Решение № 14142 от 23.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5460/2019 г.

Решение № 14142 от 23.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5460/2019 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Л. Пашов от [населено място] против решение № 3919 от 18.03.2019 г. по адм. дело № 896/2018 г. на Върховния административен съд, пето отделение. В жалбата се излагат подробни доводи по същество, разгледани от първата инстанция, и такива за немотивираност, необоснованост и незаконосъобразност на решението – касационни основания за отмяната му по чл. 209, т. 3 от АПК и се претендира отмяна на решението със законните последици. Ответникът министър на вътрешните работи, чрез процесуалният си представител юрк. Табакова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли за оставяне в сила на решението като обосновано и законосъобразно. Претендира юрк. възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага да се потвърди решението като законосъобразно и обосновано. Върховният административен съд, петчленен състав, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна, а разгледана по същество – неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на настоящия касатор срещу заповед № 8121 К- 8764/12.12.2017 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 204, т. 1, чл. 194, ал. 2, т. 4, чл. 197, ал. 1, т. 6, чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, за деяния несъвместими с етични правила по т. т. 15, 19 и т. 20 от Етичния кодекс /ЕК/ му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното правоотношение за длъжността полицейски инспектор IV степен в група ОДЦ от сектор РКЦ при Регионална дирекция "Гранична полиция" -Смолян. Прието е, че заповедта е издадена от компетентния по чл. 204, ал. 1 ЗМВР орган, при спазване на предвидената в чл. 207 ЗМВР процедура и срока по чл. 195, ал. 2 ЗМВР и при надлежно изискани обяснения на служителя, като отговаря за изискването за мотивираност по чл. 210 ЗМВР. Изложени са подробни мотиви по установената фактическа обстановка и съответност на наказанието с тежестта на нарушението, като поведението на жалбоподателя е квалифицирано като несъвместимо с морала и уронващо престижа на службата с оглед правилата на т. т. 15, 19 и т. 20 от ЕК във връзка с ТП № 3/2007 г. по т. д. № 4/2007 г. на на ОС на ВАС. Така постановеното решение е правилно и законосъобразно, съобразено с изяснената по делото фактическа обстановка. Съдът е обсъдил всички фактически обстоятелства, доказателствата в тяхната съвкупност и доводите на страните. От доказателствата е установено, че действията на Пашов при и по повод разходване на средствата на ВСК при РДГП-Смолян от разкритата на негово име сметка в Булбанк са неправомерни, тъй като не са спазени изискванията за полагане на втори подпис от председателя на УС и налично решение на органа за конкретните суми. Обстоятелството, че служителя, в качеството си на касиер-счетоводител на ВСК, нееднократно в периода от 2003 г. до 2017 г., се е разпореждал с различни суми в своя полза /общо в размер на 115 847, 05 лв/ е безспорно установено по делото и не се отрича от Пашов. Дисциплинарно-наказващият орган е съобразил и двегодишния период по чл. 195, ал. 2 ЗМВР като наложеното дисциплинарно наказание е за сумата от 15 538, 05 лв за периода 28.12.2015 г. – 30.05.2017 г. Правилен и обоснован е извода на тричленният състав, че такъв вид поведение на служителя на МВР е в противовес с изискванията на Етичния кодекс, тъй като освен, че е непрофесионално, руши доверието на останалите служители и доброто име на институцията, призвана да следи за спазване на закона. Деянията, безспорно установени в дисциплинарното и съдебното производства, обосновават нарушенията по т. 15, т. 19 и т. 20 от ЕК във връзка с чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР и дават основание действията на Пашов да се квалифицират като тежко нарушение на служебната дисциплина, обосноваващо налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание. Доводът за липса на установено "присвояване" от Пашов с влязла в сила присъда е неоснователен, тъй като дисциплинарното производство не е обвързано с наказателно такова, и дисциплинарна отговорност се носи дори и деянието да се съставлява престъпление. В случая са установени безспорно извършени "деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата" по смисъла на т. 13, ал. 1, чл. 203 ЗМВР, което е самостоятелно основание за ангажиране на дисциплинарната отговорност на служителя. Несъстоятелно е и твърдението, че средствата на ВСК, с които се е разпореждал в своя полза Пашов са били внесени по личната му сметка по решение на ВСК, която не е юридическо лица, тъй като разпореждането с тези средства не е уредено да е еднолично от касиер-счетоводителя и по негова преценка, вкл. в негова полза. Неотносимо е и обстоятелството, че Пашов не е отрекъл липсата на сумите и е сключил споразумение за поетапното им възстановяване. Останалите доводи касаят съществото на спора и са разгледани от първата инстанция, поради което не следва да се обсъждат – предмет на контрол за законосъобразност в настоящата инстанция е съдебното решение, а не оспорения административен акт. Предвид изложеното, обжалваното решение следва да се остави в сила като обосновано и законосъобразно, постановено при липса на основание по чл. 209, т. 3 АПК за отмяна, а касационната жалба – без уважение като неоснователна. С оглед своевременно заявената от процесуалният представител на ответника претенция за разноски и изхода на делото, касаторът дължи разноските за настоящата инстанция в размер на 100 лв., съставляващи юрк. възнаграждание, определено в мин. размер по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК / ДВ, бр. 8/2017 г. / във вр. с чл. 37, ал. 1 ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,