Решение № 14487 от 3.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3570/2014 г.

Решение № 14487 от 3.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3570/2014 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 38, ал. 6 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД). Образувано е по касационна жалба на Лидия Василева Гарванова от гр. София, против Решение № 67/06.01.2014 г., постановено по а. д. № 9882/2013 г. по описа на Административен съд София град (АССГ). Касационната жалба е подадена от страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в законния срок, поради което е процесуално допустима. С обжалваното решение състав на АССГ е отхвърлил жалбата на Гарванова против Решение № Ж-124/13/02.09.2013 г. на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД, Комисията). С последното, Комисията е приела за установено, че жалбата на Гарванова против неправомерната обработка на личните й данни от страна на "Софийска вода" АД при сключване на Споразумение № 64/28.02.2013 г. за разсрочено плащане на задълженията й за доставена вода е неоснователна и я е оставила без уважение. Недоволна от решението, Гарванова го обжалва. Счита същото за неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Моли отмяната му. Претендира присъждане на направените от нея разноски. Ответните страни - КЗЛД и "Софийска вода" АД, считат касационната жалба за неоснователна. Комисията претендира и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът дава становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на Пето отделение (ВАС), за да се произнесе по касационната жалба, възприе изцяло установеното от фактическа страна от състава на АССГ. Исканията за събиране на нови доказателства, направени от касаторката пред първоинстанционния съд, основателно са били отхвърлени, поради което не е налице твърдяното съществено нарушение на съдопроизводствените правила. За да постанови съдебния си акт, съдът е събрал и съобразил всички относими към спора доказателства. Исканите нови такива не касаят твърдяното от касаторката нарушение, извършено от "Софийска вода" АД, в качеството й на администратор на лични данни. При правилно установената фактическа обстановка, касационната жалба се явява неоснователна. Касационната жалба на Гарванова въпреки твърдението, направено в началото за наличието на всички касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, е поднесена под формата на свободен разказ, възпроизвеждащ отношенията й с ответниците "Софийска вода" АД и КЗЛД и изразяващ гражданското й недоволство от неуважението на нейните искания. В същата липсва конкретизация на твърдяните като допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушения на материалния закон и необоснованост. Всъщност, касационната жалба преповтаря твърденията на Гарванова, направени пред КЗЛД и първата съдебна инстанция, без оглед на различния предмет на проверка в производствата пред тях. Доводът за необоснованост на решението е неоснователен. Касаторката не сочи кой точно фактически извод на АССГ, на кое събрано по делото доказателство противоречи. При липсата на конкретност, ВАС не е в състояние да провери така направения довод и да се произнесе по него. Доводът за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила отново не е конкретизиран. Единственото твърдения, което по съдържанието си се доближава до същността му, е това за недопускането на исканите от нея доказателства от АССГ. ВАС взе отношение по-горе в мотивите по този довод. Може отново да се посочи, че изводите на първоинстанционният съд за неотносимост на част от исканите от Гарванова такива и общоизвестността на друга част, подробно описани в протоколно определение от проведеното на 04.12.2013 г. съдебно заседание по а. д. № 9882/2013 г. на АССГ, се споделят изцяло. Неоснователен е и доводът за постановяване на решението при допуснато нарушение на материалния закон. Обстоятелствата, които са от съществено значение за правилността на решението по съществуващия спор са правилно установени и оценени от АССГ. Приложените Общи условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите на В и К оператор "Софийска вода" АД (ОУ), са одобрени от ДКЕВР с нейно Решение № ОУ-064/17.07.2006 г., което може да бъде видяно на сайта на тази комисия. Същите са публикувани на 30.07.2006 г. във в-к Стандарт и на 28.07.2006 г. във в-к Куриер. Един месец след публикуването им те са влезли в сила, съгласно чл. 11, ал. 7 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги. В следващия влизането им в сила 1-месечен срок, Гарванова не е направила възражение срещу тях, поради което, на основание чл. 11, ал. 8 от с. з., те са станали задължителни за нея като потребител на услуги във вида, в който са публикувани и влезли в сила. Липсват и нейни възражения, дадени в едномесечен срок от момента, когато Гарванова е станала индивидуален потребител на услугите, със собствен партиден номер, независимо от факта дали е присъствала на Общото събрание на Етажната собственост, проведено на 10.01.2008 г. Мълчаливото й съгласие да ползва услугите на "Софийска вода" АД и плащането на сметките й за тях говори, че е налице двустранно съгласие за предоставянето и ползването на тези услуги. С чл. 63 от ОУ се въвежда презумпцията, че тя като потребител, е дала съгласието си предоставените на В и К операторът нейни лични данни, да бъдат използвани във връзка с фактическите отношения между тях по предоставянето на В и К услуги. Липсват и твърдяните от Гарванова нарушения при обработката на личните й данни при сключването на Споразумение № 64/28.02.2013 г. за разсрочено плащане. Доброволното явяване на лицето в офис на "Софийска вода" АД, доброволното предаването на личната му карта за вземане на данните от нея, вписването им в базата данни и компютърната бланка за споразумение и разпечатването на последната е станало пред нея, очевидно с нейно участие и съгласие, предвид липсата на отрицателна реакция от нейна страна и след като тя лично е участвала в уговарянето на клаузите на споразумението, което впоследствие е подписала. Причините, поради които касаторката е предоставила личните си данни на ответника "Софийска вода" АД, са ирелевантни за делото. Попълването на данните в споразумението, разпечатването и подписването му е процес, който е могъл да бъде прекъснат от касаторката във всеки един момент, ако тя не изразява съгласие с което и да било действие от него. Личните данни, вкарани в базата данни на "Софийска вода" АД, също биха могли да бъдат заличени в момента, в който Гарванова прецени, че не иска да ги предостави. Такова искане от нейна страна обаче не е постъпило. От 28.02.2013 г. и до настоящия момент, липсват данни и доказателства, така предоставените лични данни да са били съхранявани, обработвани и/или използвани от администратора неправомерно, вкл. и за цели, различни от тези, за които са събрани. Неоснователно е твърдението, че към момента на подписване на споразумението, служителката на оператора, попълнила данните в него, не е била упълномощена за това. Сам по себе си фактът, че тя има достъп и може да борави с бланковите формуляри, изготвени от оператора, както и да вкарва личните данни на касаторката в неговата базата данни сочи, че тя е била оправомощена за такива действия. Този извод се подкрепя от представеното по-късно пълномощно на нейно име. При служебната проверка на решението по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК ВАС констатира, че същото е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. Предвид изложеното, касационната жалба се явява неоснователна, поради което следва да бъде оставено в сила обжалваното решение. По делото има искане от процесуалния представител на КЗЛД за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. С оглед изложените фактически и правни изводи на ВАС, то се явява основателно. Следва на основание чл. 143 АПК във вр. с чл. 8 и чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения, да бъде осъдена Гарванова да заплати на Комисията сумата 200,00 лева юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Пето отделение