Решение № 2402 от 14.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7315/2019 г.

Решение № 2402 от 14.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7315/2019 г., IV о., докладчик съдията Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", представляван от процесуален представител - юрисконсулт Ламбев срещу решение № 201 от 10.04.2019 г., постановено по адм. дело № 197 по описа за 2019 г. на Административен съд Пазарджик, с което е отменено решение № 01-0800/3737-#8 от 23.01.2019 г. за налагане на финансова корекция на община Лесичово от изпълнителния директор на ДФ "Земеделие". Твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Развива кратки доводи в касационната жалба и иска отмяна на съдебното решение и оставяне в сила на решението за налагане на финансова корекция. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност при претенция на другата страна за присъждане на адвокатско възнаграждение. Ответната страна - община Лесичево, чрез процесуалния си представител адвокат Кръстев оспорва подадената касационна жалба и дава становище за нейната неоснователност и претендира присъждане на разноски. Развива подробни съображения в представени по делото писмени бележки. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно становище за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, четвърто отделение като взе предвид разпоредбите на чл. 218 и сл. от АПК, преценява следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на контрол пред административния съд е било решение № 01-0800/3737-#8 от 23.01.2019 г. за налагане на финансова корекция на община Лесичово от изпълнителния директор на ДФ "Земеделие". С посоченото решение изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" е приел, че поради предвиждане в обществена поръчка на изискване участниците да имат внедрена "система за управление на здравословни и безопасни условия на труд по BS OHSAS 18001: 2007 /или еквивалентна/, с обхват на сертификата на проектирането" се давало необосновано предимство на определени лица и ограничавало участието на други лица в обществената поръчка. Изискването било неотносимо към предмета на обществената поръчка, който бил "Реконструкция и рехабилитация на техническата инфраструктура на община Лесичево, с финансиране по договор № 13/321/01289 от 27.11.2012 г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по мярка 321 "Основни услуги на населението и икономиката в селските райони" от ПРСР 2007-2013 г., подкрепена от Европейския Земеделски фонд за развитие на селските райони. Съдът като е обсъдил всички налични доказателства е приел, че посоченото изискване е във връзка с гаранции, че при изпълнение на обществената поръчка ще се спазват всички изисквания, свързани с безопасните и здравословни условия на труд, без значение броя на работещите при съответния участник. Прието е, че при изпълнение на дейности като рехабилитация на водопреносна мрежа и реконструкция на общински пътища е много важно да се гарантира здравето на работещите при такива условия. Поради което е приел, че не е нарушен чл. 25, ал. 5 от ЗОП (отм.);. Прието е, че липсват данни защо е наложена санкция 10 % без да е посочено как е определен размера на санкцията. Решението е правилно. Няма допуснати нарушения на материалния закон и е налице подробна обоснованост на съдебният акт. Съдът, в детайли, е направил подробна преценка на събраните доказателства, подробно е разгледал предмета на обществената поръчка и посоченото изискване на възложителя. Анализирани са приложимите разпореди на националното и европейско законодателство. След което е направил адекватни на посоченото фактически установявания и е извел законосъобразния извод за липса на дискриминационни условия и за липса на нарушение по чл. 25, ал. 5 от ЗОП (отм.);. Възложителят не само, че не направил ограничение за участие, но е осигурил при изпълнение на такива дейности живота и здравето на работещите с изискване за безопасни и здравословни условия на труд. В касационната жалба няма развити никакви оплаквания, които да формират друг извод. Налице е несъгласие с изводите на съда - фактически и правни, но няма изложение, кое ги прави незаконосъобразни. Мотивите на първата инстанция са пълни, подробни и следва да бъдат изцяло споделени. Поради което настоящия състав следва да се възползва от разпоредбата на чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК и да препрати към тях. Решението следва да бъде оставено в сила. На ответника се следват разноски за тази инстанция, в размер на претендирания адвокатски хонорар - 650 лв., платени в брой, видно от представени договор за правна защита и съдействие. С оглед минималната сума, посочена по-горе няма основание същата да бъде намалявана по направеното от касатора възражение за прекомерност. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, четвърто отделение