Решение № 13801 от 26.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8166/2011 г.

Решение № 13801 от 26.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8166/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Марина Михайлова Производството е образувано на основание чл. 208 и сл. от АПК във по касационна жалба на министъра на правосъдието против решение от 12.04.2011 г., постановено по адм. дело № 1613/2011 г. на Върховния административен съд, пето отделение, с което е отменена негова заповед № ЛС-04-1637 от 22.10.2010 г., с която на основание чл. 45, ал. 4 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел (ЗЮЛНЦ) е отказано вписване на фондация "Четиринадесети януари" град София в Централния регистър на юридическите лица с нестопанска цел за обществено - полезна дейност. Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на решението, поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - фондация "Четиринадесети януари" със седалище град София, не е взел становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Първоинстанционния съд е установил, че фондация "Четиринадесети януари" е вписана като юридическо лице с нестопанска цел (ЮЛНЦ), осъществяващо дейност в обществена полза, в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел на Софийския градски съд (СГС) с решение № 1/23.03.2010 г. по ф. дело № 192/2010 г. по описа на същия съд. Със заявление рег. № 05-00-2825 от 11.10.2010 г. тя е направила искане за вписване в ЦРЮЛНЦ за общественополезна дейност при МП на обстоятелствата по чл. 45, ал. 5 от ЗЮЛНЦ. С писмо изх. № към 05-00-2825/15.10.2010 г. е уведомена, че заявлението й не е комплектовано с необходимите доказателства, за представянето на които е даден срок. Нужните такива са постъпили в МП и след изготвянето на "Докладна записка" от главен експерт в отдела, подадена чрез заместник-министър до министъра, е издадена обжалваната МЗ. Съгласно текста на чл. 11 от Учредителния акт на Фондацията, основни нейни цели са: Развитие на информационното общество в България; Провеждане на граждански контрол върху институциите; Подпомагане на гражданите при осъществяване на цифровите им права; Насърчаване на използване на цифрови права; Развитие на свободни технологии; Развитие на отворени технологии; Образование в областта на цифровите права, свободните и отворени технологии и Защита на човешките и граждански права. В чл. 14 от същия акт са посочени средствата за постигане на целите на Фондацията. Съгласно чл. 17, ал. 1, Фондацията развива следната допълнителна стопанска дейност: Консултантска, научноизследователска, развойна и внедрителска дейности в областта на образованието, науката и културата; Търговия със стоки и услуги в областта на образованието, културата и технологиите; Подготовка, издаване и разпространение на печатни издания и материали, свързани с целите на Фондацията; организация на платени обучения, семинари, информационна и издателска дейност и други форми, подпомагащи целите на Фондацията и други стопански дейности, които не са забранени от закона. Фондацията не разпределя печалба (чл. 17, ал. 2). Приходите от допълнителната й стопанска дейност се използват само за постигане на целите й (чл. 17, ал. 3). При тези данни министърът на правосъдието е преценил, че посочената в чл. 17 допълнителна стопанска дейност и в частност извършването на "консултантска дейност, търговия със стоки и услуги в областта на образованието, културата и технологиите и информационна дейност" не кореспондират с целите на Фондацията. Прието е, че изброените дейности, по своята същност са търговски дейности, учредени с друг нормативен акт - ТЗ и са несъвместими с предмета на дейност на Фондацията, определена за осъществяване на общественополезна дейност. Цитираните разпоредби от Устава на Фондацията противоречат на ЗЮЛНЦ, поради което, независимо от решението на регистърния съд, следва да се откаже вписването й в ЦРЮЛНЦ при МП. При така установените факти по делото, тричленният състав на ВАС е обосновал правни изводи за незаконосъобразност на оспорената пред него заповед, като издадена от компетентен орган в съответствие с правомощията на министъра по чл. 45, ал. 3 от ЗЮЛНЦ, в предвидената форма и при спазване на административнопроизводствените правила, но в нарушение на чл. 45, ал. 4 от ЗЮЛНЦ. Касационната инстанция намира така постановеното решение за правилно. Съгласно чл. 45, ал. 1 от ЗЮЛНЦ юридическите лица с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност трябва да представят заявление за вписване в централния регистър при Министерство на правосъдието. Нормата на алинея трета от същия чл. разпорежда, че вписването в регистъра се отказва, ако юридическото лице с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност не е вписано от компетентния съд като юридическо лице с нестопанска цел за извършване на общественополезна дейност, или ако неговата дейност противоречие на закона. От тълкуването на последната разпоредба следва изводът, че основанията, при които се отказва вписване от министъра на правосъдието са две - невписване на сдружението в съответния фирмен регистър или ако неговата дейност противоречи на закона. В случая като основание за издаване на заповедта е втората хипотеза на чл. 45, ал. 3 от ЗЮЛНЦ, доколкото няма спор, че фондацията е вписана в съответния регистър на Софийски градски съд. Кога е налице "противоречие на дейността на ЮЛ с нестопанска цел със закона", в правната литература е разгледано в монографията "Юридически лица с нестопанска цел", Маргарита Златарева, издателство "Сиела", 2002 г., стр. 243 - 244, където се приема, че най-логичното тълкуване на тази разпоредба е в смисъл, че се има предвид неспазване на изискванията на закона в документите, представени за първи път пред централния регистър - правилата на чл. 45, ал. 2, т. 5 от ЗЮЛНЦ. Като не логични в същата монография се посочват тълкувания в смисъл, че в тази хипотеза попадат извършването на контрол върху дейността на сдружението от момента на вписването му до подаване на заявлението в централния регистър при министерството или извършване на контрол върху предмета на дейност на сдружението, след като то вече е вписано от регистърния съд, в който случай министърът на правосъдието се явява като втора инстанция спрямо решението на съда. Настоящият съдебен състав възприема така даденото тълкуване в правната теория и приема, че по реда на чл. 45, ал. 4 от ЗЮЛНЦ министърът на правосъдието не притежава правомощия да осъществява контрол върху вече вписания от съда предмет на дейност на сдружението. В охранителното производство вписване на юридическото лице регистърният съд извършва проверка на подлежащите на вписване обстоятелства - чл. 602 от ГПК, а предметът на дейност на сдружението с нестопанска цел е едно от обстоятелствата, подлежащи на вписване - чл. 596, ал. 1, т. 2 от ГПК и за неговото съответствие с изискванията на ЗЮЛНЦ съдът следи служебно. След като регистърният съд е преценил, че предмет на дейност на сдружението е в съответствие с изискванията на закона, то този въпрос не може да бъде пререшаван от административния орган в рамките на производството по вписване в централния регистър по чл. 45 от ЗЮЛНЦ, тъй като по този начин се стига до извършване на контрол върху съдебното решение от страна на министъра на правосъдието, каквито правомощия той не притежава по закон. Но дори и да се приеме, че министърът на правосъдието в рамките на своите правомощия по чл. 45 от ЗЮЛНЦ може да извърши преценка за съответствие на дейността на фондацията със закона, настоящата състав намира, че същата е в противоречие с материалния закон. В ЗЮЛНЦ не се съдържа определение на понятието "стопанска дейност". Член 3, ал. 3 посочва, че юридическите лица с нестопанска цел могат да извършват допълнителна стопанска дейност само ако е свързано с предмета на основната дейност, за която са регистрирани, и като използват прихода за постигане на определените в устава или учредителния акт цели. Според ал. 4 на същия чл. предметът на стопанска дейност се определя в устава или учредителния акт на юридическото лице, а извършването на дейността се подчинява на условия и реда, определени със законите, регулиращи съответния вид стопанска дейност. Следователно специалният закон допуска сдруженията с нестопанска цел да извършват и стопанска дейност, като същият не поставя някакви специални изисквания или ограничения в тази насока и за сдруженията с общественополезна цел, каквото е процесното. Тълкуването на разпоредбите налага изводът, че за да е допустима такава допълнителна стопанска дейност, тя следва да отговаря на следните кумулативно дадения условия: 1.тази дейност да е допълнителна, т. е. да не е основно занятие на сдружението, тъй като в този случай то ще е субект на търговското право; 2. тази дейност да е свързана с предмета на основната дейност, за която сдружението е регистрирано и 3. приходът от тази допълнителна стопанска дейност да се използва за постигане на определените в устава или учредителния акт цели. Съобразявайки фактите и доказателствата по делото правилно съдът е приел, че тези кумулативни елементи на закона са налице. Фондация "Четиринадесети януари" - гр. София има за основна цели: Развитие на информационното общество в България; Провеждане на граждански контрол върху институциите; Подпомагане на гражданите при осъществяване на цифровите им права; Насърчаване на използване на цифрови права; Развитие на свободни технологии; Развитие на отворени технологии; Образование в областта на цифровите права, свободните и отворени технологии и Защита на човешките и граждански права. Определената в Устава стопанска дейност е неразривно свързана с целта на фондацията, поради което може да бъде направен извод, че получените от тази стопанска дейност приходи ще бъдат използвани за постигане на целите на същата. Предвид на изложеното, оспореното решение като обосновано, постановено при спазване разпоредбите на материалния закон и при липса на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила. Касационният ответник не е претендирал разноски, поради което такива не се присъждат от настоящата инстанция. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,