Решение № 4856 от 19.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6704/2016 г.

Решение № 4856 от 19.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6704/2016 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 и чл. 129, ал. 7 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "А. о. - 2005" ЕООД, представено от адв. Г. А., срещу решение № 806 от 13.04.2016 г. на Административен съд В. по адм. д. № 2315 по описа за 2015 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против акт за прихващане или възстановяване /АПВ/ № 1427832/16.07.2014 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП В.. Оплакванията на касатора са за неправилност на съдебното решение заради противоречие с материалния закон и нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди пропуск на първостепенния съд да възприеме допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила в производството за събиране на публичните вземания, с което е създадено основание за възстановяване на събраните публични вземания. Като процесуални опущения на съда сочи липсата на отговор на два от доводите за незаконосъобразност на АПВ - за осъществено изпълнение след изтичане на срока на действие на допуснати предварителни обезпечителни мерки и за отмяна на акта, установените с който задължения за били обезпечени. Иска отмяна на решението и връщане на спорната сума. Ответникът по касация - директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - В. отрича основателността жалбата. Заключението на прокурора е за неоснователност на касационната жалба. Пред АС В. е оспорен АПВ, с който е отказано възстановяване "А. о. - 2005" ЕООД на сумата 192 117.31 лева. Според констатациите на първостепенния съд административното производство е инициирано от дружеството с искане вх. № 32834/17.06.2014 г. Поискано се възстановяване на сумите по извършено с разпореждане № 0832/2013/000063/7.05.2014 г. разпределение към 24.04.2014 г. на суми постъпили от принудително изпълнение по изп. д. № 832/2013 г. Разпределението е за погасяване на вземания за ДДС, корпоративен данък, подоходен данък по ЗДДФЛ и задължителни осигурителни вноски, установени с ревизионни актове /РА № 031203104/8.01.2013 г. и РА № 081304214/6.12.2013 г./, годишни декларации по чл. 55, ал. 1 ЗДДФЛ и чл. 92 ЗКПО, справки-декларации по ЗДДС и декларации обр. 6. За да отхвърли оспорването, административният съд е приел, че АПВ е издаден от компетентен орган. Сумата, чието възстановяване се иска, представлява сбор от събрани в изпълнително производство публични вземания, установени със съответни изпълнителни основания - влезли в сила РА, ГДД и декларации обр. 6. Съдът е отрекъл в производството по изпълнително дело № 832/2013 г. да са допуснати процесуални нарушения при отправяне на поканата за доброволно изпълнение по чл. 182, ал. 1 ДОПК /отм. ДВ бр. 94/2015 г., в сила от 1.01.2016 г./ и съобщението по чл. 221, ал. 1 ДОПК /ред. до ДВ бр. 94/2015 г./. Посочил е съществуването на специален ред за защита срещу действията на публичния изпълнител. Решението е правилно. В производството по изп. д. № 832/2013 г. публичният изпълнител е събрал и разпределил сумата 192 117.31 лева за погасяване на задължения за преки и косвени данъци и за задължителни осигурителни вноски. Публичните вземания са установени с ревизионни актове и с декларации, с които задълженото лице само е изчислило размера на задълженията си /вж. чл. 105 ДОПК/. Ревизионният акт /независимо дали е обжалван/ и декларациите, в които задълженото лице само е изчислило задълженията си за данъци и за задължителни осигурителни вноски представляват изпълнителни основания по чл. 209, ал. 2, т. т. 1 и 2 ДОПК. Събирането на съществуващи публични вземания, установени с предвидени от закона изпълнителни основания, не е недължимо и събраните суми не подлежат на прихващане или връщане. Неотносими към правото на възстановяване на недължимо събрани суми са доводите за процесуални нарушения в изпълнителното производство. Както правилно е отбелязал първостепенният съд защитата срещу предварителното изпълнение се осъществява по реда на гл. XXVII ДОПК. Ако събирането на сумите е в резултат на незаконни действия по изпълнението защитата би се постигнала с отмяната на това действие по реда на чл. 267, ал. 2, т. 3 ДОПК, след което изпълнителното дело би се върнало на органа по изпълнението за продължаване на производството от отмененото действие. Правилното съдебно решение следва да се остави в сила. При този изход на спора на ответника по касация се следват разноски по производството на основание чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК във вр. с чл. 8, ал. 1, т. 5 и по аналогия от чл. 9, ал. 1 на Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 4 451.17 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК и чл. 160, ал. 3 от ДОПК, Върховният административен съд, Първо отделение