Решение № 9435 от 26.10.2022 г. на ВАС, 5-членен състав

Производството по делото е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР, Комисия/та), подадено чрез нейния председател, приподписано от упълномощения старши юрисконсулт Д. Дуевски, за отмяна на основание чл. 239, т. 1 и т. 4 АПК, на влязло в сила Решение 5073 от 03.08.2021 г., постановено по адм. д. 7447 по описа на Административен съд София - град (АССГ) за 2019 г. и Решение 1332 от 14.02.2022 г., постановено по адм. д. 11361 по описа на Върховния административен съд за 2021 г., с което първото е частично отменено и частично оставено в сила. В искането са изложени твърдения за наличие на нови писмени доказателства и нови обстоятелства, които са от съществено значение за изхода на делото, които при решаването му не са били известни на страната основание по чл. 239, т. 1 АПК. В тази връзка се прави позоваване на решение на Съда на Европейския съюз (СЕС) и на определение на СЕС. Релевирани са и доводи за наличие на основание за отмяна за отмяна по чл. 239, т. 4 АПК, доколкото са налице множество решения (цитирани в искането), с които КЕВР е осъдена да заплати на "Електроразпределение Север" АД обезщетения в различни, но по ниски размери и такова, с което искането за присъждане на обезщетение е отхвърлено изцяло. Излагат се подробни съображения, с които се обосновава основателността на искането за отмяна. В съдебното заседание пред настоящия съд искането за отмяна се поддържа от упълномощен юрисконсулт, който от името на КЕВР моли то да бъде уважено. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение. Ответникът - "Електроразпределение Север" АД, чрез упълномощен процесуален представител - адв. Н. Георгиева, оспорва искането за отмяна като неоснователно в представен по делото подробно обоснован писмен отговор и моли отхвърлянето му. Позовава се на съдебна практика. Претендира присъждане на направените по делото разноски съгласно представен списък по чл. 80 ГПК и доказателства за извършването им. В съдебното заседание се представлява от адв. Кирилова, която поддържа изложеното в писмения отговор и прави идентични искания на заявените там за присъждане на сторените по делото разноски. Върховният административен съд, Пети петчленен състав на Първа колегия намира, че искането е недопустимо в частта, с която се иска отмяна на Решение 5073 от 03.08.2021 г., постановено по адм. д. 7447 по описа на АССГ за 2019 г., в частта, която то е частично отменено с Решение 1332 от 14.02.2022 г., постановено по адм. д. 11361 по описа на Върховния административен съд за 2021 г. и исковете са отхвърлени в съответната част. Установява се, че с Решение 1332 от 14.02.2022 г., постановено по адм. д. 11361 по описа на Върховния административен съд за 2021 г. е отменено Решение 5073 от 03.08.2021 г., постановено по адм. д. 7447 по описа на АССГ за 2019 г. в частта му, с която КЕВР е осъдена да заплати на "Електроразпределение Север" АД обезщетение за имуществени вреди, причинени от отмененото като незаконосъобразно Наказателно постановление НП - 430 от 17.12.2014 г., издадено от председателя на КЕВР, състоящи се в направени от това дружество разноски за адвокатско възнаграждение в производството по нахд 523 по описа на Районен съд Севлиево за 2015 г. за сумата над 500, 00 лв. до пълния присъден размер от 1356,00 лв., ведно със законната лихва върху тази разлика, считано от 19.05.2016 г. до окончателното й плащане, в частта му, с която КЕВР е осъдена да заплати на "Електроразпределение Север" АД обезщетение за имуществени вреди, причинени от същото наказателно постановление, състоящи се в направени от посоченото дружество разноски за адвокатско възнаграждение в производството по кнахд 96 по описа на Административен съд Габрово за 2016 г. за сумата над 500,00 лв. до пълния присъден размер от 1356,00 лв., ведно със законната лихва върху тази разлика, считано от 19.05.2016 г. до окончателното й плащане, както и в частта му, с която КЕВР е осъдена да заплати на "Електроразпределение Север" АД съдебни разноски за първоинстанционното производство за сумата над 342,00 лв. до присъдения размер от 553,81 лв., като вместо него е постановено в тези части решение, с което са отхвърлени предявените от "Електроразпределение Север" АД срещу КЕВР искове за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в платено адвокатско възнаграждение в съдебното административно наказателно производство по отмяна на Наказателно постановление НП - 430 от 17.12.2014 г. на председателя на КЕВР, както следва: за сумата над 500,00 лв. до пълния присъден размер от 1356,00 лв. по нахд 523 по описа на Районен съд - Севлиево за 2015 г., ведно със законната лихва върху тази разлика, считано от 19.05.2016 г. до окончателното й плащане, както и за сумата над 500,00 лв. до пълния размер от 1356,00 лв. по кнахд 96 по описа на Административен съд - Габрово за 2016 г., ведно със законната лихва върху тази разлика, считано от 19.05.2016 г. до окончателното й плащане. В останалата част Решение 5073 от 03.08.2021 г., постановено по адм. д. 7447 по описа на АССГ за 2019 г. е оставено в сила. При така установеното следва да се приеме, че за КЕВР липсва правен интерес да иска отмяна на влязло в сила решение по реда на чл. 237 и сл. от АПК в частите, които са с благоприятен за Комисията резултат. Тя не е активно процесуално легитимирана да иска отмяна по този ред на решението, с което предявените искове са отхвърлени в съответните части. Ето защо, искането за отмяна в тези части следва да се остави без разглеждане като процесуално недопустимо по аргумент от разпоредбата на чл. 238, ал. 1 АПК, а настоящото дело в същите тези части следва да бъде прекратено. Относно наличието, респективно липсата на правен интерес съдът следи служебно, доколкото той е абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на съдебното производство. В останалата част искането за отмяна е допустимо - подадено е от надлежна страна и в срока по чл. 240, ал. 1, т. 1 и т. 4 АПК, поради което следва да се разгледа досежно неговата основателност. Разгледано по същество в тази част, искането е неоснователно. Отмяната на влезли в сила съдебни актове по реда на Глава четиринадесета от АПК е извънреден способ за защита. Той е приложим само при наличие на някое от изчерпателно предвидените отменителни основания в чл. 239, т. 1 - 6 АПК. В случая се твърди наличието на основания по чл. 239, т. 1 и т. 4 АПК. Съгласно чл. 239, т. 1 АПК актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Новите писмени доказателства следва да са документи, установяващи факти, твърдени по време на висящността на редовното производство, но останали недоказани поради обективна невъзможност на страната да се снабди с тях, а не поради нейна небрежност или процесуално нарушение на съда. Нови обстоятелства по смисъла на закона са факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значението на юридически или доказателствени факти и които независимо, че са възникнали до приключване на устните състезания, не са включени във фактическия материал по делото, докато то е било висящо. В случая такива обстоятелства или доказателства искателят не посочва и не представя. Решението по дело С-279/09 г. на СЕС, на което се прави позоваване в искането, не представлява нито ново обстоятелство, нито ново писмено доказателство по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК. Разпоредбата на чл. 239, т. 1 АПК не включва хипотеза за отмяна на влязло в сила решение на посоченото основание при наличие на решение на СЕС. Такава възможност съществува по чл. 239, т. 6 АПК когато е постановено решение на Европейския съд по правата на човека, което да е относимо към конкретния правен спор. Посоченото в искането за отмяна Решение по дело С-279/09 г. на СЕС има тълкувателен характер. То не може да бъде подведено под хипотезата на чл. 239, т. 1 АПК и по причина, че решенията на СЕС, постановени в производство по чл. 267 от Договора за функциониране на Европейския съюз (ДФЕС) не представляват основание за отмяна на влязъл в сила съдебен акт и са неотносими към посочената разпоредба. Основанията за отмяна е недопустимо да се тълкуват разширително. Твърдението на искателя, че енергийното дружество е могло да осъществи защитата си, позовавайки се на решението на СЕС относно разрешения въпрос по конкретно преюдициално запитване за осъществяване на ефективна съдебна защита, е приложимо и относимо при осъществяване на инстанционен съдебен контрол, но не и като основание за отмяна на влязло в сила решение по реда на чл. 237 и сл. от АПК. Решението няма характер на доказателство и на обстоятелство от съществено значение за конкретното дело, тъй като не представлява факт, касаещ спорното правоотношение. Не представлява новооткрито обстоятелство и Определение от 27.09.2011 г. по дело F-55/08 DEP на Съда на публичната служба, поради което и то не представлява основание за отмяна по чл. 239, т. 1 АПК. Същото се отнася и за Решение по дело С-2/08 г. на СЕС. Наред с това, тези решения и определението са съществували и са били публикувани по предвидения за това ред към момента на разглеждане на съдебните производства в АССГ и във Върховния административен съд, както и към датите на постановяване на съдебните решения от двете инстанции. Следователно, при полагане на дължимата грижа страната е имала възможност да ги представи по делото и да развие аргументите си въз основа на тях. По тези причини посочените актове не се явяват нито нови доказателства, нито новооткрити обстоятелства по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК. Предвид изложеното следва да се приеме, че не е налице твърдяното основание за отмяна на влязло в сила решение по чл. 239, т. 1 АПК и предявеното искане следва да се отхвърли като неоснователно на това основание. В случая се твърди и наличието на основание за отмяна по чл. 239, т. 4 АПК. Съгласно посочената разпоредба влезлият в сила съдебен акт подлежи на отмяна, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което му противоречи. Отмяната по този текст предполага установяване на пълно съвпадение между страните, основанието и искането за защита. Фактическият състав на цитираната разпоредба изисква пълно обективно и субективно тъждество на делата, по които са постановени решенията. Тази предпоставка в случая не е налице. Искателят се позовава на съдебна практика, цитирана в искането по сходни казуси, но те не могат да се подведат под хипотезата на чл. 239, т. 4 АПК. Разпоредбата изисква наличие на две противоречиви решения, които са постановени между същите страни, за същото искане и на същото основание. Между посочените в искането за отмяна съдебни решения и решението, чиято отмяна се иска, липсва посоченото и необходимо пълно тъждество съгласно чл. 239, т. 4 АПК. Само при такова пълно тъждество може да се допусне отмяна на неправилното влязло в сила решение, за да се преодолее разнопосочната съдебна практика, допусната с постановяване на двете противоречиви решения. Разпоредбата на чл. 239, т. 4 АПК предполага наличието на противоречие между влезлите в сила съдебни решения, което да произтича от нееднаквото решаване на един и същи правен спор. В случая не може да бъде направен такъв извод, тъй като не е било налице производство по един и същи административноправен спор. Както се посочи, цитираните в искането съдебни дела не са тъждествени. Не е налице основание за отмяна по реда на чл. 237, във вр. с чл. 239, т. 4 АПК, ако решенията, които се твърди, че си противоречат са постановени по жалби срещу различни административни актове, дори те да разрешават едни и същи спорни въпроси. В този смисъл е и разрешението, дадено в Тълкувателно решение 6 от 25.11.2010 г., постановено по тълкувателно дело 4/2010 г. на Общото събрание на колегиите на Върховния административен съд. Там изрично е прието, че разпоредбата на чл. 239, т. 4 АПК не намира приложение при искане за отмяна на противоречиви влезли в сила решения, с които съдът се е произнесъл по жалби срещу различни административни актове, постановени по идентични случаи. В казуса, обезщетенията за имуществени вреди по посочените дела са претендирани във връзка с различни отменени наказателни постановления и при различни фактически установявания, което само по себе си е достатъчно да обоснове извод за липса на пълна идентичност. Съдебната практика, формирана по искове за обезщетение между същите страни не е основание за прилагане на извънинстанционния способ за отмяна на влезли в сила решения. Предвид изложеното не е налице и твърдяното основание за отмяна по чл. 239, т. 4 АПК, поради което искането следва да се отхвърли като неоснователно и на това основание. Останалите релевирани в искането за отмяна оплаквания са такива за неправилност на съдебните актове този на АССГ и на Върховния административен съд в осъдителните КЕВР части. Те не подлежат на разглеждане в настоящото производство по Глава Четиринадесета от АПК. С оглед изложеното, настоящият Пети петчленен състав намира, че искането за отмяна на основание чл. 239, т. 1 и т. 4 АПК в частта, в която същото е допустимо, се явява неоснователно, поради което следва да бъде отхвърлено. С оглед правните изводи на настоящия състав за неоснователност на искането за отмяна, молбата за присъждане на разноски за заплатеното адвокатско възнаграждение, направена в представения по делото писмен отговор от процесуалния представител на ответника се явява основателна. Комисията следва да бъде осъдена да заплати на "Електроразпределение Север" АД сума в размер на 600,00 лв. за заплатеното адвокатско възнаграждение за настоящото производство. Искането за неговото намаляване поради прекомерност на уговорения размер е неоснователно при отчитане заплатената сума, както и правната и фактическа сложност на спора. По изложените съображения и на основание чл. 244, ал. 1, предл. първо АПК и чл. 244, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, Пети петчленен състав на Първа колегия