Решение № 6737 от 14.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 994/2012 г.

Решение № 6737 от 14.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 994/2012 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от директора на Районно управление "Социално осигуряване" /РУСО/ - гр. Пловдив, против решение № 2139/15.12.2011 г., постановено по адм. дело № 2243/2011 г. по описа на Административен съд гр. Пловдив, с което е отменено решение № 304/25.07.2011 г. на директора на РУСО - гр. Пловдив и потвърденото с него разпореждане № 3305244407/10.06.2011 г. на ръководителя на отдел "Пенсии" при РУСО. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в жалбата касаторът моли решението на бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата против административните актове. Ответникът по касационната жалба - Димитър Костадинов Динчев от гр. Калофер, чрез пълномощника адв. Стоян Германов, оспорва жалбата. По съображения, изложени в писмен отговор моли съдебното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на направените разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд гр. Пловдив е отменено по жалба на Димитър Костадинов Динчев решение № 304/25.07.2011 г. на директора на РУСО - гр. Пловдив и потвърденото с него разпореждане № 3305244407/10.06.2011 г. на ръководителя на отдел "Пенсии" при РУСО, с което на същия е отпусната социална пенсия за инвалидност по чл. 90 КСО, считано от 18.04.2011 г. Съдът е изпратил преписката на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 КСО при РУСО гр. Пловдив за ново произнасяне по заявление вх. № МП-27941, МП-27940/18.04.2011 г., подадено от Димитър Костадинов Динчев, с което е направено искане за отпускане на социална пенсия за инвалидност по чл. 90 КСО, при съблюдаване на дадените в решението указания по тълкуването и прилагането на закона. За да постанови това решение, съдът е приел, че социалната пенсия за инвалидност неправилно е отпусната от датата на подаване на заявлението - 18.04.2011 г., вместо от датата на заявлението до ТЕЛК за освидетелстване - 3.01.2007 г. С експертно решение /ЕР/ № 0945/056/1.04.2011 г. на ТЕЛК е установена 100 % степен на увреждане на Димитър Динчев. Съдът е приел, че това ЕР е издадено след освидетелстване на лицето въз основа на изпратеното по пощата медицинско направление № 29/28.12.2006 г., което е получено в Регионалната картотека на медицинската експертиза /РКМЕ/ на 3.01.2007 г. и е заведено с вх. № 213 от 5.01.2007 г. Направил е извода, че въпреки липсата на подадено заявление по образец до ТЕЛК, изпращането на медицинското направление по пощата представлява надлежно сезиране на комисията. В съответствие с това е приел, че съгласно чл. 94, ал. 2 КСО социалната пенсия за инвалидност следва да се отпусне от датата, на която е сезирана ТЕЛК, или от 3.01.2007 г. Така постановеното решение е правилно. Първоинстанционният съд е обсъдил относимите за правилното решаване на спора доказателства, както и доводите на страните, въз основа на което е достигнал до обосновани и правилни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. От фактическа страна е безспорно, че Димитър Костадинов Динчев е подал заявление вх. № МП-27941, МП-27940/18.04.2011 г. за отпускане на социална пенсия за инвалидност по чл. 90 КСО. Към заявлението е представено експертно решение № 0945/056/1.04.2011 г. на ТЕЛК "Очни заболявания" гр. Пловдив, с което е установена 100 % степен на увреждане с потребност от чужда помощ пожизнено, с дата на инвалидизирането 28.12.2006 г. Предвид представените по делото доказателства първоинстанционният съд обосновано е приел, че освидетелстването от ТЕЛК е извършено въз основа на изпратеното по пощата от Димитър Динчев медицинско направление № 29/28.12.2006 г., издадено от личния лекар. Това направление е получено на 3.01.2007 г., видно от приложената разписка за връчване и е заведено в Регионалната картотека на медицинската експертиза с вх. № 213 от 5.01.2007 г. При тази фактическа обстановка е безспорно, че лицето има право на социална пенсия за инвалидност по чл. 90 КСО /отм., считано от 1.01.2012 г., в сила към обсъждания период/. Спорът по делото е правен и е свързан с преценката относно началната дата, от която следва да бъде отпусната пенсията. Съгласно чл. 94, ал. 2 КСО, в приложимата за случая редакция съгласно ДВ, бр. 104 от 2005 г., пенсия за инвалидност се отпуска от датата на заявлението до ТЕЛК /НЕЛК/, ако необходимите документи за пенсиониране са подадени в териториалното поделение на Националния осигурителен институт в едномесечен срок от влизането в сила на експертното решение на ТЕЛК /НЕЛК/. В случая документите за пенсиониране са подадени в ТП на НОИ в указания в нормата срок - на 18.04.20011 г. с подаденото заявление за отпускане на пенсията и по делото е безспорно изпълнението на това изискване. Предвид установеното от фактическа страна за изпращане на медицинското заявление за освидетелстване по пощата и съответно получаването му в РКМЕ на 3.01.2007 г., следва да се приеме, че е изпълнено и второто условие по разпоредбата, а именно - подаване на заявление до ТЕЛК. Правилно първоинстанционният съд е посочил, че въпреки липсата на подадено заявление до ТЕЛК по утвърдения образец, е налице надлежно сезиране на комисията. Безспорно е в случая, че изпратеното медицинско направление за освидетелстване е получено в РКМЕ и е заведено с вх. № 231 от 5.01.2007 г., както и че въз основа на него е извършено освидетелстването. Следователно лицето е предприело действия за иницииране на производството по освидетелстване през компетентния орган, и това производство, макар и след значителен период от време е приключило с издадено ЕР № 0945/056/1.04.2011 г. на ТЕЛК "Очни заболявания" гр. Пловдив, което е влязло в сила. По аналогичен случай се е произнесъл състав на ВАС, шесто отделение с решение № 1413/9.02.2007 г. по адм. дело № 12243/2006 г., на което правилно се е позовал и първоинстанционният съд. По изложените съображения, обжалваното решение е правилно, не са налице касационни основания за отмяната му и същото следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, искането на ответника по касационната жалба за присъждане на разноски е основателно. От доказателствата по делото се установява, че за производството пред касационната инстанция са направени разноски в размер на 300 лв. за изплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие № 33138 от 6.01.2012 г. Поради това следва да бъдат присъдени разноски в този размер. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение