Решение № 10643 от 27.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5264/2026 г.

ВАСОсмо отделение27.10.2026 г.докладчик Димитър Първанов

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 607 от 24.03.2026г., постановено по адм.дело № 20257160700519/ 2025 г. ОСЪЖДА „КВтранс - инвест11 ЕООД, с ЕИК: 201739359, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, [улица], представлявано от управителя И. Р. И. да заплати в полза на Национална агенция за приходите - София съдебни разноски за касационната инстанция в размер на 200 /двеста/ евро. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ДИМИТЪР ПЪРВАНОВ секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ ВАСИЛКА ШАЛАМАНОВА /п/ МАРИЯ ТОДОРОВА

Мотиви

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на „КВтранс-инвест“ ЕООД, с ЕИК: 201739359 чрез адв. Костадинов срещу Решение № 607 от 24.03.2026г., постановено по адм.дело № 20257160700519/ 2025 г., по описа на Административен съд Перник, с което е била отхвърлена жалбата му против Ревизионен акт № Р-22001424006343-091-001 от 25.04.2025г., издаден от В. В. В. на длъжност: началник на сектор, възложил ревизията и Р. Т. З. на длъжност: главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията, потвърден изцяло с Решение № 900 от 21.07.2025 година, издадено от директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - София при ЦУ на НАП, с който са установени задължения за корпоративен данък по Закона за корпоративното подоходно размер на 53 706.95 лева (петдесет и три хиляди седемстотин и шест лева и деветдесет и пет стотинки) и лихви в размер на 1 100.86 (хиляда и сто лева и осемдесет и шест стотинки) за данъчен период 2018 година, 2019 година и 2021 година. Касаторът претендира, че решението е неправилно поради противоречие с материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Иска решението да бъде отменено и да му се присъдят направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба - директор на дирекция "ОДОП" - гр. София при ЦУ на НАП оспорва касационната жалба и иска отхвърлянето й в съдебно заседание, с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховен административен съд, осмо отделение като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба по заявените касационни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е неоснователна. Административният съд е квалифицирал РА като издаден от компетентен орган, в изискуемата от закона писмена форма, както и материалноправно законосъобразен. За да мотивира изводите си за валидност и за спазване на административнопроизводствените правила по издаване на процесния РА, първостепенният съд е извършил проверка на представените заповеди и процедурата по възлагане и извършване на ревизията, както и на тяхната валидност. За да отхвърли жалбата, съдът подробно е обосновал заключенията, че органите по приходите законосъобразно и правилно са извършили увеличение на финансовия резултат на дружеството за съответните данъчни периоди със съответно описаните разходи, позовавайки се на счетоводните документи на дружеството, както и на констатациите на други влезли в сила ревизионни актове. Решението е правилно. На първо място следва да се посочи, че както пред първата, така и пред настоящата инстанция е налице липса на процесуална активност от страна на жалбоподателя, въпреки правилно разпределената доказателствена тежест от първоинстанционния съд и изричното указване в съдебно заседание от 30.01.2026, че следва да предостави последна възможност на жалбоподателя да ангажира доказателства във връзка с доказване на неговите твърдения. В случая по аргумент от чл. 9 АПК съдът е спазил задължението си да оказва процесуално съдействие на страните за законосъобразно и справедливо решаване на въпроса - предмет на производството. Този принцип има различни проявления, част от които е задължението на съда да насочи страните относно необходимостта да представят доказателства за фактите, които следва да докажат съобразно разпределението на доказателствената тежест и които в противен случай ще останат неизяснен, както и правомощието по служебно събиране на доказателства. На следващото открито съдебно заседание на 27.02.2026 г. представител на жалбоподателя отново не се е явил, нито в хода на съдебното следствие са поискани експертизи, не са представяни нови писмени доказателства, нито са искани гласни такива. Предвид гореописаното, както и с оглед липсата на доказателства за съдебно оспорване на Ревизионен акт № Р-22001421000232-092-001 от 16.09.2021 година, Ревизионен акт № Р-22001421000232-091-001 от 29.12.2021 година, Ревизионен акт № Р-22001422000291-091-001 от 17.08.2022 година, приобщени като доказателства по делото, решаващият съдебен състав правилно е приел, че констатациите в същите не са оборени и правилно в процесната ревизия органите по приходите са се позовали на тях. В случая не е налице механично преповтаряне на констатации от друг ревизионен акт, а доказателствата от предишните ревизионни производства са приобщени към преписката по съответния ред и налични по делото. Съдът правилно и обосновано е приел, че административният орган не е допуснал нарушение на административнопроизводствените правила и е приложил законосъобразно материалния закон. Подробните съображения по съществото на спора, изложени от АС - Перник се възприемат изцяло от касационната инстанция, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК настоящият съдебен състав препраща към мотивите на първостепенния съд. С оглед на горното, решението на АС - Перник като правилно и обосновано следва да се остави в сила. Мотивиран така, Върховният административен съд в състав на Осмо отделение

Цитирани разпоредби

3