Решение № 10347 от 30.10.2023 г. на ВАС по адм. д. № 4601/2023 г.

Производството е по чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ. Образувано е по касационна жалба на М. Маркова, подадена чрез пълномощник адвокат И. Стойчев, против Решение 136/23.01.2023 г., постановено по административно дело 1444/2021 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отменена Заповед ОА-959/08.05.2006г.,с която е одобрен проект за изменение на подробния устройствен план на [жк]- гр.Пловдив - ПУП, включващ План за регулация (ПР) и План за застрояване (ПЗ), в обхват на два УПИ: УПИ 1-компл,застрояване и УПИ II- 1066, кв.64,в частта План за застрояване,която предвижда изменение на устройствената зона за УПИ II-1066 за ниско жилищно застрояване (Жм). Ограничителните линии на застрояване отстои на 3 м от западната регулационна линия и достига до източната, северната и южната регулационна линия. Застрояването е предвидено да бъде свободно, ниско: максимално 3 етажа и височина до стреха - до 10 м. Със същото решение е оставена без разглеждане жалбата Т. Томов,[ЕГН] с постоянен адрес: гр. Пловдив, [адрес] и К. Димова,[ЕГН] с постоянен адрес: гр. Пловдив, [адрес], против Заповед ОА- 959/08.05.2006г.,издадена от кмета на община Пловдив,в частта ,с която е одобрено изменение на ПУП-ПР на част от кв.64-нов по плана на [адрес]-гр.Пловдив. като за имот пл.1066 се обособява нов УПИ II-1066 за жилищно строителство със следните параметри:отреждането на УПИ I-компл.застрояване се запазва, като са променени неговите параметри по отношение на неговите граници и площ /от него е образуван нов УПИ II-1066/ и производството по делото е прекратено. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на съдебното решение, като се оспорват възприетите от съда правни изводи, обуславящи незаконосъобразност на оспорената заповед. Претендира разноски. Подадена е и частна жалба /по същество представлява касационна/ от Т. Томов и К. Димова чрез адвокат П. Иванов против Решение 136/23.01.2023 г., постановено по административно дело 1444/2021 г. по описа на Административен съд Пловдив в неговата цялост. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на съдебното решение. Изложени са доводи, че диспозитивът на съда е неразбираем. Ответникът кметът на община Пловдив не изразява становище по касационните жалби. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага съдебното решение да бъде оставено в сила, тъй като е валидно, допустимо и правилно. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационните жалби за процесуално допустими, като подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни. Касационната жалба от Т. Томов и К. Димова чрез адвокат П. Иванов против Решение 136/23.01.2023 г., постановено по административно дело 1444/2021 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отменена Заповед ОА-959/08.05.2006г.,с която е одобрен проект за изменение на подробния устройствен план на [адрес]- гр.Пловдив - ПУП, включващ План за регулация (ПР) и План за застрояване (ПЗ), в обхват на два УПИ: УПИ 1-компл,застрояване и УПИ II- 1066, кв.64,в частта План за застрояване,която предвижда изменение на устройствената зона за УПИ II-1066 за ниско жилищно застрояване (Жм). Ограничителните линии на застрояване отстои на 3 м от западната регулационна линия и достига до източната, северната и южната регулационна линия. Застрояването е предвидено да бъде свободно, ниско: максимално 3 етажа и височина до стреха - до 10 м, е недопустима. Разгледани по същество, касационните жалби са неоснователни. В хода на проведеното първоинстанционно съдебно производство са събрани относимите писмени доказателства и е изслушано заключение по съдебно-техническа експертиза и на тройна-съдебно-техническа експертиза, след анализ на които съдът е извършил правилни фактически установявания, а част от възприетите от него правни изводи се споделят от настоящата инстанция. Видно от мотивите на процесната Заповед ОА-959/08.05.2006 г. на Кмета на община Пловдив и представените по настоящето дело доказателства в част изменение на ПУП - ПР са приложими специалните чл. 15, ал. 3 и ал, 5 от ЗУТ (редакция ДВ, бр. 65/22.07.2003 г.). В хода на административното производство и преди постановяването му е сключен предварителен договор. Това е именно представения предварителен договор от 02.02.2006 г. за промяна на границите между Община Пловдив и заявителката М. Маркова. Предвид ,че се касае за изменение на граници и прехвърляне на част от имот -общинска собственост, то съгласно чл. 15, ал. 5 от ЗУТ договорът е в писмена форма и се сключва от кмета на община. Това е изключение от изискването за нотариална заверка на подписите по смисъла на чл. 15, ал. 3 от ЗУТ. Обосновано е прието от съда, че след като безспорно Община Пловдив и М. Маркова са единствени носители на правата на собственост върху разглежданите имоти, след като настоящите жалбоподатели Томов и Димова нямат такова право и след като волята на собствениците е изразена по надлежния императивно уреден начин, то на основание чл. 15, ал. 6 от ЗУТ ПУП в част ПР ...влиза в сила с издаването й и се съобщава на заявителите". В тази насока е и нормата на чл. 132, ал. 1, т. 1 от ЗУТ, съгласно която ИАА, с които се одобряват устройствени планове влизат в законна сила от датата на одобряването, когато не подлежат на обжалване. При това положение по силата на закона и съгласно трайно установената съдебна практика изменението на ПУП в част ПР на основание чл. 15, ал. 3, ал. 4 и ал. 5 от ЗУТ не подлежи на обжалване./ Решение 11842 от 19.11.2021 г. на ВАС по адм. д. 8056/2021 г., II отделение/.Последното е както по отношение на лицата - не подлежат на обжалване нито от лицата, инициирали административното производство по издаването им (собствениците на имотите), нито от заинтересованите лица по чл. 131, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ, така и по отношение на основанията не подлежат на обжалване нито по законосъобразност, нито по валидност. Такова би било допустимо само по отношение на собственик на засегнат имот, който не е изразил съгласие за промяна на границите на собствения му имот чрез заявление и предварителен договор по чл. 15, ал. 3, ал. 4 или ал. 5 от ЗУТ. При така изложеното, правилно е прието от съда, че жалбата на Т. Томов и К. Димова, против Заповед ОА-959/08.05.2006г.,издадена от кмета на община Пловдив,в частта с която е одобрено изменение на ПУП-ПР на част от кв.64-нов по плана на [адрес]-гр.Пловдив. като за имот пл.1066 се обособява нов УПИ II-1066 за жилищно строителство със следните параметри:отреждането на УПИ I-компл.застрояване се запазва, като са променени неговите параметри по отношение на неговите граници и площ /от него е образуван нов УПИ II-1066/,се явява недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. На следващо място обоснован е изводът на съда, че заповедта е издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и неправилно приложение на закона. Процесният индивидуален административен акт/ИАА/ е издаден на материалноправните основания на общата разпоредба на чл. 134, ал. 2, т. 6 от ЗУТ в приложимата редакция- наличие на съгласие на всички пряко заинтересувани собственици, а това са собствениците на поземлените имоти /УПИ/ и носителите на ограничени вещни права в тези поземлени имоти /УПИ/, в съответствие с разпоредбата на чл. 131, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ. По делото няма данни заинтересованите лица да са дали изрично и предварително съгласие за изменение на ПУП, в съответствие на разпоредбите на чл. 134, ал.2, т.6 от ЗУТ, във връзка с чл. 131, ал. 1 и ал.2 от ЗУТ. Отделно от това видно от заключението по тройната съдебно-техническа експертиза, вещите лица са констатирали,че в административната преписка няма данни за съгласуване със съответните експлотационни дружества и контролни органи. Относно съответствието на ПУП със ЗУТ и Наредба 8/14.06.2001 г за обема и съдържанието на устройствените планове, Наредба 7/2003 ,експертите са посочили следното: Графичното показване на линиите на застрояване върху скицата на проекта, като максимален обхват на бъдещото застрояване, не предвиждат сервитут от 3 м и 5 м, задължителен при свободно застрояване с малка височина, което е в противоречие с разпоредбите на чл.31, ал.1 от ЗУТ. Приетите градоустройствени показатели: плътност на застрояване - 20-60 %; интензивност на застрояване - 0.5-1.2 и озеленяване - 40-60 % са в границите, съответстват на разпоредбите на чл.19, ал.1 от Наредба 7/2003 г за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони за жилищни зони със застрояване с малка височина. Ако се изчислят по чертежа/скицата на проекта, съотношението между застроената площ и площта на УПИ, същите не отговарят на приетите максимални показатели: при приета максимална плътност 60 %, изчислената върху скицата е 72%; при приета максимална интензивност на застрояване 1.2, изчислената върху скицата е 2.17и при прието минимално озеленяване 40%, изчисленото върху скицата е 28% /при площ на парцела 417m2, свободната площ е 115m2, а застроената -302m2/. Изискващото се минимално отстояние на най-близкия жилищен блок в УПИ I-Комплексно застрояване в кв.64 до регулационната линия с УПИ II-1066, определящо минималната му прилежаща площ, се определя съгласно Приложение 1 към чл.21 на Наредба 7/2003 г за комплексно застрояване, схематично положение 3 и е равно на височината на блока, разделена на три.