Решение № 7089 от 19.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14723/2010 г.

Решение № 7089 от 19.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14723/2010 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Бургас при ЦУ на НАП срещу решение № 1098/29.09.2010 г., постановено по адм. дело № 836/2010 г. по описа на Бургаския административен съд в частта, в която по жалба на "Билдинг-ГТ" ЕООД - гр. Ямбол е отменен РА № 900268/20.01.2010 г., издаден от главен инспектор по приходите към ТД на НАП - гр. Ямбол, потвърден с решение № РД-10-88/26.03.2010 г. на директора на същата дирекция за определения размер на ДДС за периода месец декември 2008 г. по фактури № 34/12.12.2008 г. и № 35/15.12.2008 г., издадени от "Билдинг-ГТ" ЕООД на"Екобулхарт" ЕООД с предмет "дървени отпадъци от опаковки" по първата фактура и "съхранение на дървени отпадъци" по втората фактура. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Неправилно според касатора съдът е приел, че констатациите на органите по приходите са само едни съмнения, които не са подкрепени с доказателства. Твърди, че не е доказано от ревизирания субект доставянето на дървените отпадъци, нито са спазени изискванията на чл. 163а, ал. 2 и чл. 120, ал. 4 ЗДДС. Касаторът е изложил оплаквания, че съдът не е взел предвид, че дружеството не е отразило в счетоводството си изкупените от физически лица дървесни отпадъци, нито е имал разрешение по Закона за управление на отпадъците (ЗУО) за съхранението им. Подробни съображения, обосноваващи оплакванията са изложени в касационната жалба. Иска се отмяна на решението в обжалваната му част и отхвърляне жалбата на "Билдинг-ГТ" ЕООД в тази част на ревизионния акт и присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 970 лв. Ответникът по касационната жалба "Билдинг-ГТ" ЕООД - гр. Ямбол чрез процесуалния си представител адв. Маргарита Чечова я оспорва по съображения, подробно изложени в депозираната по делото писмена защита с искане и за присъждане на направените разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба в тази му част, тъй като решението е постановено при неизяснена фактическа обстановка и неправилно съдът е приел, че констатациите на органите по приходите са само едни съмнения и не са подкрепени с доказателства. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима и разгледана по същество е основателна по следните съображения: За да отмени РА № 900268/20.01.2010 г., издаден от главен инспектор по приходите към ТД на НАП - гр. Ямбол, потвърден с решение № РД-10-88 от 26.03.2010 г. на директора на същата дирекция за определения размер на ДДС за периода месец декември 2008 г. по фактури № 34/12.12.2008 г. и № 35/15.12.2008 г., издадени от "Билдинг-ГТ" ЕООД на"Екобулхарт" ЕООД с предмет "дървени отпадъци от опаковки" и "съхранение на дървени отпадъци", Бургаският административен съд е приел, че констатациите на органите по приходите, че процесните доставки не касаят отпадъци и е неприложим чл. 163а ЗДДС представляват само съмнения, които не са подкрепени с доказателства. Обстоятелството, че процесните фактури въобще не са осчетоводени според съда не води автоматично до извода, че не се отнасят до дървени отпадъци. Изводът, направен от съда и който е обосновал взетото от него решение е, че за да се приеме, че процесните доставки нямат за предмет отпадъци, следвало е ревизиращите органи да са установили такива факти, които да сочат, че фактурираното по своя характер не е отпадък по смисъла на ЗУО във връзка с Приложение № 2 към глава ХIХ "а" от ЗДДС. Обжалваното решение е неправилно постановено. Съгласно разпоредбата на чл. 163а, ал. 1 ЗДДС данъчното събитие на доставките на стоки и услуги, посочени в приложение № 2, възниква съгласно общите правила по този закон. Приложение № 2 към глава деветнадесета "а" третира отпадъците - битови, производствени, строителни и опасни по смисъла и дефинициите, съдържащи се за тях в ЗУО. За тях е предвиден този специален режим, като съгласно ал. 2 на същата разпоредба данъкът за доставките по ал. 1 е изискуем от получателя - регистрирано по този закон лице, независимо дали доставчикът е данъчно задължено или данъчно незадължено лице. В процесния случай няма спор, че издател на процесните фактури е ревизирания субект, а получател е "Екобулхарт" ЕООД. По правилата на цитирания чл. 163а ЗДДС начисляването е обърнато, т. е. прилага се т. нар. принцип на "самоначисляване" като по доставките получателят е задълженото лице за начисляване на ДДС по процесните фактури, като издаде съответните по чл. 117, ал. 1 ЗДДС протоколи и ги включи в справки-декларации и отчетните регистри по чл. 124 от същия закон. В настоящия казус получател по доставките е "Екобулхарт" ЕООД и негово е било задължението да извърши самоначисляване на данъка по посочените по-горе правила. В процесния случай съдът не е изследвал изпълнени ли са изискванията на чл. 163а и чл. 163б ЗДДС относно самоначисляването на данъка от получателя по фактурите, както и не е обсъдил процесните доставки отнасят ли се до отпадъци по смисъла, вложен в Приложение № 2 към глава деветнадесета. Мотивите на съда, че органите по приходите е следвало да докажат, че доставките не се отнасят до отпадъци е незаконосъобразен. Макар в ДОПК да няма изрична разпоредба, която да приема, че констатациите на ревизионния акт се ползват с презумптивна доказателствена сила, то отново тежестта на доказване пада върху ревизирания субект. Това е така, защото в ревизионният акт се твърдят отрицателни факти - процесните фактури не са осчетоводени, както и че доставките не се отнасят до отпадъци по смисъла, посочен по-горе. Доставчикът на процесните фактури "Билдинг-ГТ" ЕООД е този, който е следвало да докаже, че са налице предпоставките по чл. 163а ЗДДС и че доставките се отнасят до дървесни отпадъци, за който законът е регламентирал специален режим, включително и с режима на т. нар. обърнато начисляване. Следвало е съдът да изиска доказателства от субекта, че е имал разрешение за съхранение на отпадъци, какъвто е предмета на стопанската операция по втората фактура и каквото е изискването на ЗУО, както и че незаконосъобразно на него е начислен ДДС. От съществено значение за изхода на делото е било съдът да обоснове чрез съответните доказателства, че са налице доставки на дървесни отпадъци, а изводът, че констатациите на ревизионния акт не са подкрепени с доказателства е незаконсъобразен с оглед неправилното разпределение от съда на доказателстевната тежест. Съдът не е обсъдил и инвентаризационния опис, представен по делото и не е направил извод за наличности, които е могъл "Билдинг-ГТ" ЕООД да продаде. Предвид горезложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено, а на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК делото да се върне за ново разглеждане от друг състав с оглед дадените в настоящето решение указания за обсъждане на всички представени по делото доказателства, за изискване на доказателства отнсно изпълнение изискванията на чл. 163а и чл. 163б ЗДДС от получателя по фактурите с оглед специфичността на института на доставките на стоки по Приложение № 2 за наличността или не на отпадъци по смисъла на цитираното приложение във връзка със ЗУО. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,