Решение № 13756 от 16.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11290/2018 г.

Решение № 13756 от 16.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11290/2018 г., II о., докладчик председателят Галина Солакова Производството по делото е по реда на чл. 145 - 178 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 38 от Закона за държавната собственост /ЗДС/. Образувано е по жалба на В. Иванов от [населено място] мен срещу решение № 527 от 26.07.2018 г. на Министерския съвет за отчуждаване на имоти и части от имоти – частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Автомагистрала Хемус" – участък от км 310+940 (пътен възел "Буховци" при пресичане с път ІІІ-5102) до км 327+260 (началото на пътен възел Белокопитово), участък от км 310+940 до км 317+360 и от км 318+820 до км 327+260, в землищата на с. Макариополско и с. Буховци, община Търговище, област Търговище и с. Черенча и с. Градище, община Шумен, област Шумен въз основа на влязъл в сила парцеларен план, одобрен със заповед № РД-02-15-17/26.02.2018 г. на зам. министъра на регионалното развитие и благоустройството, в частта относно размера на определеното парично обезщетение за отчуждаваните части от имоти с идентификатори 17573.11.35–нива и 17573.12.34-нива по КККР на землището на с. Градище. Счита определеното парично обезщетение за силно занижено спрямо действителните пазарни цени, поради което иска изменение на оспореното решението в тази част. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът: Министерски съвет на РБ, чрез правен съветник Георгиева, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на разноски – юрисконсултско възнаграждение. Заинтересованата страна: министър на регионалното развитие и благоустройството, не се явява и не се представлява. Заинтересованите страни: министър на финансите и Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ), чрез процесуалните си представители, оспорват жалбата като неоснователна. Върховният административен съд, второ отделение, намира жалбата за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 38, ал. 1 ЗДС, а разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Оспореното решение на МС на РБ е издадено от компетентен орган по чл. 34а, ал. 1 ЗДС, при спазване на изискванията по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК във вр. с чл. 34б ЗДС - посочена е държавната нужда, за която се отчуждава имота, видът, местонахождението и размера му, стойността на дължимото парично обезщетение в приложението, неразделна част от решението. Спазени са и административно-производствените правила по чл. 34, чл. 34а и чл. 34б, ал. 2 от ЗДС, като заинтересованото ведомство е направило мотивирано искане за отчуждаване до министъра на финансите и до министъра на регионалното развитие и благоустройството, с надлежно приложени документи, изискуеми по чл. 34, ал. 2 ЗДС. На основание това искане, от компетентните министри са направени предложения за отчуждаване на имотите до МС с приложен към него съвместен доклад. Налице е и оценка на имотите, извършена от лицензиран оценител на имоти. От данните към административната преписка, приета като доказателство по делото, се установява, че оспорващият В. Иванов е собственик на процесните имоти с идентификатори 17573.11.35-нива и 17573.12.34-нива по КККР на землището на с. Градище, които имоти са засегнати от процесното отчуждаване за АМ Хемус, както следва: имот с идентификатор 17573.11.35 - 9, 296 дка от общо 15, 179 дка и имот с идентификатор 17573.12.34 - 7, 887 дка от общо 13, 482 дка. Безспорно е обстоятелството, че се касае за земи в неурбанизирана територия с одобрен и влязъл в сила ПУП-ПП (парцеларен план), одобрен със заповед № РД-02-15-17/26.02.2018 г. на зам. министъра на регионалното развитие и благоустройството за нуждите на изграждания национален обект. Размера на определеното парично обезщетение за всеки един от имотите е основан на оценителен доклад на независима експертиза, назначена от административния орган, като паричното обезщетение е определено по реда на чл. 32, ал. 3, т. 2 ЗДС, поради факта, че за землището на с. Градище няма подходящи пазарни аналози по смисъла на § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС. Конкретните оценки от отчуждените части от процесните имоти възлизат на сумите: 6042 лв. за 9, 296 дка от имот с идентификатор 17573.11.35 и 2153 лв. за 7, 887 дка от имот с идентификатор 17573.12.34. Видно от приетата по делото без оспорване съдебно-оценителна експертиза, посочените по-горе размери на обезщетението за всеки имот съвпадат изцяло с оценката, определена от административния орган. Имотите на жалбоподателя са трета (ПИ 17573.11.35) и шеста категория (ПИ 17573.12.34), както правилно ги е определил органа (таблица л. 82 делото). Следва да се отбележи, че неправилно вещото лице е посочило и окончателна обща стойност като сбор на двата имота, тъй като се касае за обезщетение за всеки конкретен имот. Съдът приема изчислената от вещото лице стойност на обезщетението само за всеки конкретен имот, в която връзка е допълнено устно заключението в открито съдебно заседание, проведено на 25.09.2019 г. Предвид изложеното и непредставянето на други доказателства в подкрепа на твърденията по жалбата за незаконосъобразност на определеното парично обезщетение, съдът приема, че жалбата е неоснователна, а определеното с частично оспореното решение на МС обезщетение - законосъобразно. Предвид изхода на делото неоснователно се явява искането на жалбоподателя за присъждане на разноски по делото. Основателна и своевременно заявена е претенцията за разноски от процесуалният представител на ответника, поради което и на основание чл. 143, ал. 4 АПК, вр. чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ, следва да се осъди В. Иванов да заплати на Министерския съвет на Република България сумата 100 лв., съставляващо юрисконсулско възнаграждение в минимален размер. Водим от горното и на основание чл. 38, ал. 8 ЗДС, вр. чл. 172, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение