Решение № 9006 от 22.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5358/2011 г.

Решение № 9006 от 22.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5358/2011 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на министъра на образованието, младежта и науката, подадена от неговия процесуален представител по пълномощно Юлия Кирилова Топалова (държавен експерт - юрист по служебно правоотношение в Дирекция "Правна"), срещу решение № 3688 от 15.03.2011 г. по адм. дело № 5415/2010 г. на Върховния административен съд, седмо отделение. Касационната жалба е подадена в последния ден от срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е основателна. Предмет на съдебния контрол по адм. дело № 5415/2010 г. на Върховния административен съд, седмо отделение, е решение № 06-00-199 от 05.03.2010 г., ксероксно фотокопие от което се намира на л. 12 от делото. Първата страница на това решение започва с изображение на герба на Република България и под него надписите "Република България" и "Министър на образованието, младежта и науката". Следва регистрационен номер, надпис "Решение", посочване на правните основания за неговото издаване, разпоредителна част, представляваща волеизявление по искането на Наталия Илиева Стоянова да бъде призната придобита от нея образователно - квалификационна степен "бакалавър" в Киевски национален университет "Тарас Шевченко", Украйна, мотиви (кратко изложение на фактическите основания за издаването на това решение). Решението завършва с подпис, положен над надписа "Сергей Игнатов, министър на образованието, младежта и науката", а пред този надпис има ръкописно поставена наклонена чертичка - знак, с който в административната практика е прието да се обозначава обстоятелството, че подписът не е на лицето, чието име е изписано като автор на акта (в случая тази чертичка обозначава, че положеният подпис не е на министър Игнатов). Това решение е било оспорено от Наталия Илиева Стоянова и подадената от нея жалба, заедно с решението и цялата административна преписка е изпратена на Върховния административен съд с писмо изх. № 0104-230 от 31.03.2010 г., което започва така: "На основание чл. 152, ал. 2 от АПК, приложено изпращаме Ви жалба вх. № 94 НН-281 от 25.03.2010 г. на Министерството на образованието, младежта и науката, от г-жа Наталия Стоянова против решение № 06-00-199 от 05.03.2010 г. на министъра на образованието, младежта и науката, с което й се отказва признаване на висше образование ..." Последният абзац на това писмо започва така: "От друга страна решение № 06-00-199 от 05.03.2010 г. на министъра на образованието, младежта и науката ... е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при спазване на материалноправните и процесуални правила за издаването му ..." В списъка на лицата за призоваване по адм. дело № 5415/2010 г. на Върховния административен съд, седмо отделение, като ответник по жалбата на Наталия Илиева Стоянова е вписан министърът на образованието, младежта и науката, с което съдът имплицитно е приел, че автор на оспорения от Наталия Илиева Стоянова акт (решение № 06-00-199 от 05.03.2010 г.) е този министър. В проведеното на 24.01.2011 г. съдебно заседание процесуалният представител по пълномощно на министъра на образованието, младежта и науката е заявил: "Решението на министъра на образованието, младежта и науката е подписано от заместник министър Петя Евтимова, но в днешното съдебно заседание не мога да представя доказателства за заместването му за този период." Затова съдът е постановил определение, с което е задължил министъра на образованието, младежта и науката да представи доказателства за заместването му към 05.03.2010 г. В следващото съдебно заседание, проведено на 07.02.2011 г. процесуалният представител по пълномощно на министъра на образованието, младежта и науката е представил заверено ксероксно фотокопие на заповед № РД-09-181 от 15.02.2010 г. и е заявил: "В изпълнение на дадените в миналото съдебно заседание указания представям и моля да приемете заповед № РД-09-181 от 15.02.2010 г., по силата на която е възложено на Петя Евтимова - заместник министър на образованието, младежта и науката да замества министър Игнатов към датата на оспореното решение - 05.03.2010 г." В същото съдебно заседание, в пледоария по същество процесуалният представител по пълномощно на министъра на образованието, младежта и науката е направил искането: "Моля да постановите решение, с което да отхвърлите жалбата и оставите решението на министъра на образованието, младежта и науката в сила." С посоченото по-горе решение тричленният състав на Върховния административен съд, седмо отделение, е отменил решение № 06-00-199 от 05.03.2010 г. и (непрецизно с оглед на чл. 173, ал. 2 АПК) е върнал преписката на министъра на образованието, младежта и науката за ново произнасяне. Изложил е обстойни мотиви защо счита, че решението е незаконосъобразно. Но е пропуснал да обсъди същественото обстоятелство, че заповед № РД-09-181 от 15.02.2010 г. на министъра на образованието, младежта и науката е издадена на основание чл. 26, ал. 2 от Закона за администрацията (ЗА) и гласи така: "На основание чл. 26, ал. 2 от Закона за администрацията, чл. 4, ал. 2 от Устройствения правилник на Министерството на образованието, младежта и науката във връзка с чл. 10, ал. 2 от Наредбата за държавните изисквания за признаване на придобито висше образование и завършени периоди на обучение в чуждестранни висши училища, възлагам на Петя Евтимова - заместник министър на образованието, младежта и науката и председател на Комисията за признаване на придобито висше образование в чуждестранни висши училища да подписва ... и отказите да бъде признато придобито висше образование в чуждестранни висши училища ..." Така редактирана заповед № РД-09-181 от 15.02.2010 г. очевидно не е за заместване при временно отсъствие. С тази заповед министърът на образованието, младежта и науката е делегирал (прехвърлил) конкретно изброени в нея свои правомощия на своя заместник. Делегирането, направено с нея, е валидно. Според чл. 26, ал. 2 ЗА (възпроизведен и в чл. 4, ал. 2 от устройствения правилник) министърът със заповед делегира правомощия на своите заместници. Според чл. 4, ал. 3, предл. първо от Наредбата за държавните изисквания за признаване на придобито висше образование и завършени периоди на обучение в чуждестранни висши училища компетентен орган е министърът на образованието, младежта и науката, а според чл. 10, ал. 2 от същата наредба отказът да бъде признато висше образование се подписват от министъра на образованието, младежта и науката или от упълномощено от него длъжностно лице. Следователно, нормативният акт, определящ министъра като компетентен орган, му разрешава да упражни правото си по чл. 26, ал. 2 ЗА да делегира определени свои правомощия на своя заместник (сравни и мотивите към реш. № 2 от 21.01.1999 г. по конст. дело № 33 от 1998 г.). По изложените съображения настоящият петчленен състав на Върховния административен съд счита, че въпреки техническото (външно) оформяне на процесното решение № 06-00-199 от 05.03.2010 г. като акт, издаден от лице, което замества временно отсъстващия титуляр (министърът на образованието, младежта и науката), по своята правна същност то е административен акт на заместник министъра на образованието, младежта и науката, издаден въз основа на валидно делегирано правомощие за това, поради което спорът за неговата законосъобразност е родово подсъден на Административен съд - София град като първа съдебна инстанция. Родовата подсъдност обуславя правораздавателната власт на съответния (родово компетентен) съд, поради което за наличието й съдът е длъжен да следи служебно. Като не е изпълнил това свое задължение тричленният състав на Върховния административен съд, седмо отделение, е постановил едно недопустимо решение по съществото на правния спор, което следва да бъде обезсилено, а делото следва да бъде изпратено на Административен съд - София град, на когото е родово подсъдно по правилото на чл. 132, ал. 1 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 2 АПК (виж и тълк. реш. № 4 от 22.04.2004 г. на ВАС по д. № ТР-4 от 2002 г.). Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, петчленен състав,