Решение № 5790 от 20.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9646/2014 г.

Решение № 5790 от 20.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9646/2014 г., V о., докладчик съдията Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 233 и чл. 250 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР, отм.). Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи, Сливен (ОДМВРСл), против Решение № 49/18.06.2014 г., постановено по а. д. № 13/2014 г. по описа на Административен съд Сливен (АССл). Касационната жалба е подадена от страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в законния срок, поради което е процесуално допустима. С обжалваното решение състав на АССл е отменил Заповед рег. № 16/7.01.2014 г. на директора на ОДМВРСл, с която на основание чл. 227, ал. 1, т. 10 ЗМВР (отм.) във вр. с чл. 230, ал. 1 и ал. 2, т. 4 от Правилника за прилагане на ЗМВР (ППЗМВР, отм.) и чл. 245, ал. 1, т. 8 ЗМВР (отм.), за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина, на Петър Недялков Тодоров - старши полицай категория Е - II степен в ОДМВРСл, е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение. Недоволен, директорът на ОДМВРСл, обжалва решението чрез процесуалния си представител. Счита същото за неправилно поради допуснати от първоинстанционния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушения на материалния закон. Моли отмяната му и постановяване на друго, по съществото на спора, с което да се отхвърли като неоснователна жалбата на Тодоров против заповедта му. Ответната страна - Петър Недялков Тодоров, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли оставяне в сила на обжалваното решение. Претендира присъждане на направените от него разноски. Прокурорът дава становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение (ВАС), за да се произнесе по касационната жалба, възприе за установено от фактическа страна следното: Безспорно е, че ответникът по касационната жалба Тодоров е бил полицай и е заемал длъжността, служебното правоотношение за която е прекратено с обжалваната от него заповед. По повод образувано против него досъдебно производство (ДП) и уведомление на директора на ОДМВРСл, със Заповед рег. № 1645/25.10.2013 г. (л. 39) на последния, против Тодоров било образувано дисциплинарно производство, същият е бил временно отстранен от длъжност и е бил определен състав на дисциплинарно-разследващ орган (ДРО). След събиране на относимите към случая доказателства: обяснения от Тодоров (л. 54), Галя Стоянова (л. 55), Павел Стоянов (л. 57) - неин баща, Никола Стоянов (л. 59) - неин брат и Станимир Иванов (л. 63), както и материалите от образуваното ДП - постановление за образуване на ДП от 16.01.2013 г. (л. 66), обвинителен акт против Тодоров (л. 67), Протокол от съдебно заседание (л. 146), проведено на 04.12.2013 г. по нохд № 1037/2013 г. по описа на Сливенския районен съд (СлРС), Докладна записка рег. № 1044/9.01.2013 г. от Дирекция "Вътрешна сигурност" до Районна прокуратура Сливен (л. 73), кадрова справка, типова длъжностна характеристика и др., ДРО е изготвил Обобщена справка рег. № 27654/18.12.2013 г. (л. 49), с която Тодоров е запознат на 19.12.2013 г. Поканен да даде възражение или допълнителни обяснения по случая, той не се е възползвал от предоставената му възможност. Изготвено е от ДРО Становище рег. № 27834/21.12.2013 г. а след него - и оспорената от Тодоров Заповед на директора на ОДМВРСл рег. № 16/7.01.2014 г. По изложените по-горе съображения, АССл обосновано е приел, че заповедта е издадена при спазване на административнопроизводствените правила и в сроковете по чл. 225, ал. 1 ЗМВР (отм.), като при издаването й е спазена формата съгласно чл. 246, ал. 1 ППЗМВР (отм.). Върховният административен съд обаче, не възприема фактическите изводи на АССл по въпросите как се развили отношенията между Тодоров и Галя Стоянова по повод желанието на последната да работи в чужбина, какво точно да работи, защо тя е отпътувала именно за Германия, а не за Австрия и има ли участие наказаният служител при формиране на личното решение на Стоянова по посочените въпроси. На първо място следва да се посочи, че освен показанията, дадени от Стоянова, Павел Стоянов и Никола Стоянов пред съда при разпита им като свидетели в съдебното заседание по делото на 20.05.2014 г. (л. 151 и сл.), същите лица са дали и показания пред СлРС на 4.12.2013 г. по нохд № 1037/2013 г. (л. 146) и саморъчни писмени сведения по време на дисциплинарната проверка (л. 55, 57 и 59). Видими са различията в тези показания, особено между дадените по време на дисциплинарната проверка и тези пред АССл. Въпреки това, съдът се е доверил изцяло на тези, дадени пред него и не е положил усилия да изясни произхода и причината за посочените различия. Така например, в Сведение от Г. Стоянова рег. № 25564/14.11.2013 г. (л. 55), последната твърди, че Тодоров й е заявил, че "... има познат, който може да я уреди да работи като проститутка в Германия...". Именно той е държал тя да замине за Германия, а не за Австрия, където Стоянова е имала позната, която ще я приеме. Пак Тодоров й е заявил, след като е разбрал, че Стоянова е взела решение да замине и да работи като проститутка, че ще й помогне, вкл. и с финанси, което е направил. Тези обяснения на Г. Стоянова се подкрепят от обясненията, дадени от баща й Павел Стоянов (вж. л. 57) и брат й Никола Стоянов (л. 59). По-късно, при разпита на същите лица пред СлРС на 4.12.2013 г. (л. 146), Стоянова вече не говори за предложената "помощ" от страна на Тодоров да й намери работа като проститутка, но не оспорва, че е получила финансова помощ от него за закупуването на билети за пътуването й до Германия и връщането й от там. При констатирането на противоречия между показанията, дадени от това лице пред СлРС и показанията й, дадени преди това пред съдия от СлРС, тя не отрича, че след като е разбрал за намерението й да работи като проститутка, Тодоров я е насочил към Германия, вместо Австрия и е оказал финансова помощ за заминаването. Видно от сведенията, дадени от Павел Стоянов - баща на момичето, дисциплинарно наказаният Тодоров е променил отношението си и е обещал и оказал съдействие за връщането на Галя едва след като е бил заплашен, че за случая ще бъде уведомен познат на П. Стоянов, работещ в ДАНС. При така приетото за установено от фактическа страна, необоснован се явява изводът на АССл, че "... по делото няма нито едно годно доказателство, което сочи за уговаряне, съдействие и транспортиране на Галя Стоянова... не се събраха доказателства, че Тодоров е предложил на Галя да проституира, че й е съдействал по някакъв начин и я е транспортирал до друга държава, както и че това е станало с цел да се обогати от нейни развратни действия..." (стр. 6 от обж. решение, последен абзац). На първо място следва да се посочи, че част от така направените изводи са необосновани. Видно от цитираното сведение, дадено от Г. Стоянова на 14.11.2013 г. (л. 55) именно Тодоров, след като е узнал за намерението й да работи като сервитьорка или барманка и е заявил, че има познат, който може да я уреди да работи като проститутка в Германия. Пак той е държал тя да замине за Германия, където ще работи въпросната професия, а след като Стоянова е взела решението си да отиде в чужбина, където да работи като проститутка, той е обещал да и помогне да замине (за да го реализира), вкл. и с финанси. Освен това, описаните деяния, за които според АССл няма доказателства, очертават престъпния състав на престъпление по чл. 159б, ал. 1 във вр. с чл. 159а, ал. 1 от Наказателния кодекс (НК), което не е идентично с вмененото на Тодоров нарушение по смисъла на чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР (отм.) във вр. с цитираните в заповедта точки от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР (ЕК). За нарушението на цитираната норма от ППЗМВР (отм.) във връзка с нарушения на разпоредбите на ЕК са налице достатъчно доказателства. Според настоящия състав на ВАС, недопустимо е, при наличието на посочените по-горе доказателства, в системата на МВР да работи служител, който има лични познати, можещи да "уредят" момиче да работи като проститутка в чужбина, да предлага тези си познанства като "помощ" на принудена от обстоятелствата да вземе решение за такава работа девойка, да насочва последната именно към тези негови познати лица в Германия, а не в Австрия, където тя е имала алтернативна възможност да работи вкл. и като й оказва финансова помощ да замине при познатите му с посочената цел. ВАС счита, че са налице категорични доказателства за извършени тежки нарушения на разпоредбите на ЕК, водещи до основателното квалифициране на поведението на Тодоров като дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР (отм.). По посочената причина, ирелевантна за преценката за законосъобразността на заповедта на директора на ОДМВРСл се явява представената пред касационната инстанция Присъда № 185/16.07.2014 г. по нохд № 842/2014 г. по описа на СлРС, влязла в сила, с която Тодоров и Станимир Стефанов Иванов са признати за невинни да са извършили престъпление по чл. 159б, ал. 1 във вр. с чл. 159а, ал. 1 и чл. 20, ал. 2 НК. Дисциплинарната отговорност е различна от наказателната такава и съгласно чл. 224, ал. 3 ЗМВР (отм.), е независима от нея. Приемайки обратно на изложеното по-горе, АССл е постановил решението си в нарушение на материалния закон, поради което то се явява неправилно. Като такова то трябва да се отмени и вместо него се постанови друго, с което се отхвърли като неоснователна жалбата на Тодоров против заповедта на директора на ОДМВРСл. Доводът за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила не е обоснован и конкретизиран от касатора. По посочената причина настоящият състав не може да го разгледа и да се произнесе по него. Настоящият състав на ВАС възприема правните изводи на АССл, че нарушението по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 10 ЗМВР (отм.) се явява недоказано. Вън от посочените нарушения на ЕК, по делото липсват данни Тодоров да е извършил и "друго тежко дисциплинарно нарушение", несвързано с нарушение на ЕК, поради което решението на АССл в тази му част се явява правилно и законосъобразно. При наличието обаче на нарушение по смисъла на чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР (отм.), крайният извод на дисциплинарно наказващия орган за необходимост от налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание "уволнение" и като резултат - законосъобразност на оспорената негова заповед, се явява правилен и законосъобразен. Предвид горното, касационната жалба се явява основателна. При служебната проверка на обжалваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, ВАС констатира, че същото е валидно и допустимо, но постановено при допуснато нарушение на материалния закон. Като такова то следва да се отмени и при пълното изясняване на спора от фактическа страна се постанови друго решение, по съществото на спора, с което се отхвърли като неоснователна жалбата на Тодоров против заповедта на директора на ОДМВРСл. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Пето отделение