Решение № 7475 от 18.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2531/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на П. С., чрез адв. Пенчева, срещу Решение 7831 от 14.12.2023 г., постановено по адм. дело 10362/2022 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата му срещу Ревизионен акт /РА/ 22002221006976-091-001/11.07.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение 1590/05.10.2022 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) София при ЦУ на НАП. С касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и необоснованост. Твърди се, че съдът не е изложил собствени мотиви и е тълкувал превратно приетите по делото доказателства. Изложени са подробни съображения за недоказаност на нормативно предвидените предпоставки за ангажиране отговорността на ревизираното лице на основание чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ДОПК. В тази връзка се сочи, че с представените по делото доказателства и констатациите на приетата съдебно-счетоводна експертиза е доказано, че изтеглените парични суми от банковите сметки на Тангра 11 ЕООД са използвани за изплащане на трудовите възнаграждения на работниците на дружеството. Съдът не е съобразил обстоятелството, че Тангра 11 ЕООД е прекратено с влязло в сила решение, постановено по т.д. 1453/2022 г. на СГС. Сочи се, че ревизионното производство е образувано в нарушение на чл. 109 от ДОПК, тъй като към датата на връчване на заповедта за възлагане на процесната ревизия са изтекли 5 години от изтичането на годината, в която са подадени декларациите или е следвало да бъдат подадени такива за задълженията на дружеството. В хода на съдебното производство касаторът, представляван от адв. Пенчева, моли за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което процесния РА бъде отменен или делото върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав. Претендира присъждане на разноски за двете инстанции. Ответникът директор на дирекция ОДОП София, чрез юрк. Бакърджиева, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК и съобрази становищата на страните, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от легитимирана страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, а по съществото й съобрази следното: С РА 22002221006976-091-001/11.07.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение 1590/05.10.2022 г. на директора на дирекция ОДОП София, предмет на оспорване пред първоинстанционния съд, на основание чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ДОПК е ангажирана отговорността на П. С., в качеството му на управител на ТАНГРА 11 ЕООД, за задължения на дружеството за: данък върху добавената стойност /ДДС/ в размер на 23 596,35 лв. и лихви в размер на 16 727,14 лв. за данъчни периоди от м.12.2014 г. до м.11.2015 г.; задължения за вноски за здравно осигуряване - за осигурители по Закона за здравното осигуряване в размер на 33 669,48 лв. и лихви в размер на 23 968,90 лв. за периодите от м. 12.2014 г. до м. 11.2015 г.; задължения за осигурителни вноски по Кодекса за социално осигуряване /КСО/ за държавно обществено осигуряване /ДОО/ - за осигурители, в размер на 79 324,46 лв. и лихви в размер на 56 691,67 лв. за периодите от м.12.2014 г. до м.11.2015 г.; задължения за осигурителни вноски за универсален фонд /УПФ/ - за осигурители, в размер на 5560,55 лв. и лихви в размер на 3956,35 лв. за периодите от м. 12.2014 г. до м.11.2015 г., установени с Ревизионен акт Р-22002221006976-091-001/11.07.2022 г. Установено е, че П. С. е едноличен собственик на капитала и управител на ТАНГРА 11 ЕООД за периода от 01.12.2014 г. до 30.11.2015 г. Договарянето и сключването на договорите с контрагентите, подписването на анекси към договорите, издаването на фактурите, организацията на дейността, подаването на декларации, боравенето с авоарите в банковите сметки изцяло е осъществявано от управителя С.. През ревизираните периоди по банковите сметки на ТАНГРА 11 ЕООД са постъпвали суми от клиенти по издадени от дружеството фактури, декларирани с дневниците за продажби. След получаването на всеки превод, П. С. е теглил наличните суми, чрез ATM или на каса от банката, като през м.12.2014 г. са изтеглени 36 000.00 лв., а в периода от 01.01.2015 г. до 30.11.2015 г. са изтеглени суми в общ размер на 323 010.00 лв. Ревизираното лице е заявило, че посочените суми са използвани за изплащане на работните заплати на служителите на дружеството. Въз основа на информация от дирекция Събиране при ТД на НАП София е установено, че срещу ТАНГРА 11 ЕООД на 15.07.2016 г. е образувано изпълнително дело 160011834/2016г. Общият размер на задълженията по ИД към 03.05.2022 г. е в размер на 430 157,01 лв., в т.ч. главница - 240 444,13 лв. и лихва в размер на 189 712,88 лв. Наложени са обезпечителни мерки запор на банкови сметки в ТБ. Не е насочено принудително изпълнение срещу имуществото на длъжника, задължението не е отсрочено или разсрочено. Дългът на дружеството с категоризиран като несъбираем . Ревизиращият екип е приел, че част от постъпленията на парични средства от клиенти не са насочени за плащане на задълженията на дружеството, от което следва, че лицето се е облагодетелствало лично или е налице скрито разпределение на печалбата на дружеството. Задълженията на ТАНГРА 11 ЕООД към НАП са формирани от подадени справки-декларации по ЗДДС и за осигурителни вноски - Декларации Обр.1 и Обр.6 за данъчни периоди м.12.2014 г. - м.11.2015 г. През посочения период декларациите са подавани от управителя на ТАНГРА 11 ЕООД - П. С. /с електронен подпис P. S. S. [номер]/. Декларацията по чл. 92 от ЗКПО за 2014 г. е подадена от управителя с вх. 2212И0045649/26.03.2015 г. и в нея не е посочена информация за предприятието изготвило ГФО. Няма данни за подадени ГФО за 2014 г., което възприето от приходните органи като укриване на факти и обстоятелства, които по закон С. е бил длъжен да обяви. Констатирано е, че с Договор от 12.11.2015 г. за покупко-продажба на дружествени дялове, П. С. е прехвърлил собствеността на 100 % от дружествените дялове от капитала на ТАНГРА 11 ЕООД на Р. Л. Н.. Общият размер на задълженията на дружеството за ревизирания период от м. 12.2014 г. до м. 11.2015 г. са главница в размер на 142 150,84 лв. и лихва в размер на 101 344,06 лв. С РА е констатирано, че от ТАНГРА 11 ЕООД е подаден ГФО за 2014 г., съгласно който паричните средства в края на периода са в размер на 27 хил. лв., с които е било възможно да бъдат платени формираните задължения за ДДС, ДОО, ЗО и УПФ за данъчен период м. 12.2014 г. Формиран е извод за наличие на предпоставките по чл. 19, ал. 2 от ДОПК за ангажиране отговорността на ревизираното лице за дължимите и неплатени публични задължения на дружеството за данъци и осигурителни вноски. При ревизията безспорно е установено обстоятелството, че ревизираното лице попада в кръга на субектите, посочени в цитираната разпоредба. С. е теглил многократно финансови средства от банковите сметки на дружеството в общ размер на 359 010 лв., за които няма конкретни доказателства за разходването им, освен даденото от него обяснение, че са използвани за изплащане на заплати на персонала. В тази връзка, както в хода на ревизията, така и с подаденото възражение, от ревизираното лице не е предоставена информация за дружеството, извършвало счетоводното обслужване, което от своя страна да представи данни за направените счетоводни записвания, свързани с изтеглените суми от банковите сметки на ТАНГРА 11 ЕООД, как са отразени в касата и тяхното разходване. В резултат на действията на управителя, дружеството е останало без средства по банковите му сметки, така че да не бъдат погасени публичните му задължения. Последните са единствено такива, установени с подадени от дружеството декларации, като е прието, че ревизираното лице няма как да не е било запознато с техния размер, доколкото е осъществявало непрекъснат контрол върху дейността на предприятието. Установена е пряка връзка между действията на задълженото лице и невъзможността за събиране на публичните задължения, предвид факта, че дружеството не е разполагало с имущество. Ревизиращите са приели, че посоченото обстоятелство пряко е повлияло на възможността за погасяване на публичните задължения, като разпорежданията с паричните средства на предприятието са извършвани