Решение № 1991 от 16.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7790/2020 г.

Решение № 1991 от 16.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7790/2020 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Агенция "Митници" (АМ), чрез упълномощен процесуален представител старши юрисконсулт А. Шулева, срещу Решение № 630 от 02.06.2020 г., постановено по адм. д. № 369 по описа на Административен съд – Варна (АС – Варна) за 2020 г. С обжалваното съдебно решение АМ е осъдена да заплати на "Милки Груп Био" ЕАД, с [ЕИК] обезщетение за претърпените от дружеството имуществени вреди в размер на сумата от 480, 00 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за две съдебни инстанции по нахд № 2769 по описа на Районен съд – Варна за 2019 г. и кнахд № 2798 по описа на АС – Варна за 2019 г., причинени във връзка с отмененото Наказателно постановление № 385/2018/2019 г. от 14.05.2019 г., издадено от заместник – директора на ТД "Северна Морска" в АМ, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Наред с това, АМ е осъдена да заплати на "Милки Груп Био" ЕАД и сума в размер на 385, 00 лв. за разноски за производството. В касационната жалба на АМ се твърди, че обжалваното съдебно решение е постановено в нарушение на материалния закон, а предвид изложеното в нея и поради необосноваността на направените от съда изводи на база приобщените по делото доказателства – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че съдът не отчел, че не са налице предпоставките по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), поради което неправилно е била ангажирана отговорността на АМ. Поддържат се доводи, че направените разноски в хода на съдебното производство нямат характер на претърпяна вреда по смисъла на ЗОДОВ. Твърди се, че пред Районен съд – Варна и пред АС – Варна в хода на производствата по обжалване на наказателното постановление не били представени доказателства за извършени разноски за адвокатско възнаграждение, а представянето на такива извън рамките на тези производства не основава наличие на реално причинена вреда от отменения акт. В допълнение се прави възражение, че претендираната и присъдена като обезщетение сума не отговаря на критериите по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА). По изложените в касационната жалба оплаквания се иска отмяната на обжалваното съдебно решение и отхвърляне на предявените претенции за присъждане на обезщетение. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се представлява. Преди съдебното заседание са постъпили писмени бележки по съществото на спора, в които се преповтарят съображенията на АМ, изложени в касационната жалба. Ответникът – "Милки Груп Био" ЕАД не се представлява в съдебното заседание пред настоящия съд. По делото е постъпило писмено изявление от упълномощен адвокат, който от името на дружеството оспорва касационната жалба, а по същество моли обжалваното съдебно решение да остане в сила. Представя писмени бележки. Претендира сторените по делото разноски съобразно доказателства, които представя и списък на разноските. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието му с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, предвид което следва да бъде разгледана досежно нейната основателност. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Въз основа на установеното по делото от фактическа страна, с обжалваното решение е направен извод за допустимост на претенциите за обезщетение, а по същество за основателността им. Съдът изложил съображения, че в случая са налице всички кумулативни предпоставки по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за ангажиране отговорността на АМ по посочената разпоредба (незаконосъобразен акт, имуществена вреда и причинна връзка между наказателното постановление и настъпилото увреждане). Позовал се на приетото по т. 1 от Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г. на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд и на Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г., постановено по тълк. д. № 2/2016 г. по описа на Върховния административен съд, Общо събрание на Първа и Втора колегии, вкл. по въпроса за наличието на пряка причинно-следствена връзка между отменения акт и настъпилите за дружеството имуществени вреди. Съобразил, че още в производствата по оспорване на наказателното постановление пред Районен съд – Варна и пред АС – Варна били представени пълномощно за процесуалното представителство, осъществено от адв. Желязкова, два броя договори за правна защита и съдействие, два броя фактури и две преводни нареждания за установяване на договореното и платено адвокатско възнаграждение в размер на по 240, 00 лв. с данък добавена стойност, за всяка от двете инстанции, или общо в размер на 480, 00 лв. Уважил претенцията до пълния предявен размер от 480, 00 лв., като изрично посочил, че възражението на АМ за неговата прекомерност е неоснователно. Позовал се на разпоредбите на чл. 18, ал. 2, във вр. с чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения (в съответната относима редакция) и направил извод, че в случая адвокатските възнаграждения по двете дела са уговорени под предвидения минимален размер. Предвид така приетото, уважил и акцесорната претенция за лихва, дължима от предявяването на иска – 05.02.2020 г. до окончателното плащане на сумата на обезщетението. Предвид изхода на спора присъдил разноски на "Милки Груп Био" ЕАД в размер на 385, 00 лв. – държавна такса и адвокатско възнаграждение. Не уважил направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, платено за производството по обезщетение като се мотивирал, че е договорено на минимума по Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Решението е валидно, допустимо и правилно. По - голямата част от въпросите, които касационният жалбоподател АМ е повдигнал за обсъждане в касационната жалба са по приложението на материалния закон и намират своя отговор в приетото Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, постановено по тълкувателно дело № 2 по описа на този съд за 2016 г., на което впрочем изрично се е позовал и първоинстанционният съд в обжалваното решение. Съгласно посоченото тълкувателно решение при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Съгласно чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове. В казуса фактическият състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ изисква установяването на отменен по надлежния ред акт, реално причинена вреда, произтичаща от него, както и наличието на пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Доколкото е установено от първоинстанционния съд наличието на отменено с влязло в сила съдебно решение наказателно постановление, налице е първата предпоставка за ангажиране отговорността на АМ по посочената разпоредба. Съгласно приетото в мотивите по т. 1 на Тълкувателно постановление № 1/2015 г., постановено по т. д. № 2/2014 г. на Гражданската колегия на Върховния касационен съд и на Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд "... определяща е не правната природа на отменения акт, а основният характер на дейността на органа, негов издател. Независимо, че наказателното постановление не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, определящо за квалификацията на иска за вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е обстоятелството, че актът се издава от административен орган, представлява властнически акт и въпреки че поражда наказателноправни последици, е правен резултат от санкционираща административна дейност. Неговото издаване е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена административнонаказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. " Ето защо, правилно въз основа на установеното по делото от фактическа страна първоинстанционният съд е направил извод за наличие на основание за ангажиране отговорността на АМ по предявения иск за присъждане на обезщетение, което е в съответствие с приетото по посоченото тълкувателното решение. Предвид установеното по делото, че плащанията по представените още в хода на производствата пред Районен съд – Варна и АС – Варна договори за правна защита и съдействие са осъществени по банков път, за което по двете дела са представени доказателства, като неоснователни се преценяват твърденията на АМ, релевирани в подадената касационна жалба, че не били налице доказателства за настъпилата за дружеството имуществена вреда. Такива са налице, представени са своевременно още в производствата пред въззивната инстанция и АС – Варна, и те са достатъчни, за да обосноват направения в решението извод в тази посока. В съответствие на приетото по т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. на Общото събрание на съдиите на Гражданска колегия на Върховния касационен съд, постановено по тълк. д. № 3/2004 г. лихвата е дължима, считано от датата на влизане в сила на решението за отмяна на незаконосъобразния административен акт. В случая тя е присъдена така, както е претендирана от един по – късен момент - считано от датата на предявяване на исковата молба, поради което решението е правилно и в тази част. Неоснователни са оплакванията на касационния жалбоподател и във връзка с размера на присъденото обезщетение. Правилно е преценено като неоснователно направеното от АМ възражение за несъответствие на договорените адвокатски възнаграждения, сега претендирани като обезщетение за претърпяна имуществена вреда, с разпоредбата на чл. 36, ал. 2 ЗА пред първоинстанционния съд. При съобразяване на наложената на "Милки Груп Био" ЕАД имуществена санкция с отмененото наказателно постановление и приложимата редакция на чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения се установява, че заплатените адвокатски възнаграждения в размер на по 240, 00 лв. са договорени под регламентирания минимум съгласно посочената разпоредба. Сумата е с включен данък добавена стойност, но възражение в тази насока пред първоинстанционния съд, а и пред касационната инстанция, не е направено от АМ. Предвид гореизложеното и поради липсата на релевираните касационни основания за отмяна на решението, то като валидно, допустимо и правилно, следва да остане в сила. По съображения, свързани с изхода на спора в касационното производство, на "Милки Груп Био" ЕАД се следва присъждането на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение в доказания размер от 360, 00 лв., платени по банков път, съобразно направеното вписване в представения договор за правна защита, фактурата и съдействие и приложените доказателства. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение

ОСОБЕНО МНЕНИЕ на съдия Искра Александрова: Не съм съгласна с решението на мнозинството от съдебния състав. Преценявам решението като неправило, но по съображения, различаващи се от изложените в касационната жалба. Считам, че решението е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което е основание за отмяната му и за връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд. Искът неправилно е квалифициран от съда. Искът не е с правно основание чл. 1 ЗОДОВ. Вярно е, че исковата молба в никакъв случай, не може да се определи като подробна, но от нея става ясно, че вредата е от НП, издадено от митнически орган. Митническите органи прилагат правото на ЕС, тъй като съгласно чл. 3, параграф 1, буква а) ДФЕС, митническият съюз е от изключителната компетентност на Съюза. Когато митнически органи налагат административни санкции за нарушаване на митническото законодателство, те прилагат правото на ЕС. От съдържанието на отмененото НП и от съдържанието на съдебното решение, с което това е станало, става ясно, че констатациите на митническия орган са за допуснати от дружеството нарушения на митническото законодателство, в това число и разпоредби от цитирани два регламента. Районният съд в решението, с което НП е отменено, е приел, че митническият орган е този, който при издаването на НП е нарушил норми от приложими регламенти на ЕС. Тази информация, според мен, е достатъчна за квалифициране на иска като такъв по чл. 2в, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ. Неправилната квалификация на иска от административния съд е довела и до липсата на мотиви по съществени за спора обстятелства - нарушените норми от правото на ЕС предоставят ли права на частноправните субекти, нарушението може ли да се определи като съществено според критериите, изведени в практиката на Съда на Европейския съюз, налице ли е причинна връзка между вредата и нарушението. Съдът не е изложил съображения и по съществения за спора въпрос относно размера на вредата и по-конкретно, представлява ли вреда в случая, платеният данък добавена стойност в размер на 40 лева. В тази връзка съдът е пропуснал да укаже на страните необходимостта от ангажиране по делото на доказателства по този въпрос и по-конкретно, дружеството - ищец приспаднало ли е или не, начисленият му ДДС по фактурата от адв. Желязкова. Един от принципите, изведени от съдебната практика по делата за отговорността на държавата и общините за вреди, е да не се допуска под формата на обезщетяване на вреди неоснователно обогатяване на лицата. Спазването на този принцип в конкретния случай, е налагало съдът да даде указания за допълнително данни по делото по въпроса за приспадането на ДДС по въпросната фактура, след което прецени, доколко ищецът може да се прецени като краен потребител на услугата по фактурата и поемащ тежестта на ДДС. По тези съображения, считам, че решението на първоинстанционния съд следва да се отмени, а делото се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Мотивирала особеното мнение:........................................................... Съдия: /Искра Александрова/