Решение № 8586 от 6.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 10405/2021 г.

Решение № 8586 от 6.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 10405/2021 г., VIII о., докладчик председателят Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ("ОДОП") – гр. Пловдив при Централно управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП) срещу Решение № 1653 от 05.08.2021 г., постановено по адм. дело № 343/2020 г. по описа на Административен съд - Пловдив, XXIX състав. Касаторът обжалва решението в частта, с която е отменен по жалба на К. Станчев, Ревизионен акт (РА) № Р-16001619001442-091-001/06.11.2019 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция (ТД) на НАП - Пловдив, поправен с Ревизионен акт № П-16001619189325-003-001 от 11.11.2019 г., потвърден с Решение № 19 от 16.01.2020 г. на директора на Дирекция "ОДОП" – Пловдив при ЦУ на НАП, в частта относно задълженията за задължителни осигурителни вноски (ЗОВ) за 2017 г., както следва: вноски за ДОО за период м. 02 до м. 08. 2017 г. до общ размер 415, 79 лв., за ЗО за период м. 02 до м. 08. 2017 г. до общ размер 241, 04 лв. и за ДЗПО-УПФ за период м. 02 до м. 08. 2017 г. до общ размер 150, 65 лв. В касационната жалба се твърди, че обжалваната част на решението е неправилна, немотивирана и незаконосъобразна - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението в посочената част и постановяване на друго, с което да се потвърди ревизионния акт в съответната част. Наведени са доводи за необоснованост на изводите на административния съд и несъответствието им със събраните по делото доказателства и наличие на допуснато нарушение на материалния закон. Твърди се, че споменатите задължения за осигурителни вноски за периода от м. 02 до м. 08. 2017 г., не са вследствие на отменения с обжалваното решение допълнителен облагаем доход на ревизираното лице, а се дължат на основание осъществяване на трудова дейност в качеството на съдружник в търговско дружество "Ий Си Ай Пи" ООД и са определени въз основа на подадена декларация от К. Станчев по чл. 1, ал. 2 от Наредба за общественото осигуряване на самоосигуряващи се лица и български граждани на работа в чужбина и морските лица. С подадена от касатора молба се претендира и юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – К. Станчев, не изразява становище по касационната жалба. Представител на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира същата за процесуално допустима, а по същество съобрази следното: Предмет на спора пред административния съд е бил Ревизионен акт (РА) № Р-16001619001442-091-001/06.11.2019 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция (ТД) на НАП - Пловдив, поправен с Ревизионен акт № П-16001619189325-003-001 от 11.11.2019 г., потвърден с Решение № 19 от 16.01.2020 г. на директора на Дирекция "ОДОП" – Пловдив при ЦУ на НАП, с който на ревизираното лице са установени задължения за годишен данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2014 г., 2015 г., 2016 г., 2017 г., и 2018 г., вноски за ДОО, ЗО, ДЗПО – УПФ за 2014 г., 2015 г., 2016 г., 2017 г., и 2018 г., както и ДДС за периода 29.09.2015 г. – 31.01.2019 г., ведно с лихвите върху определените задължения. Административният съд е приел, че е обосновано започването на ревизията по особения ред, а именно на основание чл. 122, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 5 от ДОПК, поради наличието на данни за укрити приходи и доходи от страна на ревизираното лице и въз основа на факта, че за провеждане на ревизията по този ред е достатъчно само наличието на данни, а не и на доказателства. За да отмени обаче оспорения Ревизионен акт съдът е приел въз основа на събраните доказателства, че презумираната съгласно чл. 124, ал 2 от ДОПК истинност на направените от органите по приходите фактически констатации относно релевантните за определяме на данъчната основа факти е опровергана. В тази връзка са изтъкнати изводи от съда, че за определяне на данъчната основа са използвани съдържащи се на магнитни носители данни в табличен вид и снимки на документи представени на магнитен носител от куриерски дружества, за които в практиката е прието, че не съставляват електронен документ по смисъла на чл. 184 вр. с чл. 3, ал. 1 ЗЕДЕУУ, нямат характер на първичен счетоводен документ и по своята същност са обобщена в табличен вид информация. В хода на ревизията не са събрани по надлежен ред съответните доказателства и съдът е приел, че приходната администрация е извела изводите си относно определяне на основата на облагане въз основа на данни, а не на доказателства. Административният съд е заключил, че само за два месеца м. 12. 2014 г. и м. 01. 2015 г. могат да се направят обосновани и доказани изводи, че ревизираното лице е извършвало търговска дейност по занятие с източник по чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ – от физическо лице, извършващо търговска дейност по смисъла на ТЗ, без регистрация като ЕТ. Съдът е съобразил, че за съответните периоди на извършвана дейност, сумата на доказаните разходи значително надминава сумата на доказаните приходи, поради което облагаемият доход в тази връзка и данъкът по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ за периодите м. 12. 2014 г. и м. 01. 2015 г., възлиза на 0. 00 лв. Отново въз основа на липсата на годни доказателства съдът е приел ревизионния акт за необоснован и в частта, с която са определени задължения на ревизираното лице по реда на ЗДДС. Въз основа на гореизложеното административният съд е отменил ревизионния акт в частта, с която са установени задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ и задължения за ДДС. Относно задълженията за задължителни осигурителни вноски по КСО във връзка със събраните в хода на делото доказателства, както е споменато по горе се установява по категоричен начин реализиране на доходи от ревизираното лице от дейност като ЕТ, без да е регистрирано като такова, само за месеците м. 12. 2014 г. и м. 01. 2015 г. Въз основа на това административния съд е отменил ревизионния акт в частта, с която са установени задължителни осигурителни вноски за годините 2016 г., 2017 г. и 2018 г., и е изменил същия в частта, установяваща задълженията за ДОО, ДЗПО-УПФ и ЗО за 2014 г. и 2015 г. Решението е частично правилно. Настоящият състав констатира, че действително ревизираното лице е заявило изрично осигуряването си за всички осигурени социални рискове, като е подал декларация по чл. 1, ал. 2 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина и морските лица, с която е заявил упражняването на трудова дейност и начало на осигуряване, считано от 14.02.2017 г. като съдружник в "Ий Си Ай П" ООД. Поради изложеното органа по приходите правилно е определил с ревизионния акт за периода м. 02 до м. 08. 2017 г. вноски за държавното обществено осигуряване (ДОО) в размер на 415. 79 лв., вноски за здравно осигуряване (ЗО) в размер на 241. 04 лв., както и вноски за допълнително задължително пенсионни осигуряване – Универсален пенсионен фонд (ДЗПО-УПФ) в размер на 150. 65 лв. Декларираните от Станчев задължения не са внесени и неоснователно са отменени от АС-Пловдив. Същите не представляват част от допълнително установения облагаем доход, а се дължат на упражняваната от него трудова дейност като съдружник в горецитираното търговско дружество. По изложените съображения решението в тази му обжалвана част е неправилно и следва да се отмени, с която РА е отменен, като вместо него се отхвърли жалбата на ревизираното лице в тази част. Водим от горното, Върховният административен съд, осмо отделение