Решение № 12347 от 8.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3905/2012 г.

Решение № 12347 от 8.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3905/2012 г., V о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от командира на военно формирование 42800 - Плевен срещу решение № 84/14.02.2012 г. по адм. дело № 28/2012 г. на Административен съд - Плевен, с което е отменена заповед № 872/29.12.2011 г. на командира на военно формирование 42800 - Плевен. Касаторът поддържа в касационната жалба, че решението е неправилно - постановено в нарушение на материалния закон, при съществени съдопроизводствени нарушения, необосновано, иска отмяната му и отхвърляне на жалбата срещу издадената от него заповед. Ответникът по касационна жалба - Георги Венциславов Григоров, чрез процесуален представител, иска оставяне на решението в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АС е приел, че с обжалваната заповед незаконосъобразно е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" на редник 3-ти клас Георги Венциславов Григоров - автоматчик в първо механизирано отделение на втори механизиран взвод в първа механизирана рота на военно формирование 42800 - Плевен на основание чл. 245, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 141, ал. 1, т. 4 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България /ЗОВСРБ/ и чл. 137, ал. 4 и чл. 140 от Правилника за прилагане на ЗОВСРБ /ППЗОВСРБ/, за това че на 28.02.2002 г. Григоров е извършил умишлено престъпление от общ характер по чл. 195, ал. 1, т. 3 НК вр. чл. 194, ал. 1 НК - кражба на движими вещи, за което е осъден с влязло в сила на 7.05.2003 г. споразумение на три месеца лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено за три години изпитателен срок. По време на кандидатстването си за военна служба Григоров не е съобщил за осъждането и реабилитацията по чл. 86, ал. 1 НК. АС е посочил, че не е спазен шестмесечния срок по чл. 249, ал. 2 от ЗОВСРБ за налагане на наказанието, който започва да тече от влизане в сила на споразумението. Отделно от това, споразумението е влязло в сила преди постъпването на Григоров на военна служба, поради което не би могло да бъде дисциплинарно нарушение по смисъла на ЗОВСРБ. Нарушена е и разпоредбата на чл. 246, ал. 2 от ЗОВСРБ, тъй като няма данни командирът да е изслушал Григоров или да е приел писмените му обяснения преди налагане на наказанието. Изложени са и доводи относно действието на материалноправната норма на чл. 141, ал. 1, т. 4 от ЗОВСРБ занапред и уредбата на института на несъвместимостта по ЗМВР и ЗОВСРБ. Решението е правилно като краен резултат. Нарушение на военната дисциплина може да бъде извършено единствено от военнослужещ, каквото качество Григоров не е имал към датата на влизане в сила на споразумението по наказателното дело. Основателен и доводът за неспазване на шестмесечният срок по чл. 249, ал. 2 от ЗОВСРБ за налагане на дисциплинарното наказание, започващ да тече от датата на извършване на нарушението, което в хипотезата на чл. 245, ал. 1, т. 1 от ЗОВСРБ "осъждане за умишлено престъпление от общ характер" е датата на влизане в сила на споразумението или присъдата по наказателното дело и същата предхожда датата на налагане на дисциплинарното наказание с повече от 8 години. Настоящият съдебен състав не коментира изискванията за приемане на военна служба и уредбата на института на несъвместимостта, тъй като те са извън фактите, относими към преценката дали има извършено дисциплинарно нарушение от Григоров, изразяващо се в осъждане за умишлено престъпление от общ характер и сроковете за налагане на дисциплинарно наказание. Съдът възприема доводите на касатора, че не e нарушена процедурата по чл. 246, ал. 2 от ЗОВСРБ, тъй като в дисциплинарното производство има депозирани писмени обяснения на Григоров от 6.12.2011 г. /л. 19 от делото/, но останалите посочени по-горе основания за отмяна на заповедта са правилно констатирани от АС и достатъчни, за да бъде преценено атакуваното решение за правилно като краен резултат. Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение