Решение № 316 от 9.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7860/2011 г.

Решение № 316 от 9.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7860/2011 г., I о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Снежанка Йорданова Христоскова-Денкова, жив. в гр. София, срещу решение № 1772/14.04.2011 г. по адм. дело № 7776/2010 г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата и срещу акт за прихващане и възстановяване (АПВ) № 101291/29.05.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с решение № 1369/15.09.2010 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" (ОУИ), гр. София. Касаторката поддържа в касационната жалба и в съдебно заседание, че решението е неправилно - необосновано и постановено в нарушение на материалния закон, иска отмяната му и присъждане на разноските по делото. Ответникът по касационна жалба - директорът на Дирекция "ОУИ", гр. София, при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител, иска оставяне на решението в сила и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че с оспорения пред него АПВ законосъобразно е извършено прихващане на сумата 46,39 лв. надвнесен данък върху доходите за 2009 г. от жалбоподателката срещу дължими от нея суми за държавна такса, установена с решение от 20.02.2006 г. по гр. д. № 317/2004 г. по описа на СГС, цялото в размер на 150,02 лв. на основание чл. 129 от ДОПК. Изтъкнатото от касационната жалбоподателка възражение във връзка с ръкописното изписване на датата на изпълнителния лист за дължимата държавна такса, освен че е неотносимо към въпроса за нейната изискуемост, е и извън срока по чл. 193, ал. 1 от ГПК вр. чл. 144 от АПК - а именно до края на съдебното заседание на 15.03.2011 г., в което изпълнителният лист е бил представен, жалбоподателката е взела становище по него и същият е бил приет като доказателство. Неоснователно е оплакването, че съдът не е отчел, че част от главницата по изпълнителния лист е погасена, видно от представеното в същото съдебно заседание съобщение за доброволно изпълнение. В цитираното съобщение от 17.02.2011 г. жалбоподателката е поканена да заплати главница 260,02 лв. и лихва 124,89 лв. - тоест сума, по-голяма от прихванатата и по-голяма от тази по цитирания изпълнителен лист. Жалбоподателката не доказва плащане на сумата 46,39 лв. държавна такса по цитираното гражданско дело, до размера на която е извършено прихващането, вземането на държавата в този размер е изискуемо публично вземане, събирано от НАП и са били налице основанията на чл. 128, ал. 1 от ДОПК за извършване на прихващането. Съобщението от 17.02.2011 г. за доброволно изпълнение е изготвено след обжалвания АПВ от 29.05.2010 г., поради което няма отношение към неговата законосъобразност. Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото няма възможност за присъждане на претендираните от касаторката разноски. Ответникът по касационна жалба е надлежно представляван от юрисконсулт пред ВАС, в първата съдебна инстанция не му е присъждано юрисконсултско възнаграждение. На основание чл. 161, ал. 1 ДОПК на Дирекция "ОУИ", гр. София, при ЦУ на НАП в размер на 30 (тридесет) лева, платими от касаторката. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение,