Решение № 5635 от 12.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7131/2015 г.

Решение № 5635 от 12.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7131/2015 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

[юрид. лице]., [населено място] обжалва решение № 909/23.04.2015 г. на Административен съд, [населено място], постановено по адм. дело № 3450/2014 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт № 031305128/28.04.2014 г. на органи по приходите при ТД на НАП [населено място], потвърден с решение № 493/10.10.2014 г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно - осигурителна практика, [населено място].

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението поради неправилно тълкуване на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. Жалбоподателят счита за безспорно установено по делото, че доставките са отразени в месечните справки декларации на доставчика и получателите, както и в дневниците за покупки и продажби за съответните данъчни периоди, дължимите суми по фактурите са платени и отразени в счетоводството на получателя. Твърди, че е налице и фактическият резултат от извършването на процесните доставки на стоки, като същите са използвани в икономическата дейност на ревизираното лице.

Касаторът счита, че съдът е дал разширително тълкуване на понятието данъчно събитие по чл. 25, ал. 1 ЗДДС, както и че правото на данъчен кредит е обвързано от изследване на техническа, материална и кадрова обезпеченост на доставчика да осъществи конкретната облагаема доставка, а не от обстоятелството дали същият реално е извършил доставката и въобще дали доставката е извършена. Навежда довод, че подобни допълнителни условия са в противоречие с общата система на ДДС, установена от Директива 2006/112/ЕО и практиката на Съда на ЕС по конкретно цитирани решения по преюдициални запитвания.

Искането е за отмяна на решението. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът - директор на дирекция Обжалване и данъчно - осигурителна практика, [населено място] не е изразил становище по касационната жалба.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид касационните доводи и установените по делото факти съгласно чл. 220 и чл. 218 от АПК приема от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:

С оспорения ревизионен акт на К. - 91 Е. са установени задължения по ЗДДС в общ размер на 147 994.10 лева и лихви в размер на 20 267.84 лева за данъчни периоди м. 11.2012 г. и м. 12.2012 г. Задълженията са резултат от отказ на право на данъчен кредит по фактури, издадени от Б. маркет Е., както следва:

• в размер на 36 000 лева по фактура № 24/27.11.2012 г. с предмет СМР по договор от 24.07.2012 г.;

• в размер на 44 800 лева по фактура № 25/05.12.2012 г. за доставка на материали по договор от 15.10.2012 г.;

• в размер на 67194.40 лева по фактура № 28/26.12.2012 г. с предмет СМР по договор от 21.08.2012 г.

С обжалваното решение съдът е отхвърли жалбата изцяло. За да постанови този резултат, съдът е приел за законосъобразни изводите на органите по приходите, че не е настъпило данъчно събитие по чл. 25, ал. 1 и 2 от ЗДДС, данъкът по процесните фактури не е станал изискуем и не е възникнало задължение за начисляването му. Поради това и на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС според съда се явява законосъобразен отказът да се признае право на данъчен кредит в полза на ревизираното лице за неправомерно начисления данък.

От фактическа страна съдът е установил, че фактурираните доставки на услуги и материали касаят изпълнението на договор между . [юрид. лице]. и Л. Н. Б. АД, по силата на който ревизираното дружество е поело задължение да осъществи изпомпване на течни утайки и други от лагуните на пристанищен терминал и да изчерпи не по-малко от 60 хил. куб. м физически обем утайки и шлам от шламово поле на първо окислително езеро.

От извършената насрещна проверка на Л. Н. Б. АД и представените от възложителя документи и писмени обяснения, е установено, че на територията на обекта действа пропускателен режим, съгласно който като подизпълнители на [юрид. лице] са съгласувани и допуснати Т. Е. и Х. Е. За Б. маркет Е. - не са представени данни и доказателства, че е допуснато до работа на обекта.

От прекия доставчик при насрещната проверка е посочено, че за изпълнение на процесните услуги е използвало подизпълнител - Интерпартнер БГ Е., съгласно договор от 01.08.2012 г. чието възнаграждение е дължимо през м. 05.2013 г. Транспортът на материалите е извършен от В. Б. Е., като те са натоварени в парцел в З. промишлена зона - землище И. с мобилен малък кран.

Доставчикът е представил договор от 24.07.2012 г., по силата на който [юрид. лице]. възлага на Б. маркет Е. да извърши със собствени ресурси строително - монтажни работи на обект [населено място], кв. Меден редник, Първо окислително езеро в срок от 25.07.2012 г. до 30.11.2012 г. Към договора е представен протокол за установяване завършването и заплащането на натурални видове СМР за обект Първо окислително езеро, - МИПУ -2-2,2 Модулна инсталация за сушене, относим към фактурата от м. 11.2012 г.

По доставката на стоки са представени копие от спецификация, протокол за установяване доставките на материали и за заплащането им, както и фактура от предходен доставчик Интерпартнер БГ Е. за материали по опис. П. е копие от договор за транспортна услуга между Б. маркет Е. и В. Б. Е. за транспорт на строителни материали по маршрут В. - Б., както и свидетелство за регистрация на влекач и полуремарке на името на В. Б. Е..

В хода на ревизията са извършени насрещни проверки на предходния доставчик Интерпартнер Е., на неговите предходни доставчици А. МТ Е. и Т. АГ Е., на Д. Т Е. - предходен доставчик на Т. АГ Е., както и на дружеството, посочено като превозвач на материалите, при които не са представени доказателтва за изпълнението на доставките. От информационните бази данни на НАП е установено, че тези дружества са отчели фактури към Интерпартнер Е., а В. Б. Е. е дерегистрирано по ЗДДС, считано от 09.05.2012 г.

Съдът е кредитирал заключението на съдебно - счетоводната експертиза и е приел за установено счетоводното отчитане на спорните фактури при получателя и прекия доставчик.

При тези факти в решението е обоснован извод, че осъществяването на спорните доставки на услуги и материали предполага участие на съществени трудови ресурси, оборудване и механизация, поради което при действителното им извършване е следвало да са налице достатъчно материални и документални следи за тяхното използване. В случая доказателства за такива не са ангажирани. От прекия доставчик изрично е посочено, че не разполага с работници и техника за изпълнение на възложените дейности. Посоченият от Б. маркет Е. подизпълнител не е дал обяснения. За транспортирането и внасянето на материалите в обекта не са представени транспортни документи.

Като аргумент за липса на реално осъществени доставки от прекия доставчик и неговите подизпълнители, съдът е посочил и съществуващият пропускателен режим на обекта, за който са предназначени. При ревизията са установени подизпълнителите на ревизираното лице, които са допуснати и са участвали в работата на обекта, но сред тях не са Б. маркет Е. и неговия подизпълнител.

Според съда няма спор, че отразените в протокол обр. 19 между издателя на процесните фактури и [юрид. лице]. СМР съответстват на част от СМР, които последното е предало на възложителя Л. Н. Б. АД. Въпреки това последващите доставки на получателя по спорните фактури не могат да обосноват пряко извод за възникване и правомерно упражняване на правото на данъчен кредит по спорни фактури, при неустановено изпълнение на процесните доставки.

Решението е правилно постановено. Не е налице посоченото касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на материалния закон.

Правното основание, на което е отказано правото на приспадане в процесния случай е чл. 70, ал. 5 във връзка с чл. 6, чл. 9, чл. 12, чл. 25 и чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. Посочените в ревизионния акт фактически основания за отказ на данъчния кредит са свързани с липсата на действително осъществени доставки на услуги /строително монтажни работи/ и доставки на материали.

При тези фактически и правни основания правилно съдът е изследвал обстоятелствата по делото, относими към извършването на услуги и прехвърлянето на правото на собственост върху стоките. Това са фактите, пораждащи настъпването на данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 2 от ЗДДС и правото на данъчен кредит съгласно чл. 68, ал. 2 от ЗДДС. В тази връзка неоснователен е доводът на касатора, че съдът е тълкувал разширително материалния закон относно понятието данъчно събитие.

В противоречие с мотивите на ревизионния акт е и касационният довод, че отказът на правото на данъчен кредит е основан на неправомерно начисляване на ДДС по смисъла на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, при наличието на предпоставките по чл. 68 и чл. 69 от ЗДДС. В случая по делото е установено по безспорен начин изпълнението на изискванията по чл. 71, т. 1 от ЗДДС - ревизираното лице разполага с фактури за доставките по чл. 114 от ЗДДС. От заключението на съдебно - счетоводната експертиза е доказано и отчитане на спорните фактури в счетоводството на получателя и доставчика. Изпълнението на фактурираните услуги на обект [населено място], кв. Меден редник, Първо окислително езеро и доставянето на материали за същия обект, не се установява от наличните по делото доказателства. При изрично изявление на прекия доставчик Б. маркет Е., че не е изпълнил услугите със свой ресурс, а е използвал Интерпартнер Е. като подизпълнител, правилно съдът е извършил преценка на съставените протоколи обр. 19 във връзка с всички останали доказателства по делото. При липсата на доказателства за присъствие на прекия доставчик, респективно на неговия подизпълнител на обекта, за който е установено, че е със специален пропусквателен режим, законосъобразен е изводът на съда, че не са доказани предпоставките по чл. 6 и чл. 9 във връзка с чл. 25, ал. 2 от ЗДДС. Обосновано съдът е приел, че изпълнение на доставките на стоки и услуги от Б. маркет Е. не може да се установи и от последващите доставки на [юрид. лице]. към възложителя Л. Н. Б. АД.

Неотносим към предмета на спора е доводът на касатора за противоречие на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС с чл. 59 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на ДДС. Ц. норма касае доставки на услуги на данъчнозадължени лица извън Общността, каквито спорните доставки не са. Дори и да се приеме, с оглед изложеното в обстоятелствената част на касационната жалба, че жалбоподателят има предвид съображение (59) от преамбюла на Директива 2006/112/ЕО, според което държавите-членки следва да могат в определени граници и при определени условия да въвеждат или да продължават да прилагат специални мерки чрез дерогация от настоящата директива, за да опростят събирането на данъка или да предотвратят някои форми на неплащане или избягване на данъка, то също е неотносимо към предмета на спора. Разпоредбата на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС не въвежда специални мерки по смисъла на цитираното съображение.

При изяснен от фактическа страна спор, съдът е извършил преценка на всички обстоятелства, релевантни за осъществяването на спорните доставки и крайният му извод, че дружеството не е доказало предпоставките за възникване на правото на данъчен кредит, което претендира в данъчен период м. 11.2012 г. и м. 12.2012 г. по фактурите, издадени от Б. маркет Е., съответства на материалния закон. Поради това и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, решението следва да се остави в сила.

При този изход на спора, право на разноски има ответникът по касация, но поради липса на искане за това, такива не следва да му се присъждат.

Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,