Решение № 2758 от 23.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12643/2010 г.

Решение № 2758 от 23.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12643/2010 г., III о., докладчик съдията Сребрина Христова Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на Михаил Мирчев Михайлов срещу решение № 2638 от 29.07.2010 г. по адм. д. № 2005/2010 г. на Административен съд София - град, Първо отделение, 15 състав, с доводи, че е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Директорът на СДВР, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение, като неоснователна. Разноски не се претендират. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че по отношение на оспореното решение не са налице касационни отменителни основания и затова същото следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като взема предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С посоченото решение са отхвърлени исковете с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ на Михаил Мирчев Михайлов срещу Столична дирекция на вътрешните работи за обезщетяване на причинени имуществени вреди в размер на 78000 лева неизплатени заплати за срок от 13 години; 2410 лева намален размер на получаваните заплати за периода 17.08.2006 г. - 1.01.2007 г.; 8000 лева намален размер на получаваните заплати за периода от 1.01.2007 г. - 9.06.2008 г.; 1153.98 лева неизплатени вноски по здравно осигуряване; 50000 лева обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху всяка от изброените суми от датата на предявяване на исковете - 7.01.2010 г. до окончателното им изплащане. За да постанови този резултат, съдът е приел, че заповед № 1340 - 2/20.06.1994 г. на Началник служба "Полиция" - СДВР за временно отстраняване от длъжност на ищеца, не е нищожна. Същата е издадена от компетентен орган, при спазване на установената форма и наличието на необходимите предпоставки, очертани в чл. 392, ал. 1 от НПК (отм.), а невръчването й на ищеца не е съществен порок, който да обоснове нейната нищожност. Не е налице отменен по съответния ред административен акт, нито незаконосъобразно действие или бездействие на длъжностни лица в СДВР, а не е установено и да са претърпени вреди за да се приемат за основателни предявените претенции за обезщетения с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Спорът е решен при изяснена фактическа обстановка и изводите са обосновани и законосъобразни. Ищецът е работил като ст. полицай в група ППС, направление "Охранителна полиция". С постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 18.05.1994 г. е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 198, ал. 2 от НК с мярка за неотклонение "задържане под стража". Въз основа на тези данни Началникът на служба "Полиция" - СДВР е издал заповед № 1340 - 2 от 20.06.1994 г. за временното му отстраняване от длъжност като служител в МВР, на основание чл. 392, ал. 1 от НПК. (от 1974 г. НПК, отм. 29.04.2006 г.). Тази заповед представлява индивидуален административен акт, за който няма данни да е бил обжалван пред съд. След издаването й, наказателното производство се проточило 16 години, в резултат на което, с разпореждане по нохд. № 5039/2009 г. по описа на 7 състав на СРС, е прекратено, поради изтичане на абсолютната давност за наказателно преследване. Ищецът сочи заповедта за временното му отстраняване от длъжност като административен акт, от който момент търпи имуществени и неимуществени вреди. Поради необжалване на тази заповед пред съд, прави възражение, че същата е нищожна, за да се възползва от възможността по чл. 204, ал. 3 от АПК. Правилни са изложените от съда мотиви, че заповедта е била издадена от компетентен административен орган и при наличието на необходимите предпоставки, очертани в чл. 392, ал. 1 от НПК (отм.). Наличието на тази заповед изключва възможността отстраняване на ищеца да е станало "устно", както твърди. А след като е налице индивидуален административен акт, който не е бил отменен по съответния ред и след като същият не е и нищожен, то липсва един от трите елемента за основателност на иска по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, както правилно е приел съдът и искът е неоснователен и недоказан. От изложеното е видно, че не са налице касационни отменителни основания и оспореното решение, като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. Разноски от ответника не се претендират и не следва да бъдат присъждани. Водим от това и на основание чл. 221, ал. 2 предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение,