Решение № 14203 от 24.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5590/2010 г.

Решение № 14203 от 24.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5590/2010 г., III о., докладчик председателят Йорданка Костова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на ст. юрисконсулт Пламена Гьорчева в качеството й на процесуален представител на Областен управител на Област Бургас. Иска отмяна с доводи за материална незаконосъобразност, необоснованост и нарушение на съдопроизводствените правила. Решението противоречи на чл. 4, ал. 1 от ГПК съгласно който, съдът решава делата според точния смисъл на действащите закони, а когато те са непълни, неясни или противоречиви - според общия им разум. То противоречи и на чл. 4, ал. 2 от АПК според който административните актове се издават за целите, на основанията и по реда, установени в закона. В конкретния случай съществува законова норма, която да определя начина на определяне на стойността на обезщетението в компенсаторни записи - чл. 4, ал. 3, т. 2 от ЗОСОИ. Тази норма е точна, ясна и непротиворечива и следва да се прилага според точния й смисъл, което съдът не е сторил. Ответникът - Иван Парасков Димитров чрез адвоката си повереник изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение като взе предвид, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Първоинстанционният съд, в производство по обжалване на отказ на областния управител да утвърди оценка на признато, с влязло в сила решение за признаване на права на обезщетяване по ЗОСОИ, е отменил отказа и определил размера на компенсаторните записи, дължими на Иван Парасков Димитров. Приел е, че оценката на признатите права на обезщетяване, с решение № РД-07-324/17.10.2000 г. на областния управител, е изпълнена съгласно методиката и принципа за оценяване разпоредени в чл. 4, ал. 3, т. 2 от ЗОСОИ. Обжалваното решение е правилно. По същество оплакването на касатора е относно размера на признатото с влязлото в сила предходно решение на областния управител, с което са признати права на обезщетяване. Основното възражение е, че стойността на имуществото, подлежащо на обезщетяване, било определено на база клетвена декларация, а не на база документи, посочени в ЗОСОИ. Този довод е неоснователен и неотносим към правния спор за определяне стойността на обезщетението. Доводът е относим към размера на признатите за обезщетяване права с решение № РД-07-324/17.10.2000 г. на областния управител. Това решението по първата фаза на обезщетителното производство е влязло в сила и тези признати права не могат да бъдат отменявани/изменявани с решението по утвърждаване на оценката във втората фаза на административното и съдебното производства. Задачата на съда при проверката на обжалвания административен акт, касаещ оценката, определена със заповедта на административния орган е да прецени законосъобразността на размера, в смисъл спазени ли са определените със закона изисквания при определянето му. В този смисъл следва да се отбележи, че експертизата е приета неоспорена от страните в процеса, като обективно дадена. Касаторът не е оспорил констатациите на експерта пред инстанцията по същество при приобщаването на заключението на в. л. към доказателствения материал. Доводите при това, поддържани пред първоинстанционният съд, са същите които се поддържат и пред касационния съд, но те са неотносими към предмета на спора. Освен това данните по делото обосновават извод, че оценката е изпълнена съобразно определената в чл. 4, ал. 2, т. 3 от ЗОСОИ методика. В този смисъл постановено решение се преценява за правилно и като такова следва да се остави в сила. Решението е постановено в съответствие с съдопроизводствените правила. Съдът е обсъдил доказателствата, становищата на страните и приложимата материалноправна уредба. Изводите му кореспондират с фактически установеното и правилното приложение на материалния закон. Водим от изложеното, Върховният административен съд, трето отделение