Решение № 8525 от 30.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9592/2019 г.

Решение № 8525 от 30.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9592/2019 г., II о., докладчик съдията Славина Владова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 210 от Закона за устройство на територията (ЗУТ). Образувано е по касационна жалба във връзка с уточнение направено в открито съдебно заседание на 16.06.2020 г. на Столична община (СО), чрез процесуалния й представител юрк. Бузова, срещу решение № 4240 от 21.06.2019 г. по адм. д. № 12455/2018 г. на Административен съд София – град, с което е отменено по жалба на Н. И. от [населено място] решение на комисията по чл. 210 от ЗУТ, назначена със заповед № Д – 09 – 384 от 04.10.2016 г. на Кмета на СО – район "Овча купел", отразена по протокол № 13 от 24.04.2017 г., с което е определено обезщетението за право на подземно преминаване за 62 кв. м. през ПИ 68134.4336.2009 по кадастралната карта на гр. София. С решението СО е осъдена да заплати разноските по делото. В касационната жалба се твърди неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие със закона. Твърди, че при определяне на оспорената оценка са спазени материално правните предпоставки и разпоредби. Твърди неправилност на извода на съда за допуснато съществено нарушение на административно производствените правила, а именно правото на защита и участие в производството на собственика на имота, засегнат от подземното преминаване. Твърди, че разпоредбата на чл. 189, ал. 3 от ЗУТ е неотносима в настоящия случай, тъй като същата е посочил, че е относима към защита на правата при оспорване на ПУП, с който е допуснато подземното преминаване, а не и в производството по изготвяне на оценката за еднократно обезщетение за правото на подземно преминаване. Посочва, че ПУП е бил обявен по предвидения за това ред по чл. 129, ал. 1 от ЗУТ и е имала възможност за възражение по него. Иска оспореното решение да бъде отменено. Претендира разноски. Ответникът Н. И. с писмени бележки чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Ответникът "Метрополитен" ЕАД не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, адресат на оспореното решение и срещу акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред АССГ е образувано във връзка с решение от 21.11.2018 г. по адм. дело № 8250/2018 г. по описа на ВАС, с което е обезсилено решение № 2759 от 23.04.2018 г., постановено по адм. дело № 6553/2017 г. на АССГ, поради неправилно конституиране и участие в съдебното производство на надлежния ответник. За да постанови оспореното решение при второто разглеждане на делото АССГ е приел, че оспореното пред него решение на комисията по чл. 210 от ЗУТ, с което е определено обезщетение за подземно преминаване през 62 кв. м. от ПИ идентификатор № 68134.4336.2009 по КК на гр. София, е постановено от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия. Приел е обаче, че решението на комисията по чл. 210 от ЗУТ е постановено при допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, а именно на чл. 26 и чл. 35 от АПК. Приел е, че това е така, тъй като не са представени доказателства, че жалбоподателката пред първата инстанция И. е била уведомена за започналото производство по чл. 189, ал. 4 от ЗУТ и й е била осигурена възможност възможност за участие в същото. Приел е, че това е нарушило правото й на защита, което пък би могло да доведе до издаването на акт с различно съдържание. Поради това е приел, че нарушението е съществено. Приел е, че административният орган не е извършил надлежно уведомяване на жалбоподателката за започнатото от него административно производство, както и не я е изслушал, за да установи релевантни за случая факти – например на какво се дължи започнала преди настоящата друга отчуждителна процедура по реда на Глава трета от ЗОС, касаеща същата част от имота на жалбоподателката. Приел е и че административният орган не е установил въобще приложима ли е в случая процедурата по чл. 189, ал. 4 ЗУТ, доколкото в разглеждания случай подземният строеж по чл. 189, ал. 1 ЗУТ влошава условията за застрояване на поземления имот на повърхността, като се е позовал на чл. 189, ал. 3 ЗУТ, предвиждащ подземните строежи по ал. 1 да не могат да влошават условията за ползване или застрояване на поземлените имоти на повърхността, като в случаите когато ги влошават се провежда не обезщетително производство по реда на чл. 189, ал. 4 ЗУТ, а отчуждителна процедура по реда на Глава трета от ЗОС. Поради това е приел, че И. е била лишена от гарантираното й по закон право на защита. Приел е, че е нарушено и изискването на чл. 35 от АПК, съгласно който индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации. Приел е, че нарушаването на това задължение от своя страна също представлява съществено процесуално нарушение, съставляващо самостоятелно основание за отмяна на издадения акт. Решението е правилно като краен резултат, но по различни от изложените в него съображения. Неправилно съдът е приел, че в случая се касае за производство по чл. 189 от ЗУТ. Производството по посочената разпоредба касае одобряването на ПУП и предвиждането на право на подземно преминаване, т. е. режима и реда за ограничаване на съответното вещно право, което в случая става със специализирани подробни устройствени планова. Разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗУТ е материално правната норма, предвиждаща еднократно обезщетение в случаите на предвиждане на право на подземно преминаване. Процедурата по чл. 189, ал. 1 – 4 от ЗУТ касае учредяването на право на подземно преминаване, но не касае процедурата по определяне на обезщетение, която е уредена в чл. 210 от ЗУТ. В настоящия случай развилото се административно производство не е по чл. 189 от ЗУТ, а е такова по чл. 210 от ЗУТ. Поради това е и неправилен извода на съда, че евентуално допуснато нарушение на чл. 189, ал. 4 от ЗУТ, е опорочило оспореното решение на комисията по чл. 210 от ЗУТ, с която е определен размерът на обезщетението. Т. е. приетото за установено нарушение на чл. 189, ал. 4 от ЗУТ във връзка с чл. 26 от АПК е неотносимо към настоящото производство, съответно не може да доведе до незаконосъобразност на оспорения акт. Решението обаче следва да бъде оставено в сила като краен резултат, тъй като настоящото производство е образувано само и единствено по жалба на Столична община. В случай, че бъде отменено решението и бъде разрешен спорът по същество предвид събраните в хода на проведените съдебни производства доказателства и в частност на такива за по – висок размер на дължимото обезщетение от определеното от административния орган, ще бъде нарушен принципа за невлошаване на положението на жалбоподателя – в случая Столична община, приложим в настоящото производство на основание чл. 271, ал. 1 изр. последно от ГПК във връзка с препращащата норма на чл. 144 от АПК. Поради и това настоящият състав не следва да отменя оспореното решение, същото следва да остане в сила. Касационната жалба в частта, с която се оспорва решението на АССГ досежно осъждането на СО да заплати разноските в производството представлява по съществото си искане за изменение на решението в частта по разноските, по което искане компетентен да се произнесе е съдът, който е постановил решението, а именно АССГ. Поради това производството по касационната жалба в тази й част следва да бъде изпратено на АССГ за произнасяне по реда на чл. 248 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК. Предвид изхода на спора настоящият състав намира, че са неоснователни исканията и на двете страни за присъждане на разноски. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК и чл. 248 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение