Решение № 1061 от 26.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5286/2008 г.

Решение № 1061 от 26.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5286/2008 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 40 от 21.02.2008г., постановено по адм. д. № 03768/06г. Софийски градски съд, адм. колегия, III-ж състав, е отменил по жалба на ТД"Глобал консултинг енд трейдинг"-ЕООД РОПВ № 51 от 8.12.2005г. на ТДД-гр. София, ДП"Възраждане", потвърдено с решение № 1234/5.06.2006г. на директора на Д"ОУИ"-гр. София и е върнал преписката по ИПВНПДЗКСПВ № 0300100-2370/19.10.2005г.- на съответния компетентен орган по приходите за решаване с оглед на дадените в мотивите на настоящето решение указания по тълкуването и прилагането на закона. С решението съдът е осъдил Д"ОУИ"-гр. София да заплати на ТД"Глобал консултинг енд трейдинг"-ЕООД разноски по делото в размер на 750лв. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от Антоанета Симеонова Калоферова в качеството й на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. София. В същата се прави оплакване, че решението на Софийски градски съд е неправилно като постановено при допуснато нарушение на материалния закон и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В допълнителна молба от 23.09.2008г. се излагат подробни съображения в подкрепа на касационните основания. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Софийски градски съд. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответното по касационната жалба ТД"Глобал консултинг енд трейдинг"-ЕООД чрез своя процесуален представител взема становище, че подадената касационна жалба е неоснователна и като правилно и законосъобразно решението на градския съд следва да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е не основателна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 39 ЗВАС, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е не основателна. С решението си Софийски градски съд е отменил по жалба на ТД"Глобал консултинг енд трейдинг"-ЕООД РОПВ № 51 от 8.12.2005г. на ТДД-гр. София, ДП"Възраждане", потвърдено с решение № 1234/5.06.2006г. на директора на Д"ОУИ"-гр. София и е върнал преписката по ИПВНПДЗКСПВ № 0300100-2370/19.10.2005г.- на съответния компетентен орган по приходите за решаване с оглед на дадените в мотивите на настоящето решение указания по тълкуването и прилагането на закона. Съдът е описал подробно фактическата обстановка по издаването на обжалвания данъчен акт и е посочил, че на практика основният спор между страните по делото се свежда относно това каква е силата на присъдено нещо на влязлото в сила решение на Софийски градски съд по адм. д. № 3484/03г. След като са изложени подробни мотиви относно института на "сила на присъдено нещо" на съдебното решение и приложното му поле, градският съд е приел, че със сила на присъдено нещо по посоченото решение е прието, че на дружеството следва да бъде възстановен данъчен кредит в размер на 13 940, 15лв., поради което за администрацията не е съществувала друга правна възможност, освен да издаде при условията на чл. 112, ал. 3 от ДПК (отм.) на акт за възстановяване на тази сума и след като не е изпълнила съдебното решение, данъчната администрация е нарушила закона. Решението на Софийски градски съд е правилно и законосъобразно. Оплакванията, които се сочат в допълнителната молба, относно неправилност на обжалваното решение, са за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. На практика обаче в молбата се възпроизвежда фактическата обстановка по спора и не се сочат конкретни оплаквания. Единствено се твърди, че в решението на Софийски градски съд по адм. д. № 3484/03г. не е посочено изрично, че на дружеството следва да бъде възстановен данъчен кредит в размер на 13 940, 15лв., че е налице влязъл в сила ДРА № 994/7.01.002г., и съобразявайки тези обстоятелства органът по приходите правилно е отказал да възстанови на дружеството дължим данъчен кредит. Направените оплаквания са неоснователни. По делото няма спор по отношение на факти. Няма спор и относно правната природа и правните последици на института на "сила на присъдено нещо", с който се ползват влезлите в сила съдебни решения. Спорният въпрос се свежда до това, дали със сила на присъдено нещо с решението от 17.06.2005 г. на Софийски градски съд, адм. отд., III-б състав, по адм. д. № 3484/03 г. е прието, че на ТД "Глобал консултинг енд трейдинг" - ЕООД следва да бъде възстановен данъчен кредит в размер на 13 940, 15лв. Даденият положителен отговор на този въпрос от първоинстанционния съд е правилен и обоснован. Споделяйки изложеното по отношение на силата на присъдено нещо следва да бъде акцентирано, че със сила на присъдено нещо се решава съществуването или несъществуването на спорното материално субективно право с белезите, които го индивидуализират (юридически факт, от който произтича, съдържание, субекти и правно естество) - в този смисъл в правната теория вж. проф. Живко Сталев "Българско гражданско процесуално право", издателство "Наука и изкуство" 1979, гр. София, стр. 329. Изхождайки от тази плоскост следва да бъде посочено, че предмет на спора по адм. д. № 3484/03г. на Софийски градски съд е правото на ТД"Глобал консултинг енд трейдинг"-ЕООД да си възстанови данъчен кредит в размер на 18 047, 04лв., за което е било подадено искане до ДП"Възраждане" при ТДД-гр. София. Обсъждайки фактите и обстоятелствата по делото, в това число и заключение на съдебно-счетоводна експертиза, съдът е приел, че на дружеството следва да бъде възстановен данъчен кредит в размер на 13 940, 15лв. и при условията на чл. 130, ал. 1, т. 4 от ДПК (отм.) е върнал преписката на данъчния орган за произнасяне по искането при съобразяване на задължителните указания по тълкуването на закона в мотивите на решение. Като необжалвано - чл. 219, б. "б" от ГПК, това решение е влязло в законна сила на 10.08.2005г. Изложеното в жалбата твърдение, че в него решение не е било указано, че на дружеството следва да се възстанови данъчен кредит в размер на 13 940, 15лв., поради което след връщането на преписката административният орган е извършил проверка на фактите и обстоятелствата и е стигнал до извод, че не се дължи такъв кредит, е неоснователно и лишено от каквато й да е логика. Предмет на спора по адм. д. № 3484/03г. е бил въпросът дали ТД"Глобал консултинг енд трейдинг"-ЕООД има право на възстановяване на данъчен кредит и на този въпрос е бил даден отговор. Да се твърди друго означава, че или съдът не се е произнесъл по жалбата срещу отказа да се възстанови данъчен кредит, или че е отхвърлил жалбата като неоснователна, което не намира подкрепа във фактите по делото. Правилно или не, това решение на градски съд е влязло в законна сила и след връщане на преписката административния орган е следвало да зачете силата му на присъдено нещо съгласно нормата на чл. 220 ал. 1 от ГПК (отм.) и да възстанови данъчен кредит в посочения в мотивите размер. Като е приел друго и на практика отново е пререшил спора, органът по приходите е постановил един незаконосъобразен административен акт, който правилно и законосъобразно е отменен от първоинстанционния съд. Постановеното от него решение не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо А отделение,