Решение № 661 от 20.1.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба на Младежка кооперация Ялта, със седалище в гр. София, чрез процесуалния и представител адвокат Илиев, срещу Решение 1729 от 16.03.2022 г., постановено по адм. дело 6916/2021 г. по описа на Административен съд София-град, с което са отхвърлени предявените от кооперацията обективно съединени искове за обезщетяване на имуществени и неимуществени вреди. По изложени в жалбата съображения се извежда неговата неправилност като постановено при неправилно приложение на материалния закон допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му, като вместо него се постанови друго, с което се уважат изцяло предявените искове. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът Столична община, чрез процесуалните си представители адвокат Сачанска и адвокат Александрова в писмен отговор и съдебно заседание взема становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Иска присъждане на сторените по делото разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1АПК, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Производството пред Административен съд София-град се е развило по предявените на основание чл. 203, ал. 1 АПК от Младежка кооперация Ялта против Столична община обективно съединени искове за обезщетяване на причинени имуществени вреди - пропуснати ползи и неимуществени такива, ведно със законната лихва върху претендираните суми. Исковете се основават на незаконосъобразни действия и бездействия на служители на ответника по съобщаване на административен акт, както и от отмяната на същия акт заповед на директора на Дирекция Общински строителен контрол в Столична община. С отменената по съдебен ред заповед е наредено на етажната собственост на сграда в гр. София, в която сграда ищецът притежава собствен обект, да премахне незаконосъобразно поставен рекламен елемент метална светеща конструкция. Пропуснатите ползи основава от неполучаване на наем по договор от 13.12.2013 г. за посочен в исковата молба период. Неимуществените вреди основава на накърняване на доброто име и престижа на кооперацията. Претендира и лихва върху главниците. Във връзка с обстоятелствата, изложени в исковата молба и становищата на страните в хода на делото, от съда е дадена възможност да се ангажират доказателства, като са събрани посочените от тях, относими към предмета на спора. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, обсъдил ги е, както и доводите и възраженията на страните и въз основа на това е направил своите правни изводи. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил като неоснователни предявените искове. За да постанови този резултат е приел, че е налице отменен като незаконосъобразен акт, но по делото не е доказано да са причинени вреди, като пряка и непосредствена последица от него. Въз основа на установената по делото фактическа обстановка е направил извод, че ищецът не е адресат на оспорената заповед, няма валидно наемно правоотношение между етажната собственост и ищеца за процесния период, не е налице и действащо разрешение за поставяне на рекламния елемент, чието премахване е наредено с отменената заповед. Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователно е твърдяното в касационната жалба, че при постановяване на обжалваното решение са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Правото на участие на страната в развилото се съдебно производство не е препятствано по никакъв начин, в мотивите си административният съд е дал отговор на важните и съществени въпроси, относими към решаване на делото. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразен акт на техни органи или длъжностни лица. За да възникне законовата отговорност следва да е налице освен отменен по надлежния ред акт, което в случая е безспорно установено и реално причинена вреда, произтичаща от него, както и да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда Правилен е изводът на административния съд в обжалваното решение за неоснователност на предявените искове, тъй като в случая ищеца, за когото е доказателствената тежест, не е установил наличието на всички законови предпоставки. Освен безспорно установената отмяна на административен акт, с който е постановено премахване на рекламно съоръжение, по делото не са доказани останалите елементи на изведения от закона фактически състав. Неоснователно е твърдяното в касационната жалба, че са доказани по делото реално претърпени от ищеца вреди, като пряка и непосредствена последица от отменения акт неизвършено плащане по договор за наем от 03.12.2013 г., сключен между Авенди ООД, като наемател и Младежка кооперация Ялта, като наемодател. Видно от предмета на този договор, наемодателят отдава за временно възмездно ползване на наемателя рекламна площ с размери 30/11.50 м., разположена на фасадната част на покривното пространство на сграда, находяща се в гр. София, за разполагане на светлинна рекламна конструкция на търговска марка, собственост на наемателя. С отмененият по съдебен ред административен акт, заповед на директора на Дирекция Общински строителен контрол в Столична община е наредено премахване на незаконосъобразно поставен рекламен елемент метална светеща конструкция. Следователно този акт не засяга права на наемодателя, а на наемателя, чиято собственост е съоръжението. Несъстоятелно е твърдяното в касационната жалба право на ищеца да държи премахнатия рекламен надпис, тъй като същия не фигурира като лице, на което е разрешено монтирането му съгласно разрешението за монтаж от 16.10.2003 г., а както бе посочено, изрично в договора за наем страните са посочили чие е правото на собственост върху него. Неоснователни са и доводите за налични наемни правоотношения между ищеца и ЕС Славяни. На 20.06.2018 г. общото събрание на собствениците на тази етажна собственост е взело решение за прекратяване на наемните правоотношения с кооперацията относно ползване на рекламното табло на покрива на етажната собственост и за премахване на рекламното табло. За взетите решения ищецът е уведомен с нотариална покана. Не е налице сочената от страната непълнота на представения по делото протокол за провеждането му, тъй като същия се съдържа в цялост в приложеното адм. дело 13 718/2020 г. по описа на ВАС. Настоящата инстанция намира, че не може да обсъжда доводите в касационната жалба за незаконосъобразност на взетите решения, тъй като разпоредбата на чл. 40 от Закона за управление на етажната собственост предвижда специален ред за отмяна на незаконосъобразно решение на общото събрание, каквото производство не се твърди, не се и установява да е проведено. Всъщност от твърдяното в исковата молба неблагоприятното развитие на гражданското правоотношение по договор за наем не може да се изведе вреда по ЗОДОВ. Развитието на правоотношението произтича от поведението на страните по договора. Ищецът е страна по него и е знаел последиците от неговото изпълнение и неизпълнение. Неизпълнението му поражда договорна отговорност чл. 79 и сл. ЗЗД, а не отговорност по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Обстоятелствата, изложени в исковата молба, че ищецът е изправна страна по него, са относими именно към това производство. Според чл. 79, ал. 1 ЗЗД ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение. По делото не се ангажирани и доказателства, от които да се установява неизпълнението, неплащане на наем да е основано от длъжника на отменения административен акт. Такъв извод не може да се направи от показанията на разпитаните по делото свидетели. Отделно от това установено е по делото, че рекламният елемент е премахнат от трето лице, като представител и собственик в етажната собственост на сградата, върху чиято фасада е било поставено рекламното съоръжение. Съгласно разпоредбата на чл. 21 от Закона за задълженията и договорите договорът поражда действия между страните, а спрямо трети лица - само в предвидените в закона случаи, съответно същият не поражда действие за административния орган, а относно извършеното премахване следва да се има предвид, че според чл. 21, ал. 2 ЗЗД трети лица, които недобросъвестно попречат за изпълняването на договора, дължат обезщетение, което следва да бъде търсено по предвидения в закона ред. Правилно с обжалваното решение е приета неоснователност и на предявения иск за обезщетяване на причинени от отменения акт неимуществени вреди. Отменената заповед не рефлектира върху твърдяното за притежавано от ищеца право на рекламна площ при което същата не би могла да урони престижа и да накърни доброто име на касационния жалбоподател. Отделно от това сочените в исковата молба обстоятелства, на които се основава този иск не са и доказани. Настъпването на твърдените вреди не може да се презумира в исковото производство. Ищецът е този, който следва да докаже основателността на претенцията си, което безспорно в случая не е сторено. Обоснован е изводът на първоинстанционния съд за недоказаност на твърденията на ищеца от показанията на разпитаните по делото свидетели. При така изложените съображения обжалваното решение, като правилно следва да бъде оставено в сила. Искането на ответника по делото за присъждане на разноски е основателно. Извършено е плащане по анекс към договор за правна защита и съдействие САГ-21-ДГ56-24/27.08.2021 г. с дата 04.2022 г. на сума в размер на 2250 лева, която сума е посочена и в представен списък по чл. 80 ГПК. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, от АПК Върховният административен съд, трето отделение