Решение № 7876 от 10.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11222/2013 г.

Решение № 7876 от 10.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11222/2013 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът Директора на Дирекция "ОДОП" - София моли да бъде отменено решение № 4483/4.07.2013 г. по адм. д. № 4884/2013 г. на АССГ, с което е отменен АПВ № 1251164/27.11.2012 г. на ТД на НАП - София, с който е отказано възстановяване на данък върху добавената стойност 28 758,64 лв. и е изпратена преписката на ТД на НАП за произнасяне по искането на "Марес СПА" - Италия като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли жалбата против АПВ да бъде отхвърлена като му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба "Марес СПА" - Италия, редовно призован, не изпраща представител. Не е подал възражение в дадения му от съда срок. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отменил АПВ № 1251164/27.11.2012 г. на ТД на НАП - София, с който е отказано възстановяване на данък върху добавената стойност 28 758,64 лв. на основание чл. 2, т. 2 от Наредба № Н-9 от 16.12.2009 г. за възстановяване на данъка върху добавената стойност на данъчно задължени лица, неустановени в държавата членка по възстановяване, но установени в друга държава - членка на Европейския съюз. С решението съдът е изпратена преписката на ТД на НАП за произнасяне по искането на "Марес СПА" - Италия. В АПВ е прието, че италианското дружество е закупило водолазна екипировка по фактура № 50/7.05.2012 г. с начислен ДДС 28 758,64 лв. от "ХТМ България" ЕООД, издадена след корекция на първоначалната фактура от 22.03.2012 г., съставена без начислен ДДС. Водолазната екипировка е изнесена за дружество, регистрирано в САЩ с ЕАД от 23.03.2012 г. В АПВ е прието, че на основание чл. 17, ал. 2 ЗДДС доставката на водолазната екипировка, извършена от италианското дружество за износ е с място на изпълнение на територията на страната, поради което не са налице условията на чл. 2, т. 2 от Наредба № Н-9/16.12.2009 г., който изисква за периода на възстановяване италианското дружество да не е извършвало доставки с място на изпълнение на територията на страната. Съдът обосновано е приел, че са налице изискванията на чл. 2, т. 2 от Наредбата, който е цитиран в АПВ непълно. Текстът допуска лицето, претендиращо възстановяване на данъка да е извършило доставки с място на изпълнение в страната, облагаеми с нулева ставка. Законосъобразен е изводът на съда, че по чл. 28, т. 1 ЗДДС доставката на стоки, които се изпращат или превозват от място на територията на страната до трета страна е облагаема с нулева ставка, с което са изпълнени условията на чл. 2, т. 2 от Наредбата. Правилен е изводът на съда, че поради незабавния износ на закупените стоки дружеството не би могло да получи възстановяване на заплатения при покупката данък по реда на регистрацията по чл. 96 ЗДДС предвид чл. 74 ЗДДС - закупените стоки не биха били налични активи към датата на регистрацията. Правилен е изводът на съда, че за италианското дружество е налице право на възстановяване на заплатения данък при покупката на водолазната екипировка по реда на Наредба № Н-9 от 16.12.2009 г. Налице са и условията на чл. 3, ал. 2 от Наредбата, според която правото на възстановяване е налице, когато стоките се използват за доставки с място на изпълнение извън територията на страната, както и за доставките с място на изпълнение на територията на страната по чл. 2, т. 2, какъвто е настоящият случай. Уредбата в чл. 2, т. 2 и чл. 3, ал. 2 е съобразена напълно с чл. 5, б. "а" от Директива 2008/9/ЕО на Съвета от 12 февруари 2008 г. за определяне на подробни правила за възстановяване на данъка върху добавената стойност, предвидено в Директива 2006/112/ЕО, на данъчнозадължени лица, неустановени в държава-членка по възстановяване, но установени в друга държава-членка /Девета директива/. Чл. 5, б. "а" от Девета директива предвижда, че заплатеният данък за стоки се възстановява, доколкото се използват за целите на сделки по чл. 169, б. "а" и "б" от Директива 2006/112/ЕО. По чл. 169, б. "б" от последната цитирана Директива данъчнозадълженото лице има право да приспадне ДДС, доколкото стоките се използват за целите на сделки, освободени по чл. 146 от Директивата, а това по чл. 146, б. "а" са доставки на стоки, изпратени или превозени до местоназначение извън Общността. Съдът правилно се е позовал и на решението по дело С-385/09 на СЕС.