски пръстени, крият риск за здравето. Същите не отговарят на изискванията и на Регламент 1907/2006 г. (т. 51 от Приложение ХVII към него "Ограничения по отношение на производството, пускането и употребата на определени опасни вещества, препарат и изделия"), забраняващи употребата на фталат DEHP като вещества или като съставки на препарати в концентрации по-високи от 0.1 тегловни % за пластифицирани материали в детски играчки и продукти за грижа за детето, т. к. създават потенциален риск за здравето и безопасността на децата. В тази насока към доказателствения материал по делото е приложено и становище на Националния център по опазване на общественото здраве, в което е отразено, че при продължителна експозиция DEHP оказва негативни репродуктивни ефекти и токсично въздействие върху бъбреците, назависимо от пътищата на постъпване. При тези необорени от жалбоподателя данни и независимо как ще бъдат квалифицирани процесните стоки, насочени към детската потребителска група (играчки или детска модна бижутерия, т. е. артикули, използвани от деца), съдът обосновано е приел, че същите се обхващат от хипотезата на чл. 70, ал. 3, вр. с ал. 1, т. 5 ЗЗП, като използването им крие риск за здравето на специфична категория потребители и реализацията на пазара застрашава сигурността на тези потребители, което е основание за прилагане на превантивната принудителна административна мярка, предмет на оспорената заповед. Наведените в жалбата на "Лале" ООД оплаквания не са от естество да обуславят различни фактически положения от възприетите от административния орган, нито да променят правните му изводи за наличието на условията, посочени в хипотезата на чл. 87 и чл. 88, ал. 1, т. 2 ЗЗП. Оплакванията вече са обсъдени в мотивите на оспореното решение и приетото от АССГ по основателността им се споделя изцяло от настоящата инстанция. По изложените съображения съдът намира, че не е налице релевираното в касационната жалба основание по чл. 209, т. 3, предл. първо АПК, поради което решението на АССГ следва да се остави в сила. Водим от горното, на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,

Цитирани разпоредби

4