независимо от наличието на изискуеми задължения. Налице е и причинно-следствена връзка между укриването па факти и обстоятелства, които по закон е следвало да бъдат обявени пред органите по приходите и несъбираемостта на задълженията. Първоинстанционният съд е отхвърлил оспорването на ревизионния акт, като е приел, че същият е издаден от компетентни органи, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Формиран е извод, че в случая е установено наличието на всички елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 19, ал. 2 ДОПК по отношение на ревизираното лице: за периода от м. 12.2014 г. до м. 11.2015 г. П. С. е едноличен собственик и управител на ТАНГРА 11 ЕООД; регулярно е теглил суми от банковата сметка на дружеството, общо в размер на 359 010 лв., с което е намалил имуществото на юридическото лице; вследствие на недобросъвестното му поведение не са платени дължимите от дружеството данъци и осигурителни вноски. Съдът се е позовал на липсата на доказателства за разходване на изтеглените от управителя суми за дейността на предприятието и в частност за изплащането на трудови възнаграждения на служители. Приел е, че от констатациите на приетата по делото счетоводна експертиза не се установява по категоричен начин, че с изтеглените парични средства действително са използвани за плащане на заплати на служители на дружеството. Решението е неправилно. Съдът е приел, че спорният РА е издаден при спазване на относимите процесуални правила, но не е обсъдил изпълнението на разпоредбата на чл. 109, ал. 1 ДОПК, според която не се образува производство за установяване на задължения за данъци по този кодекс, когато са изтекли 5 години от изтичането на годината, в която е подадена декларация или е следвало да бъде подадена декларация, или от изтичането на годината, в която са постъпили данни, получени от трети лица и организации, в случаите, когато по този закон не е предвидено подаването на декларация. Процесната ревизия е повторна по смисъла па чл. 155, ал. 4 ДОПК. Възложена е в изпълнение на Решение 1787/23.11.2021 г. на директора на дирекция ОДОП София, с което изцяло е отменен РА Р-22221720007754-041-001 от 24.08.2021 г. и административната преписка е върната на органа, възложил ревизията, като е указано в 30-дневен срок от връчване на решението да бъде издадена нова заповед за възлагане на ревизия. По аргумент от разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ДОПК и съгласно разбирането, възприето в постоянната практика на ВАС, ревизионното производство се счита за образувано с връчването на ЗВР на данъчно задълженото лице, а в хипотезата на повторна ревизия, това е датата на връчване на ЗВР при провеждане на първата ревизия. По делото не е приложена заповедта за възлагане на първата ревизия и липсват доказателства за датата на връчването й, като такава информация не се съдържа в отменения РА и в съставения РД. Тази непълнота на доказателствата по делото пречи да бъде извършена проверка за спазването на преклузивния срок по чл. 109, ал. 1 ДОПК, доколкото не е възможно установяването на датата на образуване на първото ревизионно производство. Предвид гореизложеното настоящият касационен състав приема, че съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като не е указал на ответния административен орган да представи ревизионната преписка в цялост. Обжалваното решение следва да бъде отменено и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК делото следва се върне на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав. При новото разглеждане съдът първо следва да се произнесе, след събиране на относимите доказателства за връчване на първоначално издадената заповед за възлагане на ревизията, дали е спазен преклузивният срок по чл. 109, ал. 1 ДОПК. В случай че от доказателствата се установи, че този срок е спазен, съдът следва да се произнесе по съществото на спора. При новото разглеждане, на основание чл. 226, ал. 3 АПК, съдът дължи произнасяне по искането на страните за присъждане на разноски пред Върховния административен съд, в зависимост от крайния изход на спора. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,