Решение № 2543 от 12.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11213/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Образувано е по касационна жалба, подадена от АРГОС-71 ЕООД, представлявано от управителя Б. Б., чрез адв. Н. Петров, против решение 12785/24.07.2024 г., постановено по адм. дело 4753/2023 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлен искът на дружеството против Областна дирекция на министерство на вътрешните работи гр. Монтана за присъждане на обезщетение за причинени му имуществени вреди. Касаторът, чрез процесуалния му представител, твърди, че решението е неправилно и необосновано, като се оспорва изводът на съда, че не е установена причинно-следствената връзка между отменения незаконосъобразен акт и понесените имуществени вреди. Иска отмяна на решението и уважаване на исковата молба в пълния ѝ предявен размер. Претендира разноски. Ответната страна Областна дирекция на министерство на вътрешните работи /ОДМВР/ гр. Монтана, чрез юрк. К. Димитрова, с писмено становище оспорва касационната жалба и моли съдът да я отхвърли като неоснователна. В съдебно заседание не се представлява. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Не са налице сочените касационни основания. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена исковата молба на АРГОС-71 ЕООД против Районно Управление Берковица към ОДМВР Монтана за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди във вид на пропуснати ползи в размер на 6000 лева, увеличени в открито съдебно заседание от 03.06.2024 г. на 7500 лева, вследствие на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ 22-0243-000045 от 04.05.2022 г. на началника на РУ Берковица за прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 9 месеца - за периода от 04.05.2022 г. до 06.12.2022 г., ведно със законната лихва от 07.12.2022 г. до окончателно плащане на обезщетението. С решението дружеството е осъдено да заплати на ОДМВР Монтана разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение в размер на 250 лева. От фактическа страна съдът установил, че на 04.05.2022 г. в гр. Берковица е спрян за проверка товарен автомобил Форд Транзит с регистрационен номер [рег. номер], собственост на дружеството АРГОС 71 ЕООД, като по отношение на водача на автомобила е установено, че е бил лишен от правота да управлява ППС с АУАН сер. GA/64689/22.03.2022 г., в следствие на което на лицето, управлявало ППС, е съставена ПАМ 22-0243-000085/04.05.2022 г., с която са отнети СРМПС и 2 бр. регистрационни табели с номер [рег. номер] за срок от 9 месеца на основание чл. 171, т. 2А, б. А ЗДвП. Горепосочената ПАМ 22-0243-000085/04.05.2022 г. е отменена като незаконосъобразна с решение 6868/16.11.2022 г., постановено по адм. дело 5006/2022 г. по описа на АССГ. С приемо-предавателен протокол от 06.12.2022 г. са върнати отнетите регистрационни табели на ППС и талон. За изясняване на обстоятелствата по делото са събрани писмени доказателства и са допуснати две съдебно-счетоводни експертизи, по които вещото лице е дало подробни отговори на поставените въпроси. От правна страна съдът приел, че по делото е доказана само първата предпоставка за основателност на иска по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, а именно незаконосъобразната ПАМ 22-0243-000085/04.05.2022 г., отменена по съответния ред. Прието е, че АРГОС-71 ЕООД претендира имуществена вреда под формата на пропусната полза - неполучени доходи през времето, през което не е имал възможността да използва в търговската си дейност дерегистрираното МПС т.е. за срока от 04.05.2022 г. до 06.12.2022 г. или за срок от 137 дена. За недоказани са приети обаче както настъпили имуществени вреди, така и причинно-следствената връзка между отменената ПАМ и твърдените вреди. За да отхвърли исковата молба, административният съд се е позовал на заключенията от двете СЧЕ, където вещото лице посочило, че не може да установи размер на приходите от транспорта на стоките, защото АРГОС-71 ЕООД не е водил отделна счетоводна отчетност, поради което не може да се установи колко би получило дружеството, в случай, че е ползвало товарния си автомобил през исковия период. Отделно от това, дружеството има и други МПС, с които е осъществявало икономическата си дейност, като също така вещото лице е установило ръст на приходите от продажби през исковия период 01.05.2022 г. 30.11.2022 г. с 20% спрямо същия период на 2020 г. Посочено е още, че по делото няма доказателства дружеството да не е изпълнило конкретен договор или да е било принудено да ползва автомобили под наем, за да осъществява дейността си, или да е могло да отдаде процесния автомобил под наем и поради това да е пропуснал да увеличи имуществото си. Не е възприето и допълнителното заключение на вещото лице, даващо данни относно размер на средствата при евентуално взимане под наем на превозно средство, идентично на процесния автомобил. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът подробно е разгледал възраженията на страните и е изложил обосновани изводи, съобразени с приложимия материален закон. Не са налице сочените касационни основания. Настоящият състав споделя мотивите на съда, поради и което не счита за нужно да го приповтаря, а следва да направи препращане към тях. Съгласно чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността не се презюмира от закона и затова в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите предпоставки на нормата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, отменен по съответен ред, действие или бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност, настъпила вреда, причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. При липсата на който и да е елемент от фактическия състав не може да се реализира безвиновната отговорност на държавата, респ. ОДМВР гр. Монтана. Доводите на касатора за неправилност и необоснованост на съдебното решение са неоснователни. Споделя се заключението на съда, че в процесния случай не е установено наличието на законовите предпоставки, обуславящи основателността на предявения иск за обезщетяване на имуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразната ПАМ 22-0243-000085/04.05.2022 г. на Началника на РУ Берковица. Първоинстанционният съд е обсъдил твърдените от АРГОС-71 ЕООД обстоятелства, на които се основава предявеният иск и е изложил мотиви относно фактическите си установявания. При установената по делото фактическа обстановка съдът е извел правилен краен извод за недоказаност на изложените в исковата молба обстоятелства, на които се основава претенцията за обезщетение по приложимия закон. Несъгласието на страната с изводите на съда не основава необоснованост, съответно неправилност на обжалваното решение. Вредата съставлява накърняване на защитимо от закона благо. Отговорността в такъв случай се простира до преките и непосредствени негативни последици, настъпили в патримониума на увреденото лице. При условие, че липсват каквито и да е доказателства за настъпването на вредите, правилно искът за имуществени вреди под формата на пропуснати ползи, поради невъзможността АРГОС-71 ЕООД да използва в търговската си дейност дерегистрираното МПС за срока от 04.05.2022 г. до 06.12.2022 г. т.е. за срок от 137 дена, е отхвърлен от съда като неоснователен и недоказан. Съгласно Тълкувателно решение 3 от 13.01.2023 г. по т.д. 3/2021 г., ОСГТК на ВКС, причинените от деликт пропуснати ползи трябва да бъдат доказани със сигурност. Това означава, че за да е основателен искът, трябва да съществува сигурност за увеличаване на имуществото, която сигурност не се предполага. Твърдението за пропуснатата полза при искове с правно основание чл. 1 ЗОДОВ се основава на предположение за състоянието, в което имуществото на ищеца би се намирало, ако вредоносният акт не беше настъпил. Тъй като пропуснатата полза представлява реална, а не хипотетична вреда, това предположение винаги трябва да се изгражда на доказана възможност за сигурно увеличаване на имуществото и не може да почива на логическо допускане за закономерно настъпване на увеличаването. Пропуснатата полза е елемент от фактическия състав, пораждащ правото на обезщетение. Поради това и при липса на изрично установена в закона презумпция за настъпването й, пропуснатата полза не се предполага, а следва да бъде доказана в процеса. Касаторът не е доказал, че в причинна връзка с отменената ПАМ 22-0243-000085/04.05.2022 г. на Началник РУ Берковица при ОДМВР гр. Монтана, и породилата се невъзможност да използва дерегистрираното ППС, е понесъл имуществена вреда под формата на пропусната полза. Напротив, от основното заключение на вещото лице се установява, че за исковия период дружеството не само, че не е претърпяло загуби, а напротив отчело е печалба. В т. 1 от основното заключение е посочено, че приходите за 2022 г. спрямо приходите за 2021 г. са се увеличили с 23 %, а за исковия период 20 %. Също така, процесното ППС е придобито май 2018 г., като има данни за заприходяването му и начисляването на амортизация от страна на дружеството, но няма отделно осчетоводяване на транспортните услуги, осъществявани до клиентите на дружеството, защото същите са включени в цените на предлаганите стоки и се отчитат като разход по група 60 Разходи по икономически елементи, където се включват и разходите за гориво, резервни части, заплати и т.н. Именно във връзка с горепосоченото, в т. 2 от основната експертиза вещото лице изрично е посочило, че не може да достигне до конкретен размер на пропуснатите ползи. Правилно АССГ не е възприел посоченото в допълнителната СЧЕ, защото по делото няма данни дружеството да е имало сключен договор както за отдаване под наем на процесното ППС, така и за взимане на подобно ППС под наем, от където и следва недоказаност на твърдението за понесени имуществени вреди под формата на пропуснати ползи, защото както е посочено по-горе в текста пропуснатата полза следва да е сигурно събитие, а не предполагаемо и несигурно събитие ако е било дадено под наем процесното ППС или ако е било наето подобно. Касационната инстанция споделя изцяло изводите на първоинстанционния съд, че пропуснати ползи не са доказани. Поради това, първоинстанционният съд е постановил решението си в съответствие с приложимия закон, като правилно е отхвърлил иска на АРГОС-71 ЕООД за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ против ОДМВР гр. Монтана. Изложени са логически обосновани и съобразени с фактите и материалния закон мотиви, които следва да бъдат споделени от касационната инстанция. Съдебното решение, като правилно, следва да бъде ставен в сила. С оглед изхода от спора разноски на касационния жалбоподател не се дължат, а от страна на ответника такива не са претендирани, поради и което не се следват. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение