Решение № 5008 от 5.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9435/2011 г.

Решение № 5008 от 5.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9435/2011 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от "Дискавъри - 2005" ООД, гр. Бургас, представлявано от управителя му - Петко Богомилов Илиев, против Решение № 555/29.04.2011 г. по адм. дело № 1490/2010 г. на Административен съд - Бургас, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон. Ответникът - директорът на Дирекция "ОУИ" - Бургас при ЦУ на НАП, не се явява и не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - Бургас е отхвърлил жалбата на "Дискавъри - 2005" ООД, против РА № 901560/8.03.2010 г. на ТД на НАП - Бургас, в частта, с която е потвърден с Решение № РД-10-162/27.05.2010 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - Бургас, като неоснователна. С този РА и на основание чл. 104, ал. 3 от ЗДДС (отм.) и чл. 96, ал. 1 от ППЗДДС (отм.), на оспорващото дружество, за д. п. 1.10.2006 г. - 31.10.2006 г., е начислен ДДС за внасяне в размер на 25 771.32 лева главница и 11 779.13 лева лихви. Задължението за внасяне на данъка е по фактура № 1/31.10.2006 г., с предмет на доставка - авансово плащане, издадена от "Дискавъри - 2005" ООД на "Vega Universal Corp". От данните по делото съдът е установил, че за периода не е извършено плащане на стойността по издадената фактура, същата не е отразена в дневника за продажби и в справката-декларация, като задължение на доставчика. Въз основа на неоспореното заключение на съдебно-счетоводната експертиза, ревизионен доклад от 21.08.2006 г. /за д. п. м. 01 - 05.2006 г./ и издаден РА спрямо "Дискавъри - 2005" ООД, съдът е приел, че плащанията, които е получило оспорващото дружество за предходни данъчни периоди - м. 04. и 05.2006 г. от същия получател, общо в размер на 79 061 евро, равняващи се на 154 629.88 лева, не са относими към процесната фактура. Тези плащания са авансови, но са с друг предмет на окончателната доставка-домакинска техника, за разлика от твърдения предмет по процесната - договор за паричен заем от 12.01.2006 г. Освен това е установил, че издаденото от доставчика по-късно Кредитно известие № 10/15.11.2007 г. към процесната фактура, което е осчетоводено и с което е намалена данъчната основа на облагаемите доставки за периода със сумата 128 856 лева, е неправомерно и без основание, поради което доставчика дължи плащане на определения с ревизионния акт данък по тази фактура. Решението е правилно. При правилно установена фактическа обстановка съдът е изложил законосъобразни и обосновани правни изводи за неоснователност на жалбата. По делото е установено от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, че по издадената от касатора фактура № 1/31.10.2006 г. с предмет: авансово плащане, липсва постъпило плащане. При липса на плащане, няма възникнало данъчно събитие, по смисъла на чл. 25, ал. 1, т. 2 от ЗДДС (отм.), респ. няма изискуемост на данъка по ЗДДС (отм.) и задължение за начисляването му, по реда на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.). В случая това би било така, ако нямаше издадено и осчетоводено данъчно кредитно известие № 10/15.11.2007 г., към тази фактура, на основание чл. 115, ал. 1 от ЗДДС, с което касаторът, като издател на процесната фактура, я е сторнирал изцяло, без да има основание. Осчетоводяването на същото кредитно известие, при липса на основания за издаването му, означава, че формираната данъчна основа за облагане на касатора с ДДС за периода - м. 11.2007 г., е намалена неправомерно със сумата 128 856 лв., като върху нея не е начислен ДДС и бюджета се явява ощетен. Това е така, защото с издаденото кредитно известие се намалява данъчната основа за периода по други осъществени облагаеми доставки, за които касаторът дължи плащане на ДДС. Поради това и при съблюдаване на принципа на данъчен неутралитет, както органите по приходите, така и съда, са приели, че начисления върху тази сума ДДС, е дължим. По изложените съображения касационната жалба се явява неоснователна, а обжалваното решение, като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,