Решение № 3590 от 9.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9740/2019 г.

Решение № 3590 от 9.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9740/2019 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - гр. Варна при Централното управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП) срещу решение № 1280 от 25.06.2019 г., постановено по адм. дело № 2963/2018 г. по описа на Административния съд Варна, в частта, в която по жалба на "Крато Билдинг" ООД е отменен ревизионен акт (РА) № Р-03000317006943-091-001/9.07.2018 г., издаден от орган по приходите при Териториалната дирекция (ТД) на НАП Варна, потвърден в частта с решение № 242 от 1.10.2018 г. на директора на Дирекция "ОДОП" – Варна при ЦУ на НАП, в частта му за определените задължения за корпоративен данък по ЗКПО за 2011 г. за разликата над 1394, 24 лв. до определените в РА размер на главницата от 7455, 44 лв. и относно лихвите за разликата над 889, 90 лв. до определения с РА размер от 5253, 46 лв. и Дирекция "ОДОП" - Варна при ЦУ на НАП е осъдена да заплати разноски в размер на 1 074, 82 лв., съобразно уважената част от жалбата. Касаторът твърди, че решението е неправилно, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържа, че съдът неправилно е кредитирал заключението на вещото лице по повторната съдебно-оценителна експертиза относно стойността на продадения недвижим имот, тъй като същата не е изпълнена в обем и по начин, съответстващ на поставените й задачи. Изтъква, че вещото лице е дало отговор на правни въпроси, а също при изготвяне на оценката не е взело предвид стойността на пазарен аналог по Постановление за възлагане на недвижим имот № 17576/6.10.2010 г., както и че ползваните от експерта данни за пазарни цени по нотариални актове за сходни имоти не представляват пазарен аналог, поради стойност на продажбата по данъчна оценка. Иска решението на първоинстанционния съд да бъде отменено в обжалваната му част, а РА - съответно потвърден. Претендира юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на противната страна. Ответникът - "Крато Билдинг" ООД, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба, като твърди, че решението е правилно. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна. Предмет на обжалване пред АС е бил РА № Р-03000317006943-091-001/9.07.2018 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден в частта с решение № 242 от 1.10.2018 г. на директора на Дирекция "ОДОП" – Варна при ЦУ на НАП, в частта му за определените задължения за корпоративен данък по ЗКПО за 2011 г. в размер на 7455, 44 лв. и лихви за забава в размер на 5253, 46 лв., в резултат на преобразуване на финансовия резултат на дружеството за 2011 г. на основание чл. 16 ЗКПО и невнесени в срок авансови вноски за 2011 г. С обжалваното решение съдът частично е отменил РА. За да постанови спорното решение в обжалваната част административният съд е обсъдил подробно всички събрани по делото доказателства и въз основа на тях е споделил извода на приходната администрация за наличие на основание за преобразуване на финансовия резултат на дружеството, тъй като безспорно е установена хипотезата на свързани лица при извършената през 2011 г. покупко-продажба на недвижим имот между ревизираното лице и физическо лице, за което са събрани доказателства, че е майка на собственика и управител на продаващото дружество. Същевременно, съдът е счел, че макар и извършена по метода на сравнимите неконтролирани цени, пазарната цена на имота не е правилно определена от експертизата, проведена в ревизионното производство, като е приел, че следва да кредитира допълнителната съдебно-оценъчна експертиза, изготвена в съдебното производство. Въз основа на заключението на последната, съдът е определил пазарната стойност на продадения от ревизираното лице недвижим имот, като е приел, че определянето на пазарните стойности на имота в кредитирания вариант от експертизата е извършено изцяло в съответствие с изискванията на Наредба № Н-9/2006 г. за реда и начините на прилагане методите за определяне на пазарни цени. Решението е правилно. Съдът е обсъдил доказателствения материал в неговата съвкупност, въз основа на което са направени обосновани и верни фактически изводи и правилно е приложен материалният закон. Спорът в настоящото касационно производство се свежда единствено до начина на определяне на пазарната цена на продадения имот и съответно на данъчната основа. Основният довод в касационната жалба е свързан с неправилно кредитиране от съда на заключението на допълнителната съдебно-оценителна експертиза, приета в хода на съдебното обжалване. Настоящият касационен състав на ВАС, осмо отделение счита, че в тази насока в обжалваното решение са изложени правилни и конкретни доводи, от които съда е извел извода си, че именно приетата по делото СОЕ е меродавна. Приел е, че вещото лице е използвало точните методи и е дало отговор на всички поставени задачи, заключението е изготвено безпристрастно и компетентно, поради което го е кредитирал. Касационната инстанция счита, че пазарната стойност на продадения от ревизираното лице недвижим имот правилно е определена от съда въз основа на варианта на заключението по допълнителната съдебно-оценителна експертиза. Във връзка с оплакванията на касатора, настоящият състав на ВАС, счита, че експертната оценка, изготвена входа на ревизията, правилно не е била кредитирана от първоинстанционния съд, тъй като в нея са анализирани обстоятелства, относими към значително по-късен период от ревизирания. Действително, използваният метод е съобразен с приложимата Наредба № Н-9/2006 г. за реда и начините на прилагане методите за определяне на пазарни цени, но използваните за сравнение сделки са реализирани през октомври 2013 г., а търсената пазарна стойност на процесния имот е към месец март 2011 г. Времевата разлика, според настоящият състав, не позволява да се приеме за относима към спорния период установената от вещото лице при ревизията пазарна стойност на имота. Настоящата инстанция намира за неоснователни възраженията на касатора относно кредитираната от съда допълнителна съдебно-оценителна експертиза. С последната са отстранени недостатъците и пропуските на проведената съдебно-техническа експертиза, като съдът е уважил всички искания на представителя на "ОДОП". Определянето на пазарната стойност на имота е извършено по изискванията на Наредба № Н-9/2006 г., по метода на сравнимите неконтролирани цени, като аналози има за продадени в същия период апартаменти. В съдебното производство, по реда на чл. 192 ГПК, ответникът е изискал от Агенция по вписванията (АВ) справка, чрез която да се установят пазарни аналози за определяне на пазарни цени на процесния имот. Въз основа на получените данни, при изготвяне на допълнителната СОЕ, в табличен вид вещото лице е обсъдило реални сделки с имоти, за които по делото са приложени нотариални актове. Вещото лице се е позовало на конкретни сходни сделки, при това в същата сграда, както и в съседен имот, с идентификатори, посочени именно от ответника в искането до АВ. Заключението му, че двете представени Постановления за възлагане на недвижим имот не могат да се ползват като пазарни аналози за реално извършени сделки, настоящият състав, не възприема като правен извод, а счита, че са израз на осъществени в рамките на специфичната му компетентност съждения, въз основа на анализ на съдържанието на двата документа. Същото се отнася и за НА № 32/2011 г., за който експертът, при приложение на специфичните знания е преценил, че не може да изчисли отделна цена от общо посочената за двата обекта, съответно не може да се използва за аналог, а не е игнорирал, както твърди касаторът. Заключението е било оспорено от органа по приходите, с доводи, които се съдържат и в касационната жалба, част от които обсъдени по-горе, но въпреки оспорването, процесуалният представител не е поискал допълнителна задача или нова експертиза. Доколкото кредитираната експертиза е ползвала специални знания, същата е обоснована и аргументирана, извършена в съответствие с нормативните изисквания на наредбата, при извършен дължим анализ на приложените методи и подробна обосновка защо именно те са счетени за приложими сред посочените в Наредбата, същата правилно е съобразена при определяне на пазарната стойност на спорния имот. Сравняването на имоти, които съгласно представените НА са продадени на близки стойности на данъчната оценка, не води до извод за невъзможност да се определи пазарна цена въз основа на тях, както възразява касаторът. При липса на данни за различна цена на сравняваните имоти, освен доказаната, следва да се приеме, че същата отразява пазарни условия. Въз основа на изложеното, настоящият състав на касационната инстанция приема, че като е възприел заключението на допълнителната СОЕ първостепенният съд е достигнал до правилен резултат относно процесната облагаема данъчна основа. С оглед на изложеното Върховният административен съд, осмо отделение, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК