Решение № 364 от 12.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10090/2009 г.

Решение № 364 от 12.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10090/2009 г., VI о., докладчик съдията Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 244 Националния Рамков Договор от 2006 г. (НРД). С решение № 69 от 21.05.2009 г. по адм. дело № 48 от 2009 г. Административен съд гр. Видин е отхвърлил жалбата на Благой Гошов Славчев с фирма ЕТ "АПМП-ИП д-р Благой Славчев" - с. Дреновец, против заповед № РД-09-32 от 11.02.2009 г. на директора на Районна здравноосигурителна каса- гр. Видин, с която е наложил санкция - финансова неустойка в размер на 990лв. на "АПМП-ИП-д-р Благой Славчев". Срещу това решение е подадена касационна жалба от Благой Гошов Славчев с фирма ЕТ "АПМП-ИП д-р Благой Славчев" - с. Дреновец. Релевирани са оплаквания, че обжалваното съдебно решение е необосновано и неправилно, поради противоречие с материалния закон и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В съдебно заседание страните, редовно призовани, не се представляват. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд прецени данните по делото, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за подадена в предвидения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен преклузивен срок и процесуално е допустима, а разгледана по същество, се явява неоснователна. Първоинстанционният съд е приел за установено, че при издаването на обжалваната заповед са спазени процесуалните норми на НРД 2006 г. относно извършване на проверки на лечебни заведения за първична извънболнична помощ. Административният орган правилно и законосъобразно е наложил санкцията за установения вид нарушение. Направен е окончателният извод за неоснователност на жалбата. Решението - предмет на касационното производство, не страда от визираните в нормата на чл. 209, т. 3 АПК нарушения. Неоснователно е твърдението изразено в касационната жалба, че неправилно и незаконосъобразно медицинският протокол и заповедта за проверка са от една и съща дата и на същата дата са му връчени. Според него проверката е тенденциозна. Решението е правилно. Съдът е обсъдил приложените писмени доказателства и релевантните за спора факти в тяхната съвкупност и направените му правни изводи са правилни. Самата проверка е започнала въз основа на заповед по чл. 222 от НРД 2006 г. Издаден е и медицински протокол, като в него са отразени пропуските по извършваните КП. Същият е връчен на проверяваното лице. Налице е и произнасяне на арбитражната комисия, която е потвърдила единодушно констатациите на лекарите -контрольори. В производството по издаване на заповедта са спазени процедурите и материалноправните разпоредби на ЗЗО, НРД 2006 и АПК, свързани с издаване на заповеди за установяване на нарушения и налагане на санкции по НРД 2006 и ИД. Доводът на касатора, че проверката и документите за нея са изготвени на една и съща дата, не води до нарушение на чл. 228, ал. 2, пред. I от НРД 2006 г. Самата заповед е мотивирана с оглед констатациите от медицински протокол № 712/16.12.08 г. и отговаря на изискванията на чл. 243, ал. 1 от НРД 2006 г., вр. връзка с чл. 59, ал. 2 от АПК. Правилно първоинстанционния съд в решението си е приел, че съгласно правната разпоредба на чл. 228, ал. 2, пред I от НРД 2006 г., медицинския протокол се съставя до 5 работни дни от приключване на проверката, като това предполага и по-кратък срок и дори веднага след приключване на проверката. Обстоятелството, че медицинският протокол и заповедта за проверка са от една и съща дата и на същата дата са връчени на касационния жалбоподател не е нарушение на правилата и процедурата. Преценката дали има порок вследствие на това, че проверката и документите за нея са изготвени на една и съща дата би могла да се направи и с оглед възможността засегнатото лице да защити интересите и правата си с представяне на доказателства, излагане на съображения и др. В конкретния случай жалбоподателят не е бил препятстван да изложи съображенията си както пред проверяващия орган, така и пред Арбитражната комисия. В тази насока е неоснователен и доводът за тенденциозност на проверката и с оглед констатациите от арбитражната комисия, която единодушно е потвърдила посочените пропуски при извършената проверка. Правилно съдът е приел, че оспорваната заповед е законосъобразна и е отхвърлил жалбата срещу нея. Същата е издадена от компетентен орган по чл. 238, ал. 1 от НРД 2006 г. при спазване на изискванията за форма съгласно чл. 243, ал. 1 от НРД 2006 г. във връзка с чл. 59, ал. 2 от АПК. При издаването на заповедта не са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, а за констатираните нарушения правилно са били определени по вид и размер наложените санкции. В конкретния случай описаните фактически основания се подкрепят от събраните доказателства по делото и правилно съдът е приел, че са налице предвидените в закона предпоставки за налагане на финансова санкция на жалбоподателя за извършени от него нарушения, представляващи неизпълнение на задълженията му, произтичащи от сключения с РЗОК договор. Не са налице твърдяните в касационната жалба основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение и същото като обосновано и законосъобразно следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд - шесто отделение