Решение № 6096 от 10.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2760/2018 г.

Решение № 6096 от 10.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2760/2018 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Кремена Хараланова Производството по делото е образувано по реда на чл. 237 и сл. АПК, по искането на Т. Й. С., от гр. С., за отмяна на влязло в сила съдебно решение № 7526/15.06.2017 г., постановено по адм. дело № 4722/2016 г. на Върховния административен съд, осмо отделение, с което е оставено в сила решение № 889/16.02.2016 г. по адм. дело № 2160/2015 г. на Административен съд-С. град, трето отделение, 45-ти състав - за отхвърляне на жалбата й, срещу ревизионен акт № 2021401972/10.07.2014 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-С., в частта му потвърдена с решение № 119/26.01.2015 г. на директора на Дирекция "ОДОП"-С., по който са установени задължения по ЗДДС за данъчни периоди м. 12.2007 г., м. 04.2009 г., м. 08.2009 г., м. 10.2009 г. и м. 09.2010 г. По същество, с искането и въз основа представените с него писмени доказателства, се претендира отмяна на влязло в сила съдебно решение на основание чл. 239, т. 1 АПК. В открито съдебно заседание искането се поддържа от процесуалния представител на подателя му - адвокат Е. Д.. Ответникът по искането за отмяна - директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" при ЦУ на НАП-гр. С., чрез процесуалния си представител юрисконсулт Н. Г., изразява становище за неоснователността му. Върховният административен съд, в настоящия петчленен състав на Първа колегия, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, намира искането за отмяна за допустимо, като подадено от надлежна страна в срока по чл. 240 АПК. Разгледано по същество искането е неоснователно, по следните съображения: С решение № 7526/15.06.2017 г. по адм. дело № 4722/2016 г. на Върховния административен съд, осмо отделение, е потвърдено решение № 889/16.02.2016 г. постановено по адм. дело № 2160/2015 г. на Административен съд-С. град, трето отделение, 45-ти състав. С последното е отхвърлена жалбата на лицето-подател на искането за отмяна, срещу ревизионен акт № 2021401972/10.07.2014 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-С., в частта му потвърдена с решение № 119/26.01.2015 г. на директора на Дирекция ОДОП-С., за установени задължения по ЗДДС за данъчни периоди м. 12.2007 г., м. 04.2009 г., м. 08.2009 г., м. 10.2009 г. и м. 09.2010 г. Претендирайки отмяна на касационното решение на Върховния административен съд, осмо отделение, на изрично посоченото основание по чл. 239, т. 1 АПК, подателката на искането се позовава на доказателства, получени от Н. М. П.-С., гражданин на Австралия - купувач на апартамент № 11 с площ 146.61 кв. м, находящ се в гр. С., м. "И. В.", ул. "К." ..№..., по нотариален акт № ..., том III, рег. № 5937, дело № 459/29.09.2010 г., а именно - разписки от 18.07.2005 г. и 18.08.2005 г., издадени от Т. Й. С. за извършени от купувача авансови плащания на цената по сделката, в размер на сумите съответно от 90 000 лв и 30 000 лв, във връзка със закупуването на горепосочения апартамент. Твърди се, че датите на авансите променят датите на обложено с атакувания ревизионен акт по ЗДДС, данъчно събитие и го изключва от ревизирания период. Представените с искането документи не представляват нови доказателства по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК. Според последната разпоредба, актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Другояче казано, следва да е налице непълнота на фактическия или доказателствен материал, разкрита след влизане в сила на решението, чиято отмяна се претендира, която обаче не се дължи на процесуално нарушение на съда или на небрежност на страната. "Нови обстоятелства" са факти от действителността, имащи значението на юридически или доказателствени факти за спора, които са нови - т. е. не са вече включени във фактическия материал по делото, подкрепени с писмени доказателства, и които не са могли да бъдат известни на страната. Не са такива фактите, установени с представените в настоящото производство документи. От една страна още при оспорването на ревизионен акт № 2021401972/10.07.2014 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-С., в частта му потвърдена с решение № 119/26.01.2015 г. на директора на Дирекция ОДОП-С., са излагани и обсъждани съображения, основани на осъществени преди ревизирания период, плащания на суми по сделките, по които са начислени задължения по ЗДДС, относно които съдът е приел, че нямат материална доказателствена сила, респективно - не установяват предходни спрямо датите на подписване на нотариалните актове, моменти на извършените плащания. Доколкото "нови писмени доказателства" са не само потвърдените с писмен документ, новооткрити обстоятелства, но и новооткритите или новосъздадени документи относно факти, твърдяни през висящността на делото, които не са могли да бъдат доказани поради липсата на тези документи, следва да се отбележи, че важно и съществено условие на нормата е новите обстоятелствата или новите писмени доказателства, да не са били известни на страната, която се позовава на тях. В случая това условие несъмнено не е налице, доколкото представените разписки са издадени от Т. С. и касаят договорните й отношения с горепосоченото трето лице - Н. П.-С.. По изложените съображения, съдът приема, че Т. Й. С. не сочи нови писмени доказателства или нови обстоятелства по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК и направеното на това основание, искане за отмяна на влязло в сила решение, следва да бъде отхвърлено при условията на чл. 244, ал. 1, предложение първо АПК. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия