Решение № 7372 от 4.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3567/2025 г.
ВАССедмо отделение04.07.2025 г.докладчик т Таня Вачева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение 7505 от 05.03.2025 г. по адм.д. 10649/2024 г. на Административен съд София-град.
ОСЪЖДА Сдружение Български икономически форум, с адрес в гр. София, бул. Витоша 86, ап. 12 да заплати на Министерство на регионалното развитие и благоустройството гр. София, ул. Св.св. Кирил и Методий 17-19 направените по делото разноски в размер на 150 (сто и петдесет) лева.
Решението е окончателно.
Председател: /п/ ТАНЯ ВАЧЕВА Членове: /п/ КАЛИНА АРНАУДОВА/п/ ЮЛИЯ РАЕВА
Мотиви
Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Сдружение Български икономически форум против решение 7505 от 05.03.2025 г. по адм.д. 10649/2024 г. на Административен съд София-град, с което съдът е отхвърлил жалба на сдружението срещу решение РД-02-14-1266 от 28.11.2023 г. на ръководителя на Националния орган (НО) на Програма за трансгранично сътрудничество Балкани - Средиземно море 2014-2020 (Програмата) за определяне на финансова корекция. Касаторът поддържа доводи за неправилност на решението поради постановяването му в нарушение на материалния закон и необоснованост - основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва извода на съда за отсъствие на изтекла погасителна давност по смисъла на чл. 3 от Регламент 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 година относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности. Твърди също, че като възложител сдружението не е допуснало констатираното нарушение за въведени ограничителни изисквания и финансовата корекция е незаконосъобразно определена. Сочи, че при решаване на делото съдът не е съобразил решение на Съда на ЕС по дело С-175/23 по отношение определянето на размера на финансовата корекция. Иска отмяна на решението, като вместо него по същество бъде постановено друго, с което актът бъде отменен като незаконосъобразен. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът ръководителят на Националния орган на Програма за трансгранично сътрудничество Балкани - Средиземно море 2014-2020, чрез пълномощник, оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Иска присъждане на разноски за защита от юрисконсулт. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: Страните не спорят за факти. Спорът е по приложението на закона. Първоинстанционният съд е установил подробно релевантната за спора фактическа обстановка. Безспорно е по делото, че сдружението като бенефициер по проект Образование за идеи, изобретения и иновации за предприемачество, съфинансиран по Програма за транснационално сътрудничество Балкани - Средиземно море 2014-2020q е провело избор с публична покана по реда на ПМС 160/2016 г. с предмет Услуги за организиране на тридневен семинар в гр. София и транспорт на участници в семинари в чужбина с две обособени позиции (ОП) и е сключил договор за изпълнение по ОП 1 с предмет Организиране на тридневен семинар с избрания изпълнител Панаирни конгресни резервации - ДМК ЕООД . След извършена проверка на процедурата с оглед правилното разходване на помощта, ръководителят на НО е издал оспореното пред първоинстанционния съд решение РД-02-14-1266 от 28.11.2023 г. Приел е, че сдружението е допуснало две нарушения, засягащи ОП 1, представляващи нередности, за които е определил финансова корекция: 1/ нарушение на чл. 51, ал. 4 ЗУСЕФСУ във вр. с чл. 3, ал. 13 и ал. 14 от ПМС 160/2016 г., изразяващо се в заложени в публичната покана ограничителни изисквания, изразяващи се в поставено минимално изискване за представяне на референции, препоръки и/или писма от минимум трима възложители. Прието е, че същото е незаконосъобразно, тъй като изискването не е съобразено с обема и стойността на поръчката, а изпълнението му предполага, че трябва да са изпълнени три различни договора при различни възложители вместо три различни услуги, сходни с предмета на договора. Органът е приел, че със залагането на изисквания, които не са пропорционални на предмета на поръчката, възложителят е ограничил участието на потенциални кандидати, които имат опит с изпълнение на дейности по такъв предмет. Посочил е нарушението като нередност по т. 11, б. а от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на ЗУСЕФСУ (Наредбата) и е определил финансова корекция от 10% върху допустимите разходи по договора с изпълнителя; 2/ нарушение на чл. 3, ал. 5 във връзка с чл. 3, ал. 2, т. 3, във вр. с чл. 3, ал. 7, т. 1 - 3 и на чл. 3, ал. 18 от ПМС 160/2016 г. - неясна Методика за определяне на комплексната оценка. Според издателя на акта въведеният от възложителя показател К4 - оценка по критерий Допълнителни дейности, е формулиран абстрактно и предполага субективизъм и неяснота за потенциалните икономически оператори. Органът е посочил, че липсата на указания относно вида и същността на допълнителните дейности, включително критериите, по които ще се оценяват дейностите като повишаващи качеството на изпълнение на поръчката, води до невъзможност да бъдат обективно сравнени получените оферти. Квалифицирал е нарушението като нередност по т. 11, б. а от Приложение 1 към Наредбата и е определил финансова корекция 10% върху стойността на допустимите разходи по договора с изпълнителя. На основание чл. 7 от Наредбата е определил една финансова корекция от 10% по пропорционалния метод. Първоинстанционният съд е приел за неоснователно поддържаното от Сдружение "Български икономически форум" както пред административния орган, така и в съдебното производство, възражение за изтекла погасителна давност. Заключил е, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в законоустановена писмена форма, при спазване на процедурата по чл. 73, ал. 2 ЗУСЕФСУ, правилно приложение на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Според съда минималното изискване, насочващо към брой изпълнени договори с минимум трима възложителя, е незаконосъобразно и е ограничително по отношение на онези кандидати, които могат да докажат добро изпълнение на три услуги, еднакви или сходни с предмета на поръчката, но възложени от един стопански субект. Приел е, че е доказано от фактическа страна посоченото от органа нарушение, представляващо нередност, за която да бъде определена финансова корекция. Съдът е мотивирал извод за законосъобразност на Методиката за определяне на оценка, тъй като същата дава възможност да се оцени нивото на изпълнение, предложено във всяка оферта, а указанията за определяне на оценка по всеки показател осигуряват на участниците достатъчно информация за начина, по който ще се прилагат. Предвид липсата на соченото от органа нарушение, съдът е мотивирал извод за липса на нередност, за която да бъде определена финансова корекция. По изложените съображения е формирал краен извод за законосъобразност на решението за определяне на финансова корекция и е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е правилно като краен резултат. Правилен е изводът на съда за компетентността на органа, формата на акта и спазването на административнопроизводствените правила при издаването му. Правилен е изводът за материална законосъобразност на акта, но по различни от възприетите от съда мотиви. Касационната инстанция споделя извода на административния съд за отсъствие на изтекла погасителна давност. Регламент 2988/95 съдържа общи правила, отнасящи се до единните проверки и до административните мерки и санкции, касаещи нередностите по отношение на правото на Общността, където нередност е всяко нарушение на разпоредба на правото на Общността, в резултат на действие или бездействие от икономически оператор, което е имало или би имало за резултат нарушаването на общия бюджет на Общностите или на бюджетите, управлявани от тях, или посредством намаляването или загубата на приходи, произтичащи от собствени ресурси, които се събират направо от името на Общностите или посредством извършването на неоправдан разход съгласно чл. 1, § 1 и § 2 от същия. В Регламента е предвидено единно правило по отношение на давността за процедурите, включително и за администриране на нередности. Разпоредбата на чл. 3, §1, ал.1 от същия Регламент въвежда общо правило за давност (минимален срок), приложимо в разглежданата област на регулиране, определяйки четиригодишен срок на погасителна давност за процедурите по установяване на нередности, който започва от момента на извършване на нередността по смисъла на член 1, § 1, освен когато в секторните правила е регламентиран по-кратък срок, но не по-малко от три години. Съгласно чл. 3, § 2 от Регламент 2988/95 държавите членки запазват възможността да прилагат срок, който е по-дълъг от предвидения в цитирания регламент. Съгласно решение по дело С-465/10 от 21.12.2011 г. на СЕС смисълът от уеднаквяването на уредбата е не само да има минимален срок, който да се прилага във всички държави членки, но и да демонстрира изрично отказа на общностния законодател да събира суми след изтичането на определения времеви период. СЕС е посочил в решението, че в случай на продължаваща или повторно извършена нередност давностният срок започва да тече от датата, на която нередността е прекратена. Когато бенефициерът в качеството си на възлагащ орган не е спазил правилата за възлагане, е налице хипотеза на продължаваща нередност по смисъла на чл. 3, §1, ал. 2 от Регламент 2988/95. В конкретния случай установената от органа нередност засяга възлагателния процес и е "продължаваща" по смисъла на чл. 3, §1, ал. 2, изр. първо от Регламента, която се преустановява едва с приключването на изпълнението по сключения договор с избрания изпълнител. Видно е от данните по делото, че окончателното плащане по договора за възлагане е извършено на 11.12. 2018 г. и това е датата на приключването на изпълнението по договора с избрания изпълнител. Тази дата би била начална дата за броене на давностния срок, но ако програмата не е многогодишна. Предвид т. 57 от решението по дело С-436/15 на СЕС в случай на многогодишна програма срокът за давност във всеки случай продължава, докато програмата изрично не бъде прекратена. Този срок е определен като специален давностен срок и се прилага в случаите, когато накърняването на засегнатите интереси продължава през цялото време на изпълнение на проекта. Възприетото от СЕС определение на "многогодишна програма" е дефинирано от Съда като широкоспектърно понятие, което би могло да се срещне във всички области от политиката на Съюза, където има използване на негови бюджетни средства. Бенефициерът в конкретния случай е провел откритата процедура в изпълнение на проект Education for ideas, inventions and innovations for entrepreneurship - Образование за идеи, изобретения и иновации за предприемачество, финансиран по програмата за транснационално сътрудническо Балкани - Средиземно море 2014 - 2020, с крайна дата 31.12.2023 г. и този проект представлява многогодишна програма по смисъла на чл.3, пар.1 от Регламент 2988/95 г. предвид даденото с решение по дело С-436/15 г. на СЕС тълкуване. Поради това и специалната давност по чл. 3, пар.1 от Регламента не е изтекла. Съгласно чл. 2, т. 1 от Договора за субсидия ВМР1/1.3/2532/2017 периодът на изпълнение на дейностите по проект peг. ВМР1/1.3/2532/2017 Образование за идеи, изобретения и иновации за предприемачество, съфинансиран по Програма за транснационално сътрудничество Балкани - Средиземно море 2014 - 2020 г., изпълняван от сдружение Български икономически форум, е 24 месеца, съобразявайки Апликационната форма като неразделна част от договора за субсидия. Крайната дата за приключване на дейностите по проекта е до 31.12. 2023 г. Съгласно чл. 9, ал.2 от Договора за предоставяне на национално съфинансиране по ПТС Балкани Средиземно море 2014- 2020 година, рег. РД-02-29-319/01.11.2017 година, срокът на изпълнение на проекта е 24 месеца, считано от 01.08.2017 г. до 31.07.2019 г. Това означава, че след като проектът се изпълнява не еднократно, а няколко години и се финансира със средства от ЕС, проектът представлява многогодишна програма според решението по дело С-436/15 на СЕС, т. 51. Конкретният договор за изпълнение, сключен в резултат на проведената от бенефициера процедура, е за изпълнение на част от дейностите по проекта, който е с крайна дата за изпълнение 31.12.2023 г. Термините проект и програма са взаимозаменяеми по смисъла на чл. 3, пар.1 от Регламент 2988/95, но това не предполага взаимозаменяемост на понятията програма и проект с договор за възлагане или обособена позиция. Конкретно изпълняваният от жалбоподателя проект е многогодишна програма по смисъла на Регламента, а в тази хипотеза давностният срок продължава до окончателното прекратяване на програмата, предвидена за нея. Многогодишната програма трябва да се счита за изрично прекратена от датата, посочена в решението на Комисията за одобряване на този проект като крайна дата за приключване на работите и за извършване на плащанията на свързаните с тях допустими разходи, без да се засяга възможността за евентуално продължаване с ново решение на Комисията в този смисъл. Съгласно представеното пред първоинстанционния съд писмо от Министерство на икономиката и финансите на Република Гърция, Програмата Балкани - Средиземно море 2014 - 2020 е част от многогодишна програма за транснационално сътрудничество, в които Република България участва. Съгласно писмо 71757/23.05.2024 г. на Управляващия орган и Секретариата по Програмата за приключването на проект BMP 1/1.3/2532/2017
Education for ideas, inventions and innovations for entrepreneurship, окончателният формуляр за кандидатстване, заедно с окончателният доклад на проекта и необходимите приложения, са качени от бенефициера в MIS системата на 16/10/2023. Според посоченото в писмото Управляващият орган/Съвместният секретариат са проверили съдържанието на документите, представени за приключване на проекта. При тези данни проект ВМР1/1.3/2532/2017
Education for ideas, inventions and innovations for entrepreneurship,, финансиран по Програма за транснационално сътрудничество Балкани - Средиземно море 2014-2020 г, с бенефициер Сдружение Български икономически форум, е приключен на 23.05.2024 г. Оспореното в съдебното производство решение на ръководителя на Националния орган е издадено на 28.11.2023 г., като уведомлението по чл. 72, ал. 2 ЗУСЕФСУ до бенефициера е изпратено на 06.11.2023 г., т.е. преди изтичане на крайния срок за изпълнение на проекта. Правилен е изводът на съда, че възложителят е допуснал нарушение на чл. 51, ал. 4 ЗУСЕФСУ във вр. с чл. 3, ал. 13 и ал. 14 от ПМС 160/2016 г. По делото не е спорно, че съгласно Раздел III.2.4) от поканата (по чл. З, ал. 13 от ПМС 160/01.07.2016 год.), бенефициерът е поставил като изискване към кандидата да е изпълнил през последните 3 (три) години от датата на подаване на офертата в зависимост от датата, на която кандидатът е учреден или започнал дейността си, поне три услуги, еднакви или сходни с предмета на поръчката". Посочено е, че под еднакви или сходни с предмета на поръчката услуги следва да се разбират услуги, свързани с организиране и провеждане на различни бизнес, промоционални, обучителни или други прояви и/или логистично обезпечаване на различни по вид събития - организиране на работни срещи и/или семинари и/или конференции и/или симпозиуми и/или кръгли маси и/или обучения и/или учебни посещения. Като минимално изискване е въведено и условието кандидатът да е коректен доставчик, което се доказва с референции, препоръки и/или писма от минимум 3-ма (трима) възложителя. Като изискуеми документи и информация по отношение на първото изискване е посочено, че следва да се представи справка - декларация със списък на услуги, еднакви или сходни с предмета на поръчката, изпълнени през последните 3 години от датата на подаване на офертата в зависимост от датата, на която кандидатът е учреден или е започнал дейността си, вкл. стойностите, датите или получателите (приложение към офертата). По отношение на второ изискване е посочено, че следва да се представят минимум 3 (три) референции/препоръки за добро изпълнение в съответствие с посоченото в справка - декларация. Съгласно чл. 3, ал.13, т.1 от ПМС 160/2016 г. техническите възможности на кандидатите се доказват чрез представянето на списък: 1. на изпълнените доставки или услуги (еднакви или сходни с предмета на поръчката); 2. който следва да обхваща период включващ най-много последните 3 години от датата на подаване на офертата (в зависимост от датата, на която кандидатът е учреден или е започнал дейността си); 3. в който следва да са включени стойностите, датите и получателите и 4. който следва да е придружен от препоръки за добро изпълнение. С първото минимално изискване възложителят е поставил условие за изпълнени поне три услуги, еднакви или сходни с предмета на поръчката; за периода от последните 3 (три) години от датата на подаване на офертата в зависимост от датата на която кандидатът е учреден или започнал дейността си; справка - декларация със списък на услуги, еднакви или сходни с предмета на поръчката за указания период, вкл. стойностите, датите или получателите. В изпълнение на четвъртото условие на горепосочената правна норма е поставено и изискване кандидатът да е коректен доставчик, което се доказва с референции, препоръки и/или писма от минимум трима възложителя за добро изпълнение, в съответствие с посоченото в справка - декларация. Изложеното навежда на извод, че двете поставени условия целят изпълнение на изискванията на чл. 3, ал.13, т.1 от ПМС 160/2016 г. Същите са взаимносвързани и не е налице смесване при тяхното разглеждане както от страна на административния орган, така и от страна на съда. Поставеното изискване за представяне на референции/препоръки за добро изпълнение от минимум трима възложителя във връзка с посоченото в справката - декларация със списъка на изпълнените през последните три години услуги, сходни с предмета на поръчката, предполага изпълнението на три различни договора за услуги при различни възложители. Обосновани са изводите на органа, че поставеното изискване е незаконосъобразно, тъй като представянето на референции, препоръки и/или писма от трима възложители (а не такива, удостоверяващи осъществяването на три дейности) се явява ограничително, доколкото съответствие с изискването на възложителя може да се постигне и с добро изпълнение на три услуги, еднакви или сходни с предмета на поръчката, но възложени от един стопански субект. Поставяйки условие за референции от трима различни възложителя, бенефициерът е въвел изискване за изпълнение на услуги по три различни договора, въпреки че в рамките на един договор могат да бъдат изпълнени няколко различни на брой и обем дейности. В административния акт са изложени мотиви и по отношение несъответствието с чл. 3, ал.1 4 от ПМС 160/2016 г., съгласно който изискванията за икономическото и финансовото състояние и за техническите възможности и/или квалификация, които се определят от бенефициера, трябва да са съобразени със стойността и предмета на възлагане, както и с обема и сложността на дейностите, които ще се извършват. Обосновани са изводите, че с оглед предмета на поръчката и определената прогнозна стойност нейният обем не може да бъде определен като значителен. Освен това процедурата се отнася до организиране и провеждане на събития, които биват предлагани от широк кръг компании. С поставеното условие възложителят е нарушил чл. 51, ал. 4 ЗУСЕФСУ, въвеждаща забрана за необосновано препятстване на участието лица в процедурата чрез поставянето на ограничителни изисквания. Предвид горното изводът на първоинстанционния съд за правилност на констатацията на органа за допуснато нарушение на чл. 51, ал. 4 ЗУСЕФСУ във връзка с чл. 3, ал. 3 и ал. 14 ПМС 160/2016 година е правилен. Нарушението правилно е посочено като нередност по т.11, б. а от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, за която е определен размер на финансова корекция 10% върху стойността на допустимите разходи по договора с изпълнителя. Неправилен е изводът на съда за липса на допуснато от възложителя нарушение чл. 3, ал. 5 във връзка с чл. 3, ал. 2, т. 3, във вр. с чл. 3, ал. 7, т. 1-3 и на чл. 3, ал. 18 от ПМС 160/2016 г. Безспорно е по делото, че Методиката за определяне на оценката по показатели по ОП 1 съдържа четири критерия (показателя). Спорна е законосъобразността на показател К4 - оценка по критерий Допълнителни дейности с максимален брой точки - 10 т. Условието за присъждане на тези точки е да са предложени допълнителни дейности, извън посочените в изискванията на възложителя, които са описани като съдържание и е обосновано, че тяхното включване ще доведе до повишаване качеството на изпълнение на поръчката. Пояснено е, че обосновава за целите на методиката, означава обяснение за приложимостта и полезността на предложените дейности при изпълнението на поръчката. Ръководителят на НО правилно е приел, че от съдържанието на методиката не става ясно какви допълнителни дейности следва да бъдат предложени, за да отговарят на изискванията на възложителя, което води до неяснота как точно ще бъдат оценявани офертите, въз основа на какви обективни показатели комисията ще приеме, че посочените обстоятелства в обхвата обосновават полезността на предложените дейности при изпълнението на поръчката. Възломителят не е дал указания за определяне на оценката по този показател, които да дават възможност да се оцени нивото на изпълнение, предложено във всяка оферта, в съответствие с предмета на обществената поръчка. Офертите не биха могли да бъдат сравнени и оценени обективно, като на кандидатите не е осигурена достатъчно информация за правилата, които ще се прилагат при определяне на оценката по този показател в нарушение на чл.3, ал.18 ПМС 160/20. Участниците не са поставени при равни условия на оценяване и не знаят при кои свои предложения ще получат най-високата оценка. Формулирането на незаконосъобразна методика за оценка по същността си представлява обстоятелство, което необосновано ограничава участието на лицата в процедурата, т.е. с оглед констатираните по-горе обстоятелства е налице разубеждаващ ефект по отношение на потенциалните участници в процедурата и оказва влияние върху прозрачността на самата процедура, коетопредпоставя ограничаване на конкуренцията. Нарушението правилно е посочено като нередността по т. 11, б. а от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредба за посочване на нередности, за което е определена финансова корекция от 10% върху стойността на допустимите разходи по договора с изпълнителя. Законосъобразен е изводът на органа, че нарушенията има потенциално негативно финансово отражение върху бюджета на Съюза, защото нередност може да съществува и тогава, когато е налице възможност за нанасянето на вреда на общия бюджет. Законосъобразно е определена и основата на финансовата корекция. По отношение касационните оплаквания във връзка с приложението на решението на СЕС по дело С-175/23 година: Нито в националната уредба, нито в съдебната практика на националния съд се приема, че всяко нарушение на правилата за възлагане на обществени поръчки представлява нередност по смисъла на член 2, точка 36 от Регламент (ЕС) 1303/2013, която води автоматично до прилагането на финансова корекция, чийто размер се определя въз основа на предварително определена скала на единните ставки на корекцията. Трайна е съдебната практика, че във всеки отделен случай се разглеждат особеностите на нарушението при проверката дали осъществява състав на нередност. Нарушенията на правилата за възлагане на обществени поръчки са разграничени по своето естество и сериозност в Приложенията към Наредбата за посочване на нередности. Наличието на нарушение е само един от елементите на нередността, като винаги се изследва въпросът и за останалите елементи, включително за вредата за бюджета на ЕС. Пропорционалният метод за определяне на финансова корекция се прилага само в случаите, когато не може да се установи реалният финансов ефект. Съдът в много решение приема, че невъзможността за реално и точно изчисляване на финансовото отражение на нарушението не означа липса на финансово влияние, но и в тези случаи ставките са различни за различните видове нередности според тяхната тежест, определена от законодателя, като пропорционалният метод позволява индивидуализация на корекцията и на база материален интерес, т.е. корекцията има различна ставка и основа във всеки отделен случай. СЕС допуска да се приложи размер на ставката, който е нормативно регламентиран след извършване на нарушението и представлява действаща уредба към момента на издаване на административния акт. Това означава, че защитата на финансовите интереси на Съюза е приоритет. В случая правилото за по-благоприятен закон не се прилага, тъй като финансовата корекция е административна мярка, а не административно наказание. За отделни видове нередности има допълнителна скала за корекция според постигнатото ниво на конкуренция - за някои видове е предвиден по-нисък размер на ставката, а за други е въведена допълнителна скала въз основа на квалифициращи признаци. Въведената от законодателя скала е обусловена от невъзможността да се определи точното финансово изражение на вредата, която обаче според СЕС не изключва отговорността на бенефициера. След като СЕС допуска финансова корекция и в случаи, в които не може да се установи реалното засягане на бюджета, т.е. тежестта на нарушението, съответно тежестта на нередността, единственият възможен подход при определяне на размера на ставките е чрез нормативно регламентирана скала. Предвид изложеното, като е приел жалбата на Сдружение Български икономически форум за неоснователна и я е отхвърлил, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода от спора, на ответника се дължат разноски за юрисконсулт за касационна инстанция в размер на 150 лева.