Решение № 9863 от 19.9.2024 г. на ВАС по адм. д. № 973/2024 г.

Производството е по реда на чл. 176, във връзка с чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба, подадена от М. И. К., чрез процесуалния му представител адв. В. Александрова, съдържаща искане за допълване на Решение 8276 от 03.07.2024 г., постановено по адм. дело 973/2024 г. по описа на Върховния административен съд (ВАС), състав на първо отделение. В молбата се твърди, че решението на съда е непълно и следва да бъде допълнено, тъй като в него липсва изрично произнасяне относно направеното възражение за изтекла давност, направено с молба, подадена на 05.03.2024 г. Ответната страна директорът на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) гр. София при Централното управление (ЦУ) на Национална агенция по приходите (НАП), чрез процесуален представител изразява становище за неоснователност на молбата. Като взе предвид изложеното в молбата и данните по делото, Върховният административен съд, първо отделение, намира следното: Молбата за допълване на решението е подадена в преклузивния срок по чл. 176, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което е допустима за разглеждане. С оглед обстоятелствата по спора, настоящият съдебен състав прецени, че не е необходимо молбата да се разглежда в открито заседание по реда на чл. 176, ал. 2 от АПК. Разгледана по същество, молбата за допълване е неоснователна. Съгласно чл. 176, ал. 1 от АПК, когато не се е произнесъл по цялото оспорване, съдът по свой почин или по искане на страна по делото, предявено в едномесечен срок, постановява допълнително решение. Непълно се явява това решение, в което липсва формирана воля на съда относно част от спорното право или по един от предметите на иска, или по допълнителни искания, свързани с главния спорен предмет. В конкретния случай, с решението, чието допълване се иска, съдът се е произнесъл напълно по искането, с което е бил сезиран, обективирано в подадената касационна жалба. Производството по делото е било образувано по касационна жалба, подадена от М. И. К., чрез процесуалния му представител адв. В. Александрова, срещу Решение 5681 от 25.09.2023 г. по адм. дело 7360/2019 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата на М. И. К. от гр. София, против Ревизионен акт (РА) Р-22002218001501-091-001 от 15.10.2018 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция (ТД) на НАП гр. София, потвърден с Решение 590/04.04.2019 г., издадено от директора на Дирекция ОДОП гр. София при ЦУ на НАП. С Решение 8276 от 03.07.2024 г., постановено по адм. дело 973/2024 г. по описа на ВАС, състав на първо отделение, чието допълване се претендира, е оставено в сила Решение 5681 от 25.09.2023 г. по адм. дело 7360/2019 г. по описа на АССГ. В процесното съдебно решение, съставът на ВАС е изложил изрични мотиви и диспозитив по отношение на целия спорен предмет, поради което същото не е непълно. Възражението, направено от М. И. К., за погасяване на всички публични задължения и лихвите към тях на основание чл. 739, ал. 1 от ТЗ и чл. 119 от ЗЗД не представлява по своята същност възражение за погасяване по давност по реда на чл. 171, ал. 1 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. В молбата от 05.03.2024 г. (както и в касационната жалба) отново не се сочи правно основание по ДОПК и не се контретизира за кои задължения и периоди давността е изтекла. Следва да бъде посочено, че доколкото давността не се прилага служебно, при липса на изрично възражение от лицето в тази посока както в касационната жалба, така и в молба, подадена на 05.03.2024 г., за съда е липсвало задължение за произнасяне. Формулираното от молителя искане за допълване на решението не сочи на липса на формирана воля на съда относно спорното право, а по-скоро представлява несъгласие с правните изводи, до които е достигнал съдът в решението си, каквото несъгласие не може да бъде преодоляно в производство по чл. 175 или по чл. 176 от АПК. Предвид на изложеното, настоящият съдебен състав приема, че искането за допълване на решението е неоснователно и следва да се отхвърли. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на първо отделение,