Решение № 5026 от 26.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2675/2016 г.

Решение № 5026 от 26.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2675/2016 г., I о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на ЕТ "В. Н.", ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. "Б." ..№..., представлявано от В. И. Н., подадена чрез пълномощник - адвокат И. П. против Решение № 33/04.01.2016 г., постановено по административно дело № 5615/2014 г. по описа на Административен съд - С. град. С оспореното решение е отхвърлена жалбата на ЕТ "В. Н." против Ревизионен акт № 231307694/06.01.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. С., в частта, с която е потвърден с Решение № 656/14.04.2014 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. С. и търговецът е осъден да заплати на приходната администрация юрисконсултско възнаграждение в размер на 1377,06 лева. В касационната жалба се релевират основания за отмяна на оспореното решение на основанията по чл. 209, т. 3 от АПК, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди се, че съдът не е съобразил всички събрани по делото доказателства и не ги е обсъдил в тяхната съвкупност, не е съобразил счетоводното отразяване на спорните фактури, както и последващата реализация на стоките по тях. Оспорват се изводите на съда за липса на реално извършена доставка на стоките, като се излагат доводи за това, че поведението на доставчиците е неотносимо към правото на данъчен кредит. В съдебно заседание, касационният жалбоподател се представлява от адвокат Панева, която поддържа жалбата и моли да бъде уважена, както и да се присъдят сторените съдебно-деловодни разноски. Ответната страна - Директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. С., се представлява от юрисконсулт