Решение № 11764 от 29.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 1374/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на П. Димитров, приподписана от адвокат О. Михайлов, против решение 5838/14.10.2022 г., постановено по адм. д. 826/2022 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ). Касаторът обжалва съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска цялостната му отмяна и решаване на делото по същество, или връщане за ново разглеждане от друг състав. Възразява, че АССГ без да обсъди възраженията му е възприел установените факти и правни изводи в атакуваното от него решение на Управителния съвет на Института на дипломираните експерт-счетоводители (УС на ИДЕС) и потвърденото с последното решение на Дисциплинирания съвет (ДС) на ИДЕС, с което му е наложена на дисциплинарна мярка по чл. 40, ал. 3, т. 7 от Закона за независимия финансов одит (ЗНФО), глоба в размер на 2000 лева. Счита, че ако е налице установено нарушение, то е основание за реализиране на административно-наказателна, но не и дисциплинарна отговорност. Възразява и срещу законосъобразността на процедурата по която му е наложена дисциплинарната мярка присъствено заседание и неприсъствено решение, както и на извода, че така е процедирано във връзка със съществувалата към тогавашния момент извънредна епидемична обстановка. Счита, че е било нарушено правото му на защита в хода на административното производство, тъй като е отказано участие на негов адвокат. Намира за недоказано възприетото от органа наличие на установени предходни негови нарушения и не е налице повторност. Прави множество други възражения свързани с твърдените незаконосъобразност на атакуваното решение на УС на ИДЕС и липсата на основания за реализиране на дисциплинарната му отговорност. Претендира присъждане на разноски. Ответникът - УС на ИДЕС, чрез адвокат Д. Ташева, в представения писмен отговор на касационната жалба и пред съда, оспорва същата и иска отхвърлянето й с потвърждаване на атакувания съдебен акт. Претендира разноски по представен списък. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение намира, че касационната жалба като подадена от страна в производството в срок е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол пред АССГ е решение 2/13.01.2022 г. на УС на ИДЕС, което подлежи на съдебен контрол съгласно изричната разпоредба на чл. 42, ал. 2 ЗНФО. С решение по протокол 10 от 26.08.2021 г., т. 1 от дневния ред, ДС на ИДЕС по повод постъпил сигнал от Контролния съвет на ИДЕС е образувал дисциплинарно производство срещу П. Димитров за нарушение по чл. 30, ал. 1 ЗНФО, за което той бил уведомен на 14.09.2021 г. с покана за представяне на обяснения и доказателства. След разменена кореспонденция с ДС на ИДЕС и неговия председател, на Димитров била връчена покана да присъства на дистанционно заседание на ДС на ИДЕС на 02.12.2021 г. с помощта на програмен продукт до който му е предоставен достъп. Това заседание било проведено чрез видеоконферентна връзка на указаната дата и в него присъствал Димитров, който участвал активно чрез становища и възражения. Със 7 гласа За, съветът взел единодушно решение да му бъде наложена дисциплинарна мярка по чл. 40, ал. 3, т. 7 ЗНФО - глоба в размер на 2000 лева, за неизпълнение на чл. 30, ал. 1 ЗНФО, вр. чл. 8, т. 5 от Устава на ИДЕС. Последвало издаването на решение 23/02.12.2021 г., с което ДС на ИДЕС наложил на П. Димитров посочената мярка. Прието било, че за периода той не е предприел необходимите действия за поддържане и развитие на професионалната си квалификация, като не е спазил разпоредбите на чл. 8, т. 5 от Устава на ИДЕС, вр. чл. 22, т. 1 и 2 от Правилата за продължаващото професионално развитие на регистрираните одитори (ПППРРО, Правилата), относно изискването поне половината от посетените часове да са в обучения организирани от ИДЕС или с участието му. Решението на ДС било обжалвано от Димитров пред УС на ИДЕС, който с решение 2 от 13.01.2022 г. е отхвърлил жалбата. Въз основа на така установените факти, след подробно обсъждане на мотивите на УС на ИДЕС и възраженията на Димитров съдът приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в установената форма, без допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, в съответствие с материалния закон и целта му. Посочил е, че съгласно чл. 30, ал. 1 ЗНФО, всеки регистриран одитор - физическо лице, провежда обучение за поддържане и развитие на професионалната си квалификация с продължителност не по-малка от 40 часа за календарна година, като ал. 2 овластява Комисията по чл. 71, ал. З от същия закон да приеме правила, уреждащи условията и реда за провеждане и отчитане на обучението за поддържане и развитие на професионалната квалификация на регистрираните одитори. Съгласно чл. 22, т. 2 от приетите Правила, половината от минималния брой задължителни часове трябва да бъдат отчетени от участие в признатите форми на продължаващо професионално развитие, организирани от ИДЕС или с участие на ИДЕС. Димитров не е направил твърдения и не е ангажирал доказателства да е участвал през 2020 г. в най-малко 20 часа такива обучения, с което не е изпълнил задължението по чл. 30, ал. 1 ЗНФО, чл. 8, т. 5 от Устава на ИДЕС, вр. чл. 22, т. 1 и 2 ПППРРО и дисциплинарната