Решение № 4324 от 24.4.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началник на Дирекция за национален строителен контрол /НДСК/ срещу решение 6130 от 24.10.2022г., постановено по административно дело 8529/2022г. на Административен съд София-град /АССГ/, с което е отменена негова заповед РД-15-088/01.06.2022г. С посочената заповед е прекратено служебното правоотношение с С. Василева, на длъжност главен експерт, с ранг III-ти младши, в отдел Събиране на вземанията, дирекция Правна при Дирекция национален строителен контрол /ДНСК/, на осн. чл.106, ал.1 т.2 от Закона за държавния служител/ЗДСл/, поради съкращаване на длъжността. В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на атакувания съдебен акт поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост отменително основание по чл.209, т.3 от АПК. Моли обжалваното решение да бъде отменено и делото да бъде върнато за разглеждане от друг състав на АССГ, алтернативно да се постанови друг съдебен акт по същество, с който да се признае оспорената заповед за законосъобразна. Подробни съображения излага в касационната жалба. Претендира разноски. Ответникът С. Василева оспорва касационната жалба. Съображения излага в писмен отговор. Моли съда да постанови решение, с което да потвърди решението на АССГ. Не претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение административен съд София-град е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен административен орган, при спазване на изискуемата форма, но в нарушение на чл.146, т.4 и т.5 АПК-при неправилно приложение на закона и несъответствие с неговата цел. Решението е правилно. От приетите по делото доказателства е видно, че с влязло в сила на 25.05.2022г. решение 6918/23.11.2021г., постановено по адм. дело 9450/2021г. на АССГ, е отменена заповед РД-16-023 от 09.09.2021г.. на Началника на ДНСК за прекратяване на служебното правоотношение на С. Василева на основание чл.107, ал.1, т.3 от ЗДСл., след което и по повод нейно заявление от 01.06.2022г., със заповед РД-15-086/01.06.2022г. на органа по назначаване, служителя е възстановен на предишната длъжност главен експерт в отдел Събиране на вземанията, дирекция Правна, ДНСК, длъжностно ниво 7, експертно ниво 3, с ранг III-ти младши, считано от същата дата. За да отмени оспорената заповед АССГ е приел за безспорно, че към 06.01.2022г. заеманата от служителката длъжност преди уволнението не съществува в длъжностното разписание, като съдът е законосъобразно е достигнал до извода, че органа по назначаване в този случай в изпълнение задължението си по чл.122, ал.1 ЗДСл трябва да направи предложение до служителката да заеме реално съществуваща длъжност по действащото длъжностно разписание, съответна на заеманата по наименование и изисквания, което не е сторено. Формалното възстановяване в конкретния казус на служителката по реда на чл.122, ал.1 ЗДСл на несъществуваща длъжност е в противоречие със смисъла и целта на цитираната разпоредба и представлява превратно упражнена от органа по назначаването власт, имащо за резултат и последващото издаване на заповед РД-15-088/01.06.2022г. при липса на материалноправните предпоставки за прилагане нормата на чл.106, ал.1, т.2 от ЗДСл към датата на издаването й, защото същата е основана на длъжностно разписание, прието преди отмяната на заповедта за незаконно уволнение. Не се кредитират възраженията в касационната жалба. Целта на разпоредбата на чл.122 ЗДСл е уволненият служител да бъде възстановен на държавна служба, която по възможност трябва да е идентична със заеманата такава от служителя преди незаконното уволнение. Именно това е смисълът на употребеният от законодателя израз предишната длъжност, но липсата на такава длъжност в действащото щатно разписание на съответната администрация поради различни причини( между които и промяна в длъжностното разписание по време на съдебния спор по обжалване заповедта за уволнение) не освобождава АО от задължението му да осигури изпълнението на държавна служба на служителя подал заявление по чл.122, ал.1 ЗДСл, което може да стане само чрез възстановяване на служителя на съществуваща по щатното разписание длъжност. В този смисъл извършените от органа промени в длъжностните разписания по време на висящ процес по оспорване на заповед за уволнение, включително направените такива в момента на възстановяване на служителя на длъжност са ирелевантни относно задължението на органа по чл.122, ал.1 ЗДСл. На следващо място обжалваното съдебно решение е постановено при спазване на съдопроизводствените правила и е обосновано. АССГ е изпълнил задължението си по чл.168 АПК като е извършил съдебен контрол на оспорения административен акт по критериите, посочени в чл.146 АПК и е установил релевантните за спора фактически обстоятелства. Съдът е преценил всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, като обжалвания пред настоящата инстанция съдебен акт е постановен при разпределена тежест на доказване в процеса съобразно доводите и възраженията на страните, на които е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища. Изводите на съдебния състав кореспондират със събраните по делото доказателства и са формирани след тяхната правилна преценка. Предвид изложеното настоящият съдебен състав приема, че решението на АССГ трябва да бъде оставено в сила като постановено при липса на посочените от касатора основания за неговата отмяна. Разноски за настоящото производство не са претендирани от ответната страна и не се присъждат. По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение