Решение № 4494 от 15.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2714/2016 г.

Решение № 4494 от 15.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2714/2016 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 13631 от 14.12.2015 г., постановено по адм. д. № 8105/15 г. Върховният административен съд, тричленен състав на осмо отделение, е отхвърлил жалбата на Т. Д., частен съдебен изпълнител с рег. № 801 и район на действие Окръжен съд [населено място], с адрес на кантора [населено място], [улица], № 82, вх. ..., ет. ..., против заповед № ЛС-04-812/18.06.2015 г. на министъра на правосъдието, с която е отхвърлена жалбата на съдия - изпълнителя против заповед № 3 - 00037 от 13.05.2015 г. на директора на Централния регистър на особените залози /ЦРОЗ/, с която е разпореден отказ за вписване в ЦРОЗ на запор върху търговското предприятие на [фирма], ЕИК[ЕИК]. Срещу постановеното решение, е подадена касационна жалба от Т. Д., частен съдебен изпълнител с рег. № 801 и район на действие Окръжен съд [населено място]. В същата се прави оплакване, че решението на тричленния състав на Върховния административен съд, осмо отделение, е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни съображения в тази насока. М. В. административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на тричленния състав на Върховния административен съд, осмо отделение, и вместо него да постанови друго такова по същество на спора. Ответният по касационната жалба министър на правосъдието - [населено място] чрез процесуалните си представители юрк. К. и гл. юрк. Г. взема становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решението тричленният състав на ВАС, осмо отделение, е отхвърлил жалбата на Т. Д., частен съдебен изпълнител с рег. № 801 и район на действие Окръжен съд [населено място], с адрес на кантора [населено място], [улица], № 82, вх. ..., ет. ..., против заповед № ЛС-04-812/18.06.2015 г. на министъра на правосъдието. Първоинстанционният съд е описал установената фактическа обстановка относно издаване на оспорената заповед /стр. 2 - 3 от решението/, след което е пристъпил към изграждане на своите изводи относно нейната законосъобразност. В тази насока е прието, че заповедта е издадена от материално - компетентен орган съгласно чл. 29, ал. 1 от ЗОЗ, в предвидената писмена форма и съдържа всички необходими реквизити, посочени в чл. 59 АПК, като при издаването й не са допуснати нарушения на административно-производствените правила и е мотивирана. Съдът е приел за законосъобразен отказът на административния орган за исканото вписване, като се е позовал на разпоредбата на чл. 517, ал. 1 от ГПК, според която не се предвижда вписване на запор върху търговско предприятие, доколкото разпоредбата се отнася за вписване на запор върху дял от търговско дружество, а обстоятелствата, подлежащи на вписване следва да са изрично предвидени в нормативен акт. П. П. съд е коментирал в мотивите на съдебния акт чл. 12, ал. 2 от ЗОЗ, съгласно който "Залогът на вземане, договорът за продажба със запазване на собствеността до изплащане на цената, договорът за лизинг и запорът не може да се противопоставят на кредитора, в полза на когото при условията и по реда на този закон се учредява залог върху вземане или върху продадено, отдадено на лизинг или запорирано имущество, ако не са вписани е Централния регистър на особените залози по партидата на залогодателя". В решението е отбелязано, че съгласно ал. 3 от същия текст противопоставимостта възниква от вписването в другия регистър. Съдът е цитирал чл. 21, ал. 3 от същия закон /ЗОЗ/, който предвижда, че подлежащите на вписване обстоятелства относно залог на търговско предприятие се вписват в търговския регистър по делото на залогодателя. Решаващият състав е възприел за основателни аргументите на административния орган, относно позоваването му на чл. 95 от Наредба № 1/14.02.2007 г., съгласно която запорът върху търговско предприятие подлежи на вписване в Търговския регистър, щом при преобразуването на дружеството това вписано вече обстоятелство се вписва по делото на приемащото дружество. От тук е извел извода, че след като не се твърди вписване на запор в Търговския регистър, административният орган правилно е отказал вписването в ЦРОЗ. Решението на тричленния състав на Върховния административен съд е правилно и законосъобразно. В касационната жалба на частния съдебен изпълнител Т. Д. се преповтарят оплакванията, изложени както при административното обжалване пред министъра на правосъдието, така и тези, изложени в жалбата до първоинстанционния съд. От тях може да бъде направен извод, че по същество се навежда довод за допуснато нарушение на материалния закон, изразяващо се в това, че както административният орган, така и тричленният състав неправилно приемат, че за да бъде вписан запорът на търговското предприятия на длъжника "ЕП К."-О. първоначално е следвало това обстоятелство да бъде вписано в търговския регистър по партидата на дружеството. Според касатора подобно законово изискване не съществува в Закона за търговския регистър, а позоваването на чл. 95 от Наредба № 1 от 14.02.2007 г. за водене, съхранение и достъп до търговския регистър е несъстоятелно, доколкото тя е издадена в изпълнение на ЗТР, който не поставя такива изисквания. По направените оплаквания настоящата инстанция съобрази следното: По делото няма спор от фактическа страна и същата правилно е възприета от първоинстанционния съд. Спорът между страните се свежда до тълкуването и прилагането на материалния закон. Установено е, че на 12.05.2015 г. в ЦРОЗ към Министерство на правосъдието е постъпило запорно съобщение от ЧСИ Т. Д., с което на основание чл. 517, ал. 1 е наложен запор върху търговско предприятие [фирма], ЕИК[ЕИК]. Към запорното съобщение е приложено съобщение за служебно вписване на имуществото по чл. 4 от ЗОЗ и образец № 4 към чл. 12, ал. 1 от ПУДЦРОЗМП. От извършеният анализ на представените доказателства се установява, че чл. 517, ал. 1 от ГПК на който се позовава жалбоподателя в запорното съобщение не е относим към запор върху търговско предприятие, тъй като цитираната разпоредба урежда запор върху дял от търговски дружества. Запор върху дял от търговски дружества се налага чрез изпращане на запорно съобщение до Агенцията по вписванията, запорът се вписва по реда за вписване на залог върху дял от търговско дружество и има действие от вписването му. Съгласно чл. 21, ал. 2 от ЗОЗ във вр. с чл. 26 от ЗОЗ, всички изброени в чл. 26 обстоятелства, включително и запорът върху заложено имущество по чл. 4, когато това имущество е търговско предприятие (чл. 4, ал. 1, т. 5 ЗОЗ), подлежат на вписване в Търговския регистър. В процесния случай е валидна разпоредбата на чл. 12, ал. 3 от ЗОЗ, съгласно която противопоставимостта на особения залог възниква от вписването в Търговския регистър. Следователно, вписването на запора върху търговско предприятие на длъжника [фирма] в търговския регистър се следва на основание разпоредбите на чл. 21, ал. 2 от ЗОЗ във вр. с чл. 26 и чл. 31 от същия. Така третите добросъвестни лица имат възможност да се информират относно обстоятелства, като - продажба, особен залог, лизинг, запор и др., касаещи търговеца и неговото търговско предприятие. Позоваването на разпоредбата на чл. 95 от Наредба № 1 от 14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър е посочено като допълнителен аргумент, което действително не е точно, доколкото нормата визира случаите на вписани запор или залог на търговско предприятие на преобразуващо се дружество, какъвто не е настоящия случай. В допълнение на изложеното по същество следва да бъде посочено и следното: В ГПК няма предвидена обезпечителна мярка "Запор върху търговско предприятие". Търговското предприятие като съвкупност от права, задължения и фактически отношения, може да включва в себе си движими вещи, недвижими вещи, и други вещни и облигационни права и задължения. Поради особения му характер като вид икономическа единица, сделките и действията с търговско предприятие са изрично регламентирани и нормите в тази насока не могат да бъдат тълкувани разширително. Поначало запорът като вид обезпечителна мярка е свързан с движимите вещи и вземания на длъжника - аргумент от чл. 397, ал. 1, т. 2 ГПК, а вземанията и движимите вещи са само част от търговското предприятие. Нормата на чл. 517, ал. 1 ГПК допуска налагане на запор върху дружествен дял, но дружествен дял е нещо различно от "търговско предприятие", поради което тази норма не може да бъде прилагана по аналогия. Чрез искането на налагане на запор върху търговско предприятие жалбоподателят цели преодоляване сложната процедура по извършване на запор и възбрани върху движими и недвижими вещи, влизащи в имуществото на дружеството-длъжник, което е недопустимо. Регистърното производство е формално, но органът по вписването е длъжен да следи дали поисканите за вписване обстоятелства са законосъобразни и действително подлежат на вписване, или при липса на законово основание за вписване да откаже същото. Като е стигнал до извод, че издадената заповед № ЛС - 04 - 812/18.06.2015 г. на министъра на правосъдието, с която е отхвърлена жалбата на Т. Д., частен съдебен изпълнител с рег. № 801 и район на действие Окръжен съд [населено място], с адрес на кантора [населено място], [улица], вх. ..., ет. ..., против заповед № 3 - 00037 от 13.05.2015 г. на директора на Централния регистър на особените залози/ЦРОЗ/, с която е разпореден отказ за вписване в ЦРОЗ на запор върху търговското предприятие на [фирма], ЕИК[ЕИК], е правилна и законосъобразна, тричленният състав на ВАС, осмо отделение, е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса касатора следва да бъде осъден да заплати на Министерство на правосъдието - [населено място] разноски по делото за касационната инстанция в размер на 300 лв. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия,