Решение № 11739 от 6.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14659/2014 г.

Решение № 11739 от 6.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14659/2014 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Александър Славейков Пънкин от гр. Симеоновград, подадена чрез адв. Николина Динева - АК - Стара Загора, против решение № 450/14.10.2014 г. по адм. д. № 522/2014 г. по описа на Административен съд - Хасково. В жалбата поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира разноски за двете инстанции. Ответникът по жалбата - изпълнителен директор на ДФ "Земеделие" - София, редовно призован, не се явява и не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Съдебното решение е правилно. Съответен на доказателства е изводът на съда, че административният орган е провел законосъобразна процедура по реда на Наредба № 9/2008 г. Процедурата за класиране на заявленията на кандидатите е била проведена по реда на чл. 19, ал. 1 от Наредба № 9/2008 г., установяваща, че когато сумата по предложените заявления за подпомагане надхвърля наличния бюджет по мярката, заявленията се класират съгласно критериите в Приложение № 1 към Наредбата. Съдът правилно е приел, че не е доказано намерението на жалбоподателя, поради това че не е декларирал, чрез зачертаване нито едно от двете възможни твърдения в декларацията. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на Александър Славейков Пънкин против Заповед № 03-260-РД/227 от 24.06.2014 г. на директора на Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие" - гр. Хасково, с която му е отказано финансиране на заявление за подпомагане на кандидата на основание чл. 20, ал. 1, т. 4 от Наредба № 9 от 3.04.2008 г. Съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган в кръга на неговите правомощия и в изискуемата от закона форма. Изложил е извод, че възраженията на жалбоподателя за неправилно оценяване по пети критерии от Приложение № 1 към Наредба № 9 е недоказано. Възражението се е изразявало в това, че е подадена декларация от жалбоподателя за намерение да кандидатства по мярка 214, който факт не е отчетен нито от административния орган за по-високото му оценяване, нито от вещото лице, дало заключение по назначената експертиза. В мотивите съдът е изложил, че действително по преписката е приложена декларация за участие по мярка 214, подписана от жалбоподателя, но в тази декларация същия не е декларирал чрез зачертаване нито едно от двете възможни твърдения, а именно, че е кандидатствал за финансово подпомагане по мярка 214, или че има намерение и ще кандидатства за финансово подпомагане по мярка 214. Решението е правилно. Изводите на съда съответстват на установените факти и представените доказателства. Установено е по делото, че жалбоподателят е земеделски стопанин по смисъла на § 1, т. 23 от Допълнителната разпоредба на ЗПЗП, който на 18.11.2013 г. е подал в Областната дирекция на ДФЗ - РА - гр. Хасково, заявление за подпомагане по мярка 112 - "Създаване на стопанства на млади фермери". Въз основа на заявлението е проведена процедура за класирането му съгласно чл. 19, ал. 1 от Наредба № 9, която предвижда, че когато сумата на предложените за разглеждане заявления за подпомагане надхвърля наличния бюджет по мярката, заявленията за подпомагане се класират съгласно критериите за оценка по Приложение № 1 и се одобряват в низходящ ред. Съгласно чл. 20, ал. 1, т. 4 заявлението за подпомагане може да получи отказ за финансиране в случай на недостатъчен бюджет по мярката. Със заповед № 03-260-РД/227 от 24.06.2014 г. на директора на ОД на ДФ "Земеделие" - гр. Хасково, на касационния жалбоподател е отказано финансиране на заявление за подпомагане на кандидата на основание чл. 20, ал. 1, т. 4 от Наредба № 9 от 3.04.2008 г., поради това че получените 30 броя точки са недостатъчни за финансиране на заявлението за подпомагане. Пред административния съд, Славейков е оспорил оценяването на подаденото от него заявление по пети критерии от Приложение № 1 към Наредба № 9 във връзка с подадена декларация от жалбоподателя за намерение да кандидатства по мярка 214 "Агроекологични плащания". В приложение № 1 към чл. 12а, ал. 5 и чл. 19, ал. 1 от Наредба № 9/3.04.2008 г. в т. 5, е уредено, че проекти на млади фермери, които са кандидатствали или имат намерение да кандидатстват за финансово подпомагане по мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони и са подписали декларация за участие в мярка 214 от ПРСР получават максималния брой от 30 точки. В представената от касационния жалбоподател по делото декларация, която е била подписана от него и е била приложена към документацията на подаденото от него заявление, липсва зачертаване на нито една от двете предвидени възможности. Правилни са изводите на съда, че по този начин жалбоподателят не е декларирал правнозначимите факти, които биха довели до определяне на посочения брой точки. Само подаването на декларацията не означава, че той е изпълнил изискванията на Наредба № 9/2008 г. С това си действие той е попълнил преписката с необходимите документи, поради което не е имало задължение за проверяващите лица да му укажат, че заявлението му не е редовно и следва да бъде попълнено с декларацията. В действителност тя е подадена от заявителя, но в нея не се съдържат данните, които определят по-високата оценка за класиране. Не съществува задължение за административния орган да указва задължително попълване на една или на двете възможности, предвидени в декларацията. Преценката дали ще участва и по другата мярка - 214 от ПРСР, е по преценка на заявителя и административният орган не може да дава задължителни указания в тази насока. С оглед на посочените съображения решението на административния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,