Решение № 10900 от 30.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5025/2011 г.

Решение № 10900 от 30.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5025/2011 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Римеса 99" ЕООД гр. София против Решение № 102/18.02.2011 г., постановено по адм. дело № 989/2009 г. по описа на Административен съд София област, в частта с която е оставена без разглеждане жалбата му срещу решения с № № 751, 752, 753, 754, 755, 756, 757 и 758, приети по протокол № 32 на заседание на Общински съвет - Елин Пелин, проведено на 29.10.2009 г. и е прекратено производството по делото и в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу решение № 759, в частта по т. т. 1, 2, 3 и 4, прието по протокол № 32 на заседание на Общински съвет - Елин Пелин, проведено на 29.10.2009 г. Твърди се, че решението в обжалваните му части е неправилно, незаконосъобразно и постановено при съществени нарушения на материалноправните разпоредби и съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му. Ответникът по касационната жалба - Председателят на Общински съвет - Елин Пелин, редовно призован, чрез процесуалния си представител, ангажира становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд като прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди становищата на страните, намира жалбата за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С решението по цитираното дело Административен съд София област е оставил без разглеждане жалбата на "Римеса 99" ЕООД срещу решения с № № 751, 752, 753, 754, 755, 756, 757 и 758, приети по протокол № 32 на заседание на Общински съвет - Елин Пелин, проведено на 29.10.2009 г., прекратил производството по делото в тази му част и е отхвърлил жалбата на дружеството срещу решение № 759, в частта по т. т. 1, 2, 3 и 4, прието по протокол № 32 на заседание на Общински съвет - Елин Пелин, проведено на 29.10.2009 г. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че решения с № № 751, 752, 753, 754, 755, 756, 757 и 758, приети по протокол № 32 на заседание на Общински съвет - Елин Пелин, проведено на 29.10.2009 г. не съставляват административни актове по смисъла на чл. 21 от АПК, а са подготвителни документи и представляват част от процедурата по приемане на същинското и окончателно решение № 759, с което е упражнено правомощието на общинския съвет по чл. 17 от Наредба № 2 от 15.03.2002 г. за условията и реда за утвърждаване на транспортни схеми и за осъществяване на обществени превози на пътници с автобуси (Загл. изм. - ДВ, бр. 44 от 2011 г.) (Наредба № 2). Изложени са доводи, че решение № 759, в частта по т. т. 1, 2, 3 и 4, прието по протокол № 32 на заседание на Общински съвет - Елин Пелин, проведено на 29.10.2009 г. е прието в необходимата писмена форма и съдържа всички изискуеми реквизити по чл. 59 от АПК, правилно е и законосъобразно. Върховният административен съд, състав на седмо отделение намира, че при установените по делото релевантни факти, изводите на първоинстанционния съд са правилни. Съгласно разпоредбата на чл. 159, т. 1 от АПК, когато актът не подлежи на оспорване подадената срещу него жалба до съда се оставя без разглеждане и се прекратява съдебното производство, ако е образувано такова. Преценката дали актът подлежи на оспорване задължително се свързва с изследване характера на оспорения акт и по-специално дали има белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК - изричното волеизявление или изразеното с действие или бездействие волеизявление на административен орган или на друг овластен със закон за това орган или организация, с което се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на отделни граждани или организации, както и отказът да се издаде такъв акт. Отсъствието на който и да е от очертаните в цитираният текст на закона същностни белези, какъвто е настоящият случай, сочи на недопустимост на търсената по реда на това съдебноадминистративно производство защита. Наличието на годен за обжалване административен акт и правният интерес от търсената съдебна защита са абсолютни процесуални предпоставки, за които съдът следи служебно. Липсата на всеки един от тях обуславя извод за недопустимост на търсената съдебна защита, с оглед на което подадената жалба следва да бъде оставена без разглеждане и съдебното производство прекратено. В случая правилно е прието от първоинстанционния съд, че решения с № № 751, 752, 753, 754, 755, 756, 757 и 758, приети по протокол № 32 на заседание на Общински съвет - Елин Пелин, проведено на 29.10.2009 г. не съставляват административни актове по смисъла на чл. 21 от АПК. Обжалваните решения имат подготвителен характер, те са част от процедурата по издаване на решение № 759, прието по протокол № 32 на заседание на Общински съвет - Елин Пелин, проведено на 29.10.2009 г., не засягат права, свободи или законни интереси и не създават задължения за жалбоподателя. С решение № 759, в частта по т. т. 1, 2, 3 и 4, прието по протокол № 32 на заседание на Общински съвет - Елин Пелин, проведено на 29.10.2009 г. е решено да се проведе конкурс за възлагане на обществен превоз на пътници по утвърдени автобусни линии от Републиканската транспортна схема и общинската транспортна схема - т. 1; утвърдена е "Документация за провеждане на конкурс за възлагане на обществен превоз на пътници" - т. 2; възложено е на кмета на Община Елин Пелин да организира и проведе конкурс за възлагане на обществен превоз на пътници - т. 3 и е определен състав на комисията за провеждане на конкурса и оценка на постъпилите предложения. Възлагането на обществени превози на пътници е правно регламентирана дейност, уредена в Наредба № 2 от 15.03.2002 г. на министъра на транспорта и съобщенията. Извършва се чрез конкурс, класиране на кандидати и определяне на изпълнител, с когото се сключва превозния договор. Налице е сложен фактически състав, съдържащ както административни, така и граждански правоотношения. В административната фаза участват два различни органа - общинският съвет и кметът, всеки от които със самостоятелни функции и съответни на тях права и задължения. Общинският съвет е органът, който съгласно нормата на чл. 17, ал. 3 от Наредбата взема решение за откриване на конкурса и то има основополагащ характер за цялата процедура. С него се утвърждават критериите и начина за оценка и класиране на кандидатите, определя се броят и компетентността на членовете на комисията като помощен орган по провеждането на конкурса. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е изложил обосновани съображения за липса на допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила по твърденията съдържащи се в жалбата. Обосновано са приети за неоснователни направените от жалбоподателя възражения за нарушения на чл. 19, ал. 1 от Наредба № 2. В конкретния случай няма нарушения на императивните норми по провеждане на конкурса, регламентирани в чл. 17, чл. 19, чл. 20 и сл. от приложимата Наредба № 2 от 15.03.2002 г. Съдът е разгледал подробно всяко възражение в първоначалната жалба и от доказателствата по делото е извел обосновани фактически и правни изводи в съответствие с приложимите норми на Наредба № 2. В съответствие с чл. 17 и чл. 19 от Наредбата, на кмета на Община Елин Пелин е възложена организацията и провеждането на конкурс за избор на изпълнител на обществен превоз на пътници, съгласно утвърдена от Общинския съвет документация за провеждане на конкурса и при определен състав на комисията. Съдът намира за неоснователни наведените от жалбоподателя доводи за незаконосъобразност на административния акт. Не са налице и твърдяните в касационната жалба съществени нарушения на процесуалните правила за установяване на административни нарушения и неправилно приложение на материалния закон. С оглед на този извод и по изложените съображения Върховният административен съд намира, че обжалваното решение на Административен съд София - област съответства на материалния закон и следва да бъде оставено в сила. Разноски по делото не следва да бъдат присъждани, тъй като такива не са претендирани. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение