Решение № 13757 от 2.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9356/2012 г.

Решение № 13757 от 2.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9356/2012 г., IV о., докладчик съдията Красимир Кънчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Благовеста Любославова Коюнджийска от гр. Благоевград, подадена чрез пълномощника адв. Диана Табутова, против решение № 733 от 18.05.2012 г. по адм. д. № 890/2011 г. на Административен съд Благоевград, с което е отхвърлена жалбата й срещу Уведомително писмо изх. № 02-010-6500/5839 от 2.10.2011 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2010 г., издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд /ДФ/ "Земеделие". В жалбата са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че оспорения административен акт бил издаден при противоречие между фактическо и правно основание, тъй като в него не било посочено застъпване на земеделските земи. Необосновано било прието, че цялата площ е недопустима за подпомагане, след като застъпването било под 50 % - 27,54 ха. Освен това съдът неправилно бил интерпретирал отговорите на вещото лице и се позовал на разпоредби на отменен Регламент № 796/2004 г. на Комисията, като не съобразил чл. 58 от Регламент № 1122/2009 г. на Комисията. Също така не били обсъдени от съда и част от неговите възражения. Моли да бъде отменено обжалваното решение и бъде постановено друго решение по същество на спора, с което бъде отменено уведомителното писмо. Ответникът - изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие", чрез пълномощник юр. Мариела Панчева, оспорва жалбата и излага подробни доводи за правилност на обжалваното решение. Моли същото да бъде оставено в сила. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура изразява становище, че касационната жалба е неоснователна. Предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в първоинстанционното производство и срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество съобразно чл. 218 от АПК касационната жалба е основателна. С решение № 733 от 18.05.2012 г. по адм. д. № 890/2011 г. на Административен съд Благоевград е отхвърлена жалбата на Благовеста Любославова Коюнджийска срещу Уведомително писмо изх. № 02-010-6500/5839 от 2.10.2011 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2010 г., издадено от изпълнителния директор на ДФ "Земеделие". С този акт частично е отказано финансово подпомагане на жалбоподателката по подаденото от нея Общо заявление за плащания на площ за кампания 2010 г., с което тя е кандидатствала за подпомагане с 2 бр. парцели /БЗС/ - единият с площ 108.25 ха в землището на с. Бистрица, и вторият с площ 1.04 ха в землището на гр. Кочериново по три схеми: 1. по схемата за единно плащане на площ /СЕПП/, по която са били заявени за подпомагане и двата парцела с обща площ 109.29 ха; 2. по схемите за национални доплащания за площ /СНДП/, по която е заявен за подпомагане парцела с площ от 1.04 ха и 3. плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони /НР1/, по която е заявен за подпомагане парцела с площ от 108.25 ха. С уведомителното писмо е отказано финансово подпомагане по първата и третата схема - СЕПП и НР1, като е удовлетворено искането за подпомагане по втората схема - СНДП. Със същия акт е наложена санкция за бъдещ период в размер общо на 35 453,91 лв. - по СЕПП - 19807,51 лв. и по НР1 - 15646,40 лв. Първоинстанционният съд е приел, че оспореното уведомително писмо е законосъобразен административен акт, тъй като отказът за плащане е за недопустима площ поради застъпване, което било установено от събраните по делото доказателства, за което и двамата заявители са потвърдили заявлението си за подпомагане. Затова застъпването не било отстранено и били налице правните основания за отказа - чл. 43, ал. 3, т. 5 от ЗПЗП за отказа по СЕПП и чл. 47, ал. 2 от ЗПЗП по НР 1. А процентното отношение на наддекларираните площи спрямо допустимите за подпомагане било над 50 % - 100 %. Обжалваното решение е неправилно. По силата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК индивидуалният административен акт следва да съдържа задължително като реквизити фактически и правни основания за издаването му, т. е да е мотивиран. Фактически основания в оспореното уведомително писмо на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", не са изложени, а доколкото има такива, те противоречат на събраните доказателства по делото. С подаденото Общо заявление за плащания на площ за кампания 2010 г. с уникален идентификационен номер /УИН/ 01/030710/48433, жалбоподателката е заявила за подпомагане за кампания 2010 г. 2 бр. парцели /БЗС/, находящи се в землището на с. Бистрица, община Дупница и в гр. Кочериново - БЗС 04220-730-8-4 с площ 108.25 ха в землището на с. Бистрица, и БЗС 39116-152-12-1 с площ 1.04 ха в землището на гр. Кочериново. Общата площ на декларираната за използване земя е 109.29 ха, като цялата площ е заявена за подпомагане по СЕПП, 1.04 ха. по СНДП и 108.25 ха по НР1. При извършване на административни проверки, които включват кръстосани проверки чрез автоматизирани компютърни средства, на подаденото заявление от жалбоподателката са установени площи, заявени от повече от един земеделски стопанин. Установената площ на застъпване е 27.54 ха. на БЗС 04220-730-8, застъпена със БЗС 04220-780-5, деклариран за подпомагане от Бойка Костадинова Иванова. За изясняване принадлежността на двойно заявените площи жалбоподателката е уведомена с писмо изх. № 2747/23.09.2010 г. на ДФ "Земеделие", а Бойка Костадинова Иванова е уведомена с писмо изх. № 2735 от 23.09.2010 г. на ДФ "Земеделие". Съгласно приложенията към уведомителните писма, и двете заявителки са потвърдили за подпомагане парцелите, за които е установено застъпването. В същото време в оспорваното уведомително писмо не се съдържат фактически основания за установено застъпване. И в трите таблици по трите схеми, заявени за подпомагане, фигурира колона 3, удостоверяваща наличие на условията по чл. 43, ал. 3, т. 5 от ЗПЗП, чл. 47, ал. 2, т. 6 от ЗПЗП и чл. 12, т. 4 от Наредба № 11/3.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 и мярка 212. Условията и по трите посочени разпоредби са идентични и предвиждат намаляване размера на плащането или отказ за плащане когато за една и съща площ са подадени две или повече заявления и застъпването на площи не е отстранено. Но и в трите таблици в колона 3 е посочено "0.00", или е изложено, че не е установено застъпване. Още повече, че колона 3 се намира в раздел озаглавен "Площи след извършени проверки по чл. 37 от ЗПЗП". Последната разпоредба се отнася до правомощията на разплащателната агенция да извършва административни проверки на подадените заявления за подпомагане и проверки на място. Или в оспорвания акт е изложено, че при извършване на проверки не е установено застъпване. Освен това никъде в уведомителното писмо или в съпровождащата неговото издаване документация не е изложено нещо различно от изложеното в колона 3 на таблиците - никъде не е изложено, че е установено застъпване на земеделските площи, заявени за подпомагане. Направените констатации в таблиците на уведомителното писмо, че е установена недопустима площ, заради което е отказано финансово подпомагане не внасят яснота как е формирана волята на административния орган. Ако той е отказал финансово подпомагане заради установеното и неотстранено застъпване на заявените площи от жалбоподателката, то е следвало да изложи такива фактически основания. Освен това уведомителното писмо съдържа диспозитив и за наложена санкция за бъдещ период в размер общо на 35 453,91 лв. - по СЕПП - 19807,51 лв. и по НР1 - 15646,40 лв. В тази част също липсват мотиви на административния орган, издател на уведомителното писмо. Тъй като не става ясно сред изложените в уведомителното писмо фактически и прави основания защо административния орган е отказал финансово подпомагане на жалбоподателката и е наложил санкция за бъдещ период, това не позволява да бъде извършен съдебен контрол за законосъобразност. Като е игнорирал това и е приел, че с уведомителното писмо е отказано финансово подпомагане на жалбоподателката поради установеното застъпване на заявените за подпомагане площи, което не е отстранено, първоинстанционният съд е постановил необосновано решение. Изложеното налага съдебното решение да бъде отменено изцяло и вместо него постановено друго, с което да се отмени обжалваният административен акт, в частта в която е отказано финансово подпомагане на жалбоподателката по схемата за единно плащане на площ /СЕПП/ и по плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони /НР1/, както и в частта в която е наложена санкция за бъдещ период в размер общо на 35 453,91 лв. - по СЕПП - 19807,51 лв. и по НР1 - 15646,40 лв. В частта на уведомителното писмо, в която е удовлетворено искането за подпомагане по схемите за национални доплащания за площ /СНДП/ са правилни изводите на първоинстанционния съд, че тази част не е била предмет на съдебното производство, тъй като жалбата е била насочена само спрямо отказа за подпомагане. След отмяната на уведомителното писмо в посочените части делото следва да се върне като преписка на административния орган за произнасяне по заявлението за подпомагане на жалбоподателката в тези части. Това следва от разпоредбата на чл. 173, ал. 2 от АПК, която задължава съда при отмяна на административния акт, и след като естеството на последния не позволява решаването на въпроса по същество /какъвто е случаят/, да изпрати преписката на съответния компетентен административен орган за произнасяне по нея. Административният орган следва да се произнесе по заявлението на жалбоподателката за подпомагане в отменените части, тъй като в противен случай процедурата би останала недовършена и заявлението на жалбоподателя би останало без надлежно произнасяне. С оглед изхода на спора основателна е претенцията на жалбоподателката за присъждане на направените в производството пред двете съдебни инстанции разноски по делото. Жалбоподателката е направила разноски по делото както следва: по първоинстанционното производство - 10 лв. д. т., 1200 лв. възнаграждение за адвокат, 200 лв. за експертиза и 100 лв. за допълнителна експертиза, а по касационното производство - 5 лв. д. т. и 500 лв. адвокатско възнаграждение. Или общо разноските й са в размер на 2015 лв. Разноските са своевременно поискани с касационната жалба, поради които и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК те следва да бъдат възстановени на жалбоподателката от бюджета на органа, издал оспорения административен акт. Неоснователно е искането на пълномощника на ответника за намаляване поради прекомерност на адвокатското възнаграждение. В случая спорът е с определен материален интерес - сумата от 35 453,91 лв., с която е отказано финансово подпомагане на жалбоподателката по подаденото от нея заявление за това. Съгласно чл. 8 и чл. 7, ал. 2, т. 4 от на Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения във връзка с чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата при този материален интерес е предвидено минимално адвокатско възнаграждение в размер на 1159,08 лв. В касационното производство адвокатското възнаграждение е доста под тази сума. А в първоинстанционното производство адвокатското възнаграждение е малко над минималното адвокатско възнаграждение, но съдът счита, че то не следва да бъде намалявано предвид фактическата и правна сложност на производството пред първата инстанция, както и предвид § 2 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съгласно която разпоредба в случаите на чл. 78, ал. 5 от ГПК /каквото е искането/ присъденото възнаграждение не може да бъде по-ниско от трикратния размер на минималното възнаграждение за адвокат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,