Решение № 15931 от 19.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8971/2018 г.

Решение № 15931 от 19.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8971/2018 г., II о., докладчик председателят Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "А. Б. М. - проекти" ЕООД, гр. София против решение № 3283 от 17.05.2018 г. по адм. дело № 7279/2017 г. на Административен съд София- град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против заповед № РА50-376/08.06.2017 г. на главния архитект на Столична община, с която е отказано да се издаде разрешение за поставяне на рекламни елементи с площ до 2 кв. м. (конзолно окачване) на територията на Столична община по заявление вх. № АХ-70-00-430/31.08.2015 г., подадено от дружеството. Жалбоподателят поддържа, че решението на първоинстанционния съд е постановено в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като не са налице основания за издадения отказ. Моли да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който оспорената заповед да бъде отменена, а преписката – изпратена на административния орган за ново произнасяне със задължителни указания. Ответникът– главният архитект на Столична община не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и данните по делото, настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд София – град е постановено в съответствие с материалния закон. Правилно съдът приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентния орган (в този смисъл правилно е съобразена разпоредбата на чл. 26 от Наредбата за преместваемите обекти, за рекламните, информационните и монументално – декоративните елементи и за рекламната дейност на територията на Столична община (НПОРИМДЕРДТСО) и в съответствие с изискванията за форма – актът е писмен и съдържа фактическите и правни основания за постановяването му. Аргументирани и в съответствие със закона са и изводите на първоинстанционния съд, че оспореният административен акт е постановен при наличие на материалноправните основания за това. По делото е установено, че с договор от 17.03.2008 г., сключен за срок от шест месеца, Столична община предоставя на жалбоподателя "А. Б. М. проекти" ЕООД, гр. София части от имоти публична общинска собственост – стълбове за улично осветление, за поставяне на рекламни елементи. Съгласно договора дружеството поставя 334 бр. двустранни рекламни елементи - рекламни касети с размер 1. 20/1. 80 м. и заплаща на общината ежемесечно цена за правото на рекламна дейност. Със споразумение от 02.06.2014 г. страните уговарят нова цена за правото на рекламна дейност за поставените съгласно договора от 2008 г. рекламни елементи на територията на Столична община. В споразумението е посочено, че споразумението е със срок на действие от 01.10.2013 г. до провеждането на конкурс за отдаване под наем на части от недвижими имоти – общинска собственост за поставяне на рекламни, информационни и монументално – декоративни елементи. С писмо от 13.08.2015 г. заместник- кметът на общината уведомява дружеството, че с оглед приетата нова Наредба за преместваемите обекти, за рекламните, информационните и монументално- декоративните елементи и за рекламната дейност на територията на Столична община, счита договора за прекратен, както и че сроковете за издадените разрешения за поставяне на рекламни елементи са изтекли и дружеството следва да ги демонтира. След получаване на писмото дружеството подава искане за издаване на разрешение за поставяне на рекламни елементи (заявление от 31.08.2015). По това искане главният архитект се произнася със заповедта, предмет на оспорване, като отказва да издаде на дружеството разрешение за поставяне на рекламни елементи. При тези факти първоинстанционният съд правилно приема, че оспорената заповед е издавена в съответствие с относимите материалноправни разпоредби и отказът на органа да издаде разрешение за поставяне на рекламни елементи е законосъобразен. Разпоредбата на чл. 57, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) предвижда, че върху недвижими имоти да се поставят рекламни елементи въз основа на разрешение за поставяне, издадено по ред, установен с наредба на общинския съвет. Съгласно чл. 24 от НПОРИМДЕРДТСО разрешение за поставяне на рекламни елементи се издава на лице, което въз основа на договор със собственика на имота има право да ползва временно заетата площ от обекта или елемента или лице, което има изрично писмено съгласие на собственика на имота за поставяне на обекта ( чл. 24, ал. 2, т. 2 и т. 3 от наредбата). В случая правилно съдът приема, че дружеството – заявител не попада в кръга на лицата, очертан с цитираните разпоредби, тъй като договорът с общината е прекратен и липсва съгласие за разполагане на такива обекти на територията на Столична община. На тази база съдът достига до законосъобразния извод, че жалбоподателят не е сред субектите, легитимирани да искат издаване на разрешение за поставяне на рекламни елементи и отказът на органа да удовлетвори искането е в съответствие с нормативната уредба. Първоинстанционният съд правилно приема, че основанията за прекратяване на договора, сключен между жалбоподателя и общината, са извън предмета на настоящото производство и не могат да бъдат обсъждани. Ето защо доводите на касатора за незаконосъобразно прекратяване на правоотношенията с общината са неоснователни. В съответствие с материалноправните разпоредби е и заключението на решаващия състав, че второто основание за постановения от административния орган отказ също е изпълнено. Разпоредбата на чл. 27, ал. 1, т. 1 от наредбата на Столичния общински съвет, цитирана по- горе, предвижда, че разрешение за поставяне на обект или елемент не се издава на лице, което има неприключено административно-наказателно производство за нарушение на разпоредбите на тази наредба. С оглед представените доказателства за наличие на няколко висящи съдебни производства по дела с наказателен административен характер, образувани по жалби на дружество против актове на директора на дирекция "Общински строителен контрол", първоинстанционният съд правилно приема, че жалбоподателят не отговаря на изискванията за издаване на разрешение и отказът на главния архитект е законосъобразен. Възражението на касатора, че наличието на обстоятелствата, съставляващи пречка за издаване на разрешение по смисъла на чл. 27, ал. 1 от наредбата следва да се преценяват към датата на подаване на заявлението, е неоснователно. В административното производство органът е длъжен да изясни всички факти от значение за случая, да събере необходимите доказателства (чл. 35 и чл. 36 АПК) и да прецени наличието или липсата на основания за издаване на акта на база фактите, установени в хода на административното производство, а следователно да вземе предвид обстоятелствата, настъпили след подаване на заявлението или искането. Касационният довод за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила също е неоснователен. В изпълнение за задължението по чл. 168, ал. 1 АПК съдът извършва проверка за законосъобразността на оспорения административен акт на всички, посочени в чл. 146 АПК основания. Тежестта на доказване в процеса е разпределена съгласно чл. 170 АПК, като на страните са дадени указания относно фактите, за които следва да представят доказателства. Съдебният акт е постановен след обсъждане на всички доказателства, доводи и възражения на страните и съдържа подробни мотиви в подкрепа на направените изводи. Поради това и с оглед обстоятелството, че конкретни процесуални нарушения от касационния жалбоподател не са посочени, настоящата инстанция намира, че при постановяване на решенето не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд София – град е постановено в съответствие с материалния закон и при отсъствие на съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Не са установени посочените от касатора основания за неговата отмяна, поради което съдебният акт следва да бъде оставен в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,