В случая при височина на пететажния блок от15м/Змх 5 етажа/, задължителжителното минимално отстояние на регулационната линия на новообразувания УПИ II-1066 е 15 м : 3 = 5 м.Измерено графично върху скицата на проекта това разстояние е -8,00 м, т.е. отговаря на законовите разпоредби. През улицата от изток няма застрояване в отсрещния имот, а през улицата от юг в отсрещния имот няма сгради на основното застрояване, от които да се търси отстояние, а от друга страна регулационното отреждане е за изолационна зеленина , т.е. в тях няма да има бъдещо строителство. Ето защо, правилно е прието от съда, че Оспореният проект създава недопустимо по закон разположение на застрояването в УПИ II-1066, кв.64 - нов спрямо регулационните му линии.Новообразуваният УПИ II-1066 няма лице, а следователно няма и дъно. Ето защо, правилно е прието от съда, че процесната заповед на кмета на община Пловдив е незаконосъобразен административен акт, издаден при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и неправилно приложение на закона. Касационната жалба от Т. Томов и К. Димова чрез адвокат П. Иванов против Решение 136/23.01.2023 г., постановено по административно дело 1444/2021 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отменена Заповед ОА-959/08.05.2006г.,с която е одобрен проект за изменение на подробния устройствен план на [адрес]- гр.Пловдив - ПУП, включващ План за регулация (ПР) и План за застрояване (ПЗ), в обхват на два УПИ: УПИ 1-компл,застрояване и УПИ II- 1066, кв.64,в частта План за застрояване,която предвижда изменение на устройствената зона за УПИ II-1066 за ниско жилищно застрояване (Жм). Ограничителните линии на застрояване отстои на 3 м от западната регулационна линия и достига до източната, северната и южната регулационна линия. Застрояването е предвидено да бъде свободно, ниско: максимално 3 етажа и височина до стреха - до 10 м, е недопустима. Производството е било образувано по жалба на Т. Томов,[ЕГН] с постоянен адрес: гр. Пловдив, [адрес] и К. Димова,[ЕГН] с постоянен адрес: гр. Пловдив, [адрес] против Заповед ОА-959/08.05.2006г.,издадена от кмета на община Пловдив,с която е одобрено изменение на ПУП-ПРЗ на част от кв.64-нов по плана на [адрес]-гр.Пловдив,като от УПИ I-комплексно застрояване се образуват нови УПИ 1-комплексно застрояване със запазване на предвиденото по действащия план застрояване и УПИ II-1066 с ново ниско свободно застрояване с устройствени показатели за зона Жм по корекцията на регулацията с кафяви линии,надписи и зачертавания и нанесеното застрояване с червени непрекъснати линии. Решението на АС-Пловдив в частта, с която е отменен административния акт, е позитивен съдебен акт за жалбоподателите и за тях липсва правен интерес от обжалване в тази част на съдебното решение.В тази връзка е неоснователен доводът на касаторите Томов и Димова, че диспозитивът на съдебното решение в тази част е бил неясен. Посочено е в съдебното решение, че се отменя Заповед ОА-959/08.05.2006г.,с която е одобрен проект за изменение на подробния устройствен план на [адрес]- гр.Пловдив - ПУП, включващ План за регулация (ПР) и План за застрояване (ПЗ), в обхват на два УПИ: УПИ 1-компл,застрояване и УПИ II- 1066, кв.64,в частта План за застрояване,която предвижда изменение на устройствената зона за УПИ II-1066 за ниско жилищно застрояване (Жм). Ограничителните линии на застрояване отстои на 3 м от западната регулационна линия и достига до източната, северната и южната регулационна линия. Застрояването е предвидено да бъде свободно, ниско: максимално 3 етажа и височина до стреха - до 10 м. Ето защо, съдебният акт в тази част е позитивен и разбираем за касаторите и за тях липсва правен интерес от обжалване в тази част. По изложените мотиви и като съобрази, че оспореното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно, същото следва да бъде оставено в сила. Касационната жалба от Т. Томов и К. Димова чрез адвокат П. Иванов против Решение 136/23.01.2023 г., постановено по административно дело 1444/2021 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отменена Заповед ОА-959/08.05.2006г. следва да се остави без разглеждане в тази част и производството по делото да бъде прекратено. При този изход на спора на касационните жалбоподатели разноски не се дължат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,