му отговорност е била правилно ангажирана. При тези мотиви съдът е отхвърлили оспорването. Касационната инстанция намира така постановеното решение за правилно. АССГ е установил точно фактическите обстоятелства по спора, описал е същите в решението си и въз основа на верен анализ на релевантните факти е извел обосновани правни изводи, противно на твърдението на касатора. Правилно съдът е намерил, че решението на управителния съвет е прието без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и не е налице ограничаване правото на защита на дисциплинарно санкционираното лице. Съгласно чл. 41, ал. 2 - 4 ЗНФО, дисциплинарният съвет разглежда в закрито заседание преписките от извършени проверки от органите на ИДЕС с участието на проверявания регистриран одитор или дипломиран експерт-счетоводител. ДС допуска всички доказателства, които са от значение за изясняване на случая и се произнася в 14-дневен срок от последното заседание, на което е разглеждана съответната преписка по ал. 2. В обсъждания случай съдът и УС на ИДЕС обосновано са приели, че не е процесуално нарушение дистанционното провеждане на заседанието на ДС. Членовете на съвета и Димитров са участвали в заседанието чрез видеовръзка. В ЗНФО липсва задължително изискване заседанията да се провеждат чрез физическото събиране на едно място, а онлайн заседанието също представлява присъствено заседание. Съгласно чл. 10, ал. 5 от Правилата за работа на ДС, дистанционни заседания могат да се провеждат през период на извънредно положение и при други извънредни обстоятелства. Именно такова обстоятелство е извънредната епидемична обстановка, която беше обявена към датата на провеждане заседанието на ДС - 02.12.2021 г. с решение 826 на Министерски съвет (МС) от 25.11.2021 г. за удължаване срока на обявената с решение 325 на МС от 14.052020 г. извънредна епидемична обстановка, считано от 01.12.2021 г. до 31.03.2022 г. Димитров е участвал в заседанието на дисциплинарния съвет и му е била предоставена възможност да се запознае с материалите по преписката, също е можел да да ползва при желание адвокатска помощ, такава не му е отказвана на заседанието на 02.12.2021 г., представил е писмена защита и няколко допълнителни писмени становища с които е упражнил в пълна мяра правото си на защита. Поради това не могат да се приемат възраженията му, че са били ограничени правата му да участва в дисциплинарното производство, да се запознае с всички материали по преписката, да изрази становище по фактическите обстоятелства и правната квалификация на вмененото дисциплинарно нарушение. Правната квалификация по чл. 30, ал. 1 ЗНФО, вр. чл. 8, т. 5 от Устава на ИДЕС не включва изискване за предходно реализиране на дисциплинарна отговорност и повторността не е елемент от фактическия състав на деянието. Поради това дали са налице предходни негови наказания, с оглед твърдяната от Димитров висящност на съдебни спорове по обжалването им, няма връзка със съставомерността на нарушението. Неоснователни са и доводите в касационната жалба, че допуснатото нарушение е основание за реализиране на административно-наказателна, а не на дисциплинарна отговорност, тъй като съгласно чл. 40, ал. 1 ЗНФО, за нарушение на устава на ИДЕС регистрираните одитори и дипломираните експерт-счетоводители носят дисциплинарна, а не административно-наказателна отговорност. Димитров е санкциониран именно за нарушение на чл. 8, т. 5 от Устава на ИДЕС, вр. чл. 30, ал. 1 ЗНФО, поради което няма основание за различен вид от реализираната отговорност. Налице е безспорна установеност на извършено от П. Димитров дисциплинарно нарушение. Правилно ДС и УС са приели, че съответно на тежестта на нарушението, степента на обществената му опасност, последиците от него, формата на вината и цялостното негово поведение била наложената дисциплинарна мярка по чл. 40, ал. 3, т. 7 от ЗНФО глоба в размер на 2000 лв.. С бездействието си, изразяващо се в неучастие във формите на продължаващо професионално развитие, той е осъществил състава на вмененото му нарушение, така както същият е установен в чл. 30, ал. 1 ЗНФО, вр. чл. 8, т. 5 от Устава на ИДЕС, вр. чл. 22, т. 1 и 2 ПППРРО. Неоснователни са възраженията на касатора срещу така установената правна регулация за ангажиране на отговорността, с оглед статута и функциите на ИДЕС, уредени в чл. 35 и чл. 36 от ЗНФО. При определяне на вида и размера на дисциплинарната мярка санкциониращият орган е спазил изискванията за индивидуализация, както по вид, така и по размер, като е изложил мотиви в тази насока. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че атакуваното съдебно решение е обосновано и фактическите изводи са съобразени със събраните по делото доказателства. Поради това касационната жалба се явява неоснователна, а обжалваното решение като действително, допустимо, правилно, постановено при отсъствието на наведените касационни основания, трябва да бъде оставено в сила. По водене на делото ответната страна е ангажирала доказателства за извършени разноски в размер на 600 лева - заплатено адвокатско възнаграждение, които с оглед изхода на спора, чл. 143, ал. 3 АПК и направеното искане има право да й бъдат възстановени от касатора. Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, пето отделение