Решение № 13395 от 25.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1298/2012 г.

Решение № 13395 от 25.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1298/2012 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при ЦУ на НАП срещу решение № 2863/01.12.2011 г., постановено по адм. дело № 3341/2011 г. по описа на Варненския административен съд, с което е отменен акт за прихващане или възстановяване (АПВ) № 1116999/13.06.2011 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП, потвърден с решение № 526/25.08.2011 г. на директора на същата дирекция за отказ за възстановяване на "Август-12" ЕООД - гр. Бяла, Русенска област сумата от 14 166,91 лв. ДДС по РА № 180900382/29.07.2009 г. и 7 960 лв. съдебни разноски. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът неправилно е приел и пропуснал според касатора, че с отменения ревизионен акт е извършено ефективно възстановяване след прихващане. Касаторът твърди, че в обжалваното съдебно решение е игнорирана специалната правна норма на чл. 92, ал. 1, т. 2 ЗДДС., при положение, че дружеството не е правило вноски за погасяване на задълженията, допълнително определени с ревизионния акт. Подробни съображения, обосноваващи оплакванията са изложени в касационната жалба, като се иска отмяна на решението и отхвърляне на жалбата срещу АПВ и присъждане на разноски без значение от изхода на делото. Ответникът по касационната жалба "Август-12" ЕООД - гр. Бяла, Русенска област, редовно призован не е изпратил свой представител. По делото е депозиран писмен отговор от управителя на дружеството срещу касационната жалба с подробно развити доводи за оставяне в сила на обжалваното решение. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба, тъй като правилно съдът бил приел, че органът по приходите е следвало да извърши цялостна проверка на данъчните периоди, включени в обхвата на отменения ревизионен акт. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да постанови обжалвания пред настоящата касационна съдебна инстанция резултат, първоинстанционният съд е приел, че приходният орган по силата на закона е бил длъжен дори и без направено искане за възстановяване да възстанови недължимо събрани суми за данъци, които са събрани въз основа на ревизионен акт. В този смисъл съдът е изложил мотиви, че задължение на приходния орган е било да възстанови съществуващото преди издаването му положение. Според съда, тъй като с ревизионният акт е било извършено и прихващане, затова след отмяната му това прихващане е незаконосъобразно поради липсата на вземане на държавата и установената сума за възстановяване следва да бъде възстановена. Предвид на тези мотиви съдът се е позовал на чл. 129, ал. 1 ДОПК, според който органът по приходите не е обвързан от размера и основанието, посочени от задълженото лице в искането по чл. 128 ДОПК, тъй като чл. 129 ДОПК предвижда служебно възстановяване на недължимо внесени данъци, а от друга страна общите принципи на административния процес задължават органа при отмяна на негов индивидуален административен акт да възстанови съществуващото преди акта положение. Следвало е приходният орган според съда при повторното разглеждане на искането да съобрази както съдържанието на ревизионния акт, включително и в частта на извършеното прихващане, така и издадения АПВ № 1119879/06.07.2011 г. Според съда органът по приходите е следвало да изпълни и разпоредбата на чл. 129, ал. 6 ДОПК, задължаваща го да възстанови данъка със законната лихва, както по отношение на вече възстановения ДДС, така и на подлежащия на възстановяване. Обжалваното решение е правилно постановено. Фактическата обстановка по делото правилно е установена. РА № 180900382/29.07.2009 г. е бил отменен със съдебно решение № 1317/28.06.2010 г. по адм. дело № 3056/2009 г. на Варненския административен съд. Това е решение е оставено в сила от състав на IА отделение на Върховния административен съд с решение № 5630/21.04.2011 г. по адм. дело № 12656/2010 г. Видно е от данните по административната преписка, че искането за прихващане или възстановяване е от 19.05.2011 г. и в него наистина е посочена сумата от 14 166,91 лв. ДДС и 7 960 лв. съдебни разноски. В същото време след постановяване на оспорения пред първоинстанционния съд АПВ, в жалбата си до съда "Август-12" ЕООД изрично е посочило, че сумата за възстановяване е в размер на 9 451,49 лв., тъй като с АПВ № 1119879/06.07.2011 г. е възстановена сумата от 6 897,41 лв., поради което обжалваемия интерес е разликата между двете суми - 2 958,12 лв. и лихви от 2 083,08 лв. Установено е също така по делото, че с отменения от съда ревизионен акт приходните органи са извършили прихващане на определени суми за възстановяване. Затова са законосъобразни и изводите на първоинстанционния съд, че след извършено прихващане с ревизионния акт, то приходният орган е длъжен да възстанови правното положение, което е съществувало преди ревизионният акт, тъй като същият с влязло в сила съдебно решение е отменен като незаконосъобразен. Неоснователно е оплакването на касатора, че след като дружеството не е погасявало определените с ревизионния акт данъчни задължения, то и след отмяната му няма дължими от приходната администрация суми за възстановяване. Искането по чл. 128, ал. 1 ДОПК на "Август-12" ЕООД е за възстановяване на суми по отменен ревизионен акт. Съгласно чл. 129, ал. 5, т. 1 ДОПК задължение на приходните органи е да възстановяват заедно с лихвите недължимо събраните, а в случая прихванати с отменения ревизионен акт суми за задължения за ДДС. Позоваването на чл. 92 ЗДДС е неоснователно, тъй като специалната норма, приложима за казуса е тази на чл. 129, ал. 5, т. 1 ДОПК, тъй като основанието за искане за възстановяване е постановеното влязло в сила съдебно решение, с което ревизионния акт е бил отменен. Законосъобразни са изводите на решаващия съд, че при проверката по повод искането за възстановяване приходният орган е бил задължен да провери всички данъчни периоди, които са били в обхвата на отменения ревизионен акт, но не го е сторил. Правилно е посочено е от съда, че е следвало приходният орган да се съобрази и с АПВ № АПВ № 1119879/06.07.2011 г., както и че при новото произнасяне от административния орган да се съобрази с разпоредбата на чл. 129, ал. 5 ДОПК възстановяването на дължимите суми да се извърши със законната лихва, както по отношение на вече възстановения ДДС, така и на подлежащия за възстановяване. При извършено от приходните органи прихващане с ревизионния акт, който впоследствие е бил отменен, поведението на приходната администрация съобразно приложимите правни норми изисква при подадено искане от данъчния субект да възстанови сумите, посочени по-горе. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение не страда от пороците, посочени от касатора, поради което като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Предвид изхода на делото на касатора не се дължат разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение. На ответника по касационната жалба също не се присъждат разноски, тъй като такива не са поискани за касационното производство. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение