Решение № 10640 от 15.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12164/2012 г.

Решение № 10640 от 15.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12164/2012 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Главна дирекция "Гранична полиция" МВР против решение № 4135/17.07.2012 г., постановено по адм. дело № 2644/2012 г. на Административен съд София - град, с което е отменена негова заповед № 833/22.02.2012 г. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс. Ответната страна - Стоян Георгиев Здравков от град Кюстендил, чрез пълномощника си адв. Йорданов е депозирал писмено становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА. Предмет на съдебния контрол в производството пред Административен съд София - град е била заповед № 833/22.02.2012 г. на директора на Главна дирекция "Гранична полиция" МВР, с която на Стоян Георгиев Здравков, изпълняващ длъжността "главен инспектор" ВНД началник на ГПУ - Гюешево от РДГП - Кюстендил при ГДГП - МВР, категория "В" е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца, за извършено нарушение, изразяващо се в това, че за времето от 15.09.2011 г. до края на 2011 г. е разрешавал лек автомобил Нисан "Патфайндер" с ДК № СА9952 МТ да се използва за извозване на служители от местоживеене (град Кюстендил) до месторабота (ГПУ - Гюешево) и обратно 54 пъти, което представлява нарушение на забрана на т. II от заповед на директора на РДГП Кюстендил рег. № 1089/27.10.2009 г. Решаващият съд е приел, че конкретните факти, обосноваващи основанието, възприето от органа при произнасянето му с атакуваната заповед, и които се съдържат в съпътстващите и приложени като част от административната преписка доказателства, не обосновават извършване на нарушение от страна на главен инспектор Здравков. При установената фактическа страна по спора е приел, че при произнасянето си административният орган не е приложил правилно материалния закон, а именно посочените като правно основание за издаването на заповедта разпоредби на чл. 224, ал. 2, т. 1 от ЗМВР и чл. 227, ал. 1, т. 11 от ППЗМВР. Според съда дисциплинарната отговорност на служителя ангажирана в рамките на дисциплинарно производство, в което е обсъдено визираното в заповедта нарушение на служебната дисциплина, не е установена и доказана. Административният орган не е доказал виновно неизпълнение от страна на главен инспектор Здравков на заповедта на своя началник, поради което поведението му е неправилно е квалифицирано, съобразно разпоредбите на закона, и правилника за неговото приложение, в хипотезата на чл. 224, ал. 2, т. 1 от ЗМВР и чл. 227, ал. 1, т. 11 от ППЗМВР и му е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от 6 /шест/ месеца. Настоящият съдебен състав намира, че касационното оплакване за необоснованост на съдебното решение е неоснователно. Съдът подробно е обсъдил всички представени по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. В касационното производство, както и пред първата инстанция не е установено дисциплинарното нарушение, за което органът е приел наличие на вина от страна на касационния ответник. Посоченото в оспорената заповед нарушение на т. II от заповедта на директора на РДГП Кюстендил рег. № 1089/27.10.2009 г. визира забрана за използване на автомобили, числящи се в щата на всички ГПУ - та към РДГП Кюстендил за извозване на личния състав от местоживеене до месторабота, като същите могат да бъдат използвани при строго съблюдаване от началниците на ГПУ - та само за задачи, свързани с граничния контрол. По отношение на Здравков дисциплинарнонаказващият орган е изложил мотиви, че същият е разрешавал лекият автомобил Нисан "Патфайндер" да се използва за извозване на служители от местоживеене до месторабота и обратно 54 пъти. Доказателствата по делото обаче установяват, че служебният автомобил е бил зачислен на ръководството на ГПУ - Гюешево, като Стоян Здравков е имал право да го ползва. Установява се, че автомобилът се е използвал по предназначение, както и за проверка и контрол на границите и за други случаи на служебна необходимост. Още повече, че превозването на служителите от местоживеене до месторабота е било инцидентно и е осъществявано, само когато с автомобила се е пътувало служебно и при недостиг поради запълване на свободните места в служебните микробуси, с които се е осъществявал служебният превоз. Поради това и не би могло да се вмени като извършено от Здравков дисциплинарно нарушение, изразяващо се в неизпълнение на заповедта на директора на РДГП Кюстендил, тъй като автомобилът е бил използван по предназначение. Предвид на изложеното, правилно АС е приел, че не са били налице материалноправните основания за издаването на заповедта за дисциплинарно наказание, което е основание за нейната отмяна. Съдът е обсъдил всички относими към спора доказателства и обосновано въз основа на тях е приел, че посочените в заповедта обстоятелства не доказват носене на дисциплинарна отговорност от страна на касационния ответник. В случая пред касационната инстанция не се представят доказателства, които да обосновават извода за неправилност на съдебния акт и в този смисъл следва да бъдат приети за законосъобразни правните изводи на първоинстанционния съд. Поради това решението на АССГ, с което е отменил заповед № 833/22.02.2012 г. на директора на Главна дирекция "Гранична полиция" МВР е правилно, като съответстващо на разпоредбите на материалния закон и следва да бъде оставено в сила. Разноски от касационния ответник не са претендирани пред настоящата инстанция, поради което такива не се присъждат в негова полза. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,