Решение № 3230 от 27.3.2023 г. на ВАС, IV о.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Х. Башир, роден на [дата]. в Палестина, подадена чрез пълномощника адв. В. Иларева. Жалбата е против решение 4411 от 02.07.2021 год., постановено по адм. дело 3192/2020г. от Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата на касатора срещу отказ с рег. 5364р-5050/11.03.2020 год. на директора на Дирекция Миграция, за предоставяне на статут на лице без гражданство на територията на Република България. Касационният жалбоподател навежда доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необоснованост касационни отменителни основания по чл. 209, т.3 от АПК. Иска отмяна на обжалваното решение и вместо него постановяване на решение, с което да бъде отменен обжалвания административен акт. С молба от 01.02.2023г, е направено искане за спиране на настоящето дело до приключване на адм. д. 7072/2022г по описа на ВАС. Ответникът директорът на Дирекция "Миграция" при МВР, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Терзийска, в открито съдебно заседание оспорва жалбата като неоснователна. Поддържа направеното възражение с писмо от 16.02.2023г, за неоснователност на искането за спиране на производството. Моли обжалваното съдебно решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобарзно. Претендира юрисконултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и за правилност на обжалваното решение. Счита, че при установените в хода на първоинстанционното производство обстоятелства, съдът обосновано е приел, че оспореният отказ е издаден законосъобразно и е отхвърлил оспорването. По отношение на молбата за спиране, счита, че не е налице приюдициалност по спора и моли да бъде отхвърлена. По отношение за искането за спиране на производството по делото, настоящият съдебен състав счита за неоснователно и следва да бъде отхвърлено. Двете дела не са в зависимост едно от друго, поради което не е налице преюдициалност между делата, съгласно чл.229, ал.1, т.4 от ГПК. Касаторът се позовава на разпоредбата на чл.21з, ал.2 от ЗЧРБ, според която производството се спира до окончателното произнасяне по молбата за международна закрила с влязло в сила решение. Молбата за международна закрила е подадена на 18.06.2020г., което е три месеца след отказа на директора на Дирекция Миграция, за предоставяне на статут на лице без гражданство издаден на 11.03.2020 г. Съгласно разпоредбата на чл.142 от АПК, съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му, поради което не е налице основание за спиране на производството на основание чл.21з от ЗЧРБ. Върховният административен съд, четвърто отделение, в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл.211, ал.1 АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С обжалваното решение на Административен съд София - град е отхвърлена жалбата на Х. Башир, роден на [дата]. в Палестина срещу отказ с рег. 5364р-5050/11.03.2020год. на директора на Дирекция Миграция, за предоставяне на статут на лице без гражданство на територията на Република България, издаден на основание чл.21д, т.4 от Закона за чужденците в Република България. Първоинстанционният съд е приел, че чужденецът подал заявление рег. 538200-9496/31.05.2019 г. за предоставяне на статут на лице без гражданство пред дирекция Миграция", като представил копие на удостоверение за раждане с 379/20.05.2019г., издадено от Посолството на Държавата Палестина в Република България. На основание чл.21г, ал.2 ЗЧРБ, с кандидата било проведено интервю. Административният орган е извършил справка в Автоматизираната информационна система на Министерство на вътрешните работи /АИС на МВР/, че към датата на подаване на заявлението, лицето пребивавало незаконно на територията на Република България. Административният орган е изложил мотиви, че молителят не отговарял на изискванията на ЗЧРБ и правилника за неговото прилагане, относно предоставянето на статут на лице без гражданство, тъй като е гражданин на Палестина и пребивавал незаконно на територията на Република България. За да отхвърли подадената жалба срещу това решение, Административен съд-София град приел, че актът е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закон. Според АССГ, към момента на подаване на заявлението, чужденецът нямал разрешено право на пребиваване на територията на Република България и пребивавал без правно основание. Административният съд е приел, че от приложеното удостоверение за раждане с 379/20.05.2019 г., издадено от Посолството на Държавата Палестина в гр. София, се установявало, че Х. Башир е палестинец. При съобразяване на приложимите норми на Конвенцията за статута на лицата без гражданство и на Закона за чужденците в Република България, както и на събраните по делото доказателства е направил извода, че чужденецът не може да се определи като лице без гражданство. Обжалваното решение е правилно. Неоснователно е възражението на касатора, че обжалваното решение противоречи на материалния закон, както и че съдът се е мотивирал с неактуална законова уредба на Държавата Палестина. От данните по делото се установява, че процесният отказ е издаден на основание чл.21д, т.4 от ЗЧРБ чужденецът няма разрешено право на пребиваване на територията на Република България. С представеното удостоверение за раждане издадено от посолството на Държавата Палестина в Република България е представена информация, че касаторът е палестинец, роден в гр. Хан Юнис, Палестина, от майка М. Башир, родена на [дата]. в гр. Газа, Палестина и от баща Т. Башир, роден на [дата]. в гр. Газа, Палестина. Касаторът не е представил други доказателства, които да обуславят основателност на молбата за предоставяне статут на лице без гражданство. При гореизложените данни, обоснована се явява преценката на първоинстанционния съд, че лицето не отговаря на условията на чл.21б, ал.1 ЗЧРБ - статут на лице без гражданство може да се предостави на чужденец, който не се разглежда като гражданин от нито една държава в съответствие с нейното законодателство. Неоснователно е твърдението на касатора, че попадал в обхвата на чл.1, ал.1 от Конвенцията за статута без гражданство от 1954 г. В чл.1, пар.1 от Конвенцията за правата на лицата без гражданство от 1954 г. е дадено определение на понятието лице без гражданство, според което за целите на Конвенцията понятието лице без гражданство означава лице, което не се разглежда като гражданин от нито една държава в съответствие с нейното законодателство. По делото е безспорно установено, че касаторът е гражданин на Палестина и към датата на подаване на заявлението за предоставяне на статут, пребивава незаконно на територията на Република България. Съгласно разпоредбата на чл.21б, ал.1 ЗЧРБ, статут на лице без гражданство може да се предостави на чужденец, който не се разглежда като гражданин от нито една държава и в съответствие с нейното законодателство. Цитираната правна норма е в съответствие с ратифицираната от Република България, Конвенция за статута на лицата без гражданство, приета в Ню Йорк на 28.09.1954 г. Административният орган е мотивирал решението си за отказа за предоставянето на статут на лице без гражданство, на основание чл. 21д, т.4 от ЗЧРБ. Съгласно тази разпоредба, директорът на дирекция "Миграция" издава решение за отказ за предоставяне статут на лице без гражданство, когато се установи, че кандидатът пребивава незаконно на територията на Република България към датата на подаване на заявлението и не отговаря на изискванията на този закон и на правилника за неговото прилагане относно предоставянето на статут на лице без гражданство. За да се установи дали едно лице не се разглежда като гражданин по силата на законодателството и практиката на една държава, е необходим внимателен анализ как държавата прилага на практика законите си за гражданството. По отношение на установяването дали дадена държава разглежда едно лице като свой гражданин, трябва да се идентифицират компетентните органи за гражданството в страната, с която лицето има връзки. Нужно е да се установят кои законови разпоредби за гражданството може да са относими към случая на лицето кои органи са компетентни за прилагането им. Това изисква оценка на личната история на лицето, както и разбиране на законите за гражданството на държавата, в това число тяхното тълкуване и прилагане или неприлагане. Административният съд е разгледал кога едно лице не се разглежда като гражданин" по силата на законодателството и практиката на една държава и е изложил законосъобразни и обосновани правни изводи. Изборният закон на Палестина, приет през 1996 г. е отменен през 2005 г. с Изборен закон 9 от 2005 г., но след като вече е породил правното си действие по време. По време на действието на този закон, палестинско гражданство се признава на всички лица, родени на територията на окупираните палестински територии (вкл. и Западния бряг), както и на лицата, чиито родители са родени там, независимо от обстоятелството дали са включени в регистрите на населението. В конкретният случай, касаторът е роден на територията на Палестина, от родители палестинци и е гражданин на Държавата Палестина. Това обстоятелство се потвърждава и от представеното удостоверение за раждана с 379/20.05.2019 г. издадено от Посолството на Държавата Палестина в Република България. Неоснователно е възражението на касатора, че делото е постановено в противоречие с чл. 171, ал. 4 АПК. Първоинстанционният съд правилно е разпределил доказателствената тежест между страните. По делото АССГ е дал указания на страните за изясняване на обстоятелствата от значение за делото във връзка с разпределението на доказателствата тежест съобразно чл.170 АПК, поради което е спазена разпоредбата на чл.171, ал.4 АПК. С представените доказателства по делото, административният орган е установил съществуването на фактическите основания, посочени в обжалвания административен акт, както и изпълнението на законовите изисквания за неговото издаване. В тежест на жалбоподателя е да установи, при условията на пълно и главно доказване, съществуването на фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни правни последици. Съгласно Конвенцията от 1954 г. процедурата е процес на сътрудничество, чиято цел е да се изясни дали едно лице попада в приложното й поле. Ето защо кандидатът има задължението да казва истината, да изложи възможно най-пълно положението си и да представи всичките си доказателства. От административният орган също се изисква да се сдобие с всички относими доказателства. Съгласно т.93 от Наръчника за закрила на лица без гражданство от 2014 г. на Върховния комисар за бежанците при ООН, когато кандидатът не сътрудничи за установяване на фактите, тогава молбата може да бъде отхвърлена, освен ако въпреки това наличните доказателства не покажат в разумна степен липса на гражданство. Касаторът не е предприел необходимите действия за изясняване на своя статут, че е лице без гражданство. По делото не се установява касаторът да е направил запитвания до Посолството на Палестина в гр. София за наличие на гражданство. Напротив - видно от писмените доказателства по делото - удостоверение за раждане /стр. 51/ се установява, че Х. Башир е гражданин на Палестина. Неоснователно е възражение на касатора, че е нарушена разпоредбата на чл.8 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи. Няма нито едно доказателства в подкрепа на твърденията на касатора, че са нарушени правата му на зачитане на личен и семеен живот, на неговото жилище и тайната на кореспонденция. По делото няма доказателства, че административният орган не е осигурил ефективна и достъпна процедура в производството. Неоснователни са доводите за необоснованост на обжалваното решението. Съдът е обсъдил всички относими факти и обстоятелства, свързани с правния извод за законосъобразност на обжалвания акт. Приетите изводи съответстват на установената по делото фактическата обстановка и няма противоречиви, неясни или липсващи констатации. По изложените съображения, настоящият състав на ВАС намира, че обжалваното съдебно решение е съобразено с материалния и процесуалния закон, обосновано е и не страда от релевираните с касационната жалба пороци. Затова то следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на касатора за присъждане на разноски по делото, предвид разпоредбата на чл.143, ал.1 АПК, е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. На основание чл.143, ал.3 от АПК е основателно искането на касационния ответник за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Същите следва да бъдат в размер на 100лв., определен според чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, към която препраща чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл.1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,