Решение № 366 от 2.12.2014 г. на ВКС по н. д. № 1001/2014 г.

Решение № 366 от 2.12.2014 г. на ВКС по н. д. № 1001/2014 г., I н. о., НК, докладчик съдията Пламен Томов Осъденият С. Л. С. чрез свой защитник е отправил до ВКС искане по реда на глава двадесет и трета от НПК за възобновяване на наказателните дела. Искането е от 4.VI.2014 г. и е по делото, по което е бил осъден, и което е преминало през трите възможни за него по закон съдебни инстанции първата-СГС, втората (въззивна)-Софийският апелативен съд, третата (касационна)-Върховният касационен съд. Осъждането на С. е станало обаче за първи път всъщност в САС-по внохд 230/2012 г.; той е издал нова (въззивна) присъда № 22/12.VII.2012 г., с която най-напред е отменил оправдателната присъда на Градския съд по обвинението по чл. 206, ал. 4, във връзка с чл. 26 НК и вместо това е осъдил С. по чл. 206, ал. 3 НК (за престъпно обсебване в "големи", вместо в "особено големи размери, представляващо особено тежък случай"). САС наложил на С. 3 години лишаване от свобода при строг първоначален режим, а по-късно ВКС с решение № 102/2.IV.2013 г. по нд 1937/2012 г. оставил в сила обжалваната осъдителна присъда. В искането за възобновяване на делото подателят му сам е посочил неговото "[п]равно основание: чл. 420, ал. 2 НПК", а изложените доводи в негова подкрепа са във връзка с правото за лично участие на подсъдимия по делата в последните две инстанции; посочени са причините за това според искателя - отношенията между С. и неговия защитник пред САС и ВКС, и поведението на защитника след промяна в адресната регистрация на подсъдимия. В края на искането за възобновяване фигурира още едно позоваване "на основание... от НПК"-на чл. 423, ал. 2 и ал. 4 (с оглед на възможностите за спиране на изпълнението на присъдата и за изменение на мярката за неотклонение). В съдебното заседание на ВКС искането за възобновяване е поддържано, а според прокурора пред тази инстанция-единствената друга страна, конституирана за участие пред нея - искането трябва да бъде уважено по различни в сравнение с поддържаните в него съображения - затова, че САС е осъдил С. задочно, и после осъденият е бил върнат в България по силата на издадената срещу него Европейска заповед за арест с дадена от българската държава гаранция да допусне възобновяване на делото. ВКС намери за основателно искането за възобновяване. То трябва да бъде уважено обаче по съображенията на прокурора пред ВКС. Заетата от участващия прокурор позиция е съобразена напълно с резултата от усилията, положени служебно от ВКС, да бъде изяснено положението на осъдения след видното по неговото дело в САС задочно осъждане - на ВКС е изпратена ЕЗА, която е издала окръжната прокуратура в П. по силата на специалния Закон за екстрадицията и ЕЗА; удостоверено е по съответния ред също и самото задържане на С. в Германия, станало по силата на заповедта на 4.I.2014 г., начален момент и на лишаването му от свобода по присъдата на САС. Възобновяването на делото в случаи като сегашния е безусловно задължително според изричната разпоредба в чл. 423, ал. 5 НПК. Без съществено значение за този изход на делото във ВКС сега е дали от страна на осъдения е дадена съвсем точна правна квалификация по НПК на искането за възобновяване (в т. см. вж. р. 275/27.VI.2012 г. по нд 625/12 на ВКС-I н. о.), а още по-малко - противоречивото позоваване на съответните текстове от глава тридесет и трета от НПК. Най-важното в случая е изпълнението на ангажимента, поет от българската държава по линия на международното правно сътрудничество. Ангажиментът за възобновяване на делото трябва да бъде изпълнен дори по една или друга причина да се окаже, че издаването на ЕЗА страда от някакви недостатъци-например, че осъждането, с оглед на което е била издадена, не е било всъщност задочно (какъвто е примерът в р. 202/10-I, Бюл. 3/11). Даденият пример, впрочем, е повод да бъде отбелязана тук и една особеност на задочното осъждане на Л. С. от САС. След като във въззивната инстанция "[н]еявяването на други страни [с изключение на прокурора] без уважителни причини[, ] не е пречка за разглеждане на делото" (чл. 329, ал. 2 НПК), правилата по чл. 269 НПК би трябвало поначало да са неприложими в тази инстанция (арг. от чл. 317 НПК). Неприложимостта им обаче трябва да отпадне, когато въззивният съд е длъжен да приложи по изключение първоинстанционните правила, както е при уредбата за издаването на нова присъда (чл. 339, ал. 3 НПК). Последната цитирана разпоредба и отсъствието на свързани с нея разрешения в следващата я в чл. 340, не оставя никакво съмнение, че редът в този случай е изцяло първоинстанционният (вж. в същия смисъл р. 556/02-I, Бюл. 9/02, макар издадено по отмененият НПК). Ако, с други думи, въззивният съд реши да постанови своя (нова) присъда (чл. 336 НПК), при постановяването и? са приложими на общо основание и правилата в първата инстанция за "[п]рисъствие[то]на подсъдимия в съдебно заседание" (заглавие на чл. 269 НПК). Приложимото според ВКС основание за възобновяване на делото е свързано и със задължението за произнасяне по мярката за неотклонение във възобновеното наказателно производство (чл. 423, ал. 4 НПК). В тази насока, разбира се, най-пълна преценка дължи съдебният състав, на когото ще бъде възложено да разгледа възобновеното дело, но за нуждите на делото към този момент ВКС намира за целесъобразно (чл. 57 НПК) да отчете най-вече обстоятелството как е завършило делото в досегашното си развитие, а и трудностите, които подсъдимият е създал за неговото разглеждане и за които собственото му недобросъвестно поведение не би могло да бъде изключено. Казаното позволява поне засега лишаването от свобода на С. да продължи, макар и вече със съдържанието на мярка за неотклонение задържане под стража. Трябва, накрая, да бъде отбелязана необходимостта делото във ВКС да приключи с отмяна и на касационното решение по него - отмяната на съдебен акт от същото институционално ниво е вън от каквато и да е преценка за неговата правилност и цели единствено премахването на всички възможни процесуални пречки пред бъдещото развитие на възобновеното дело. Непроизнасянето по касационното решение би довело освен това до противоречието да продължи да бъде формално "в сила" съдебен акт, който е отменен. Ръководен от всичко изложено и съобразно с останалите приложими разпоредби от глава тридесет и трета от НПК, ВКС-I наказателно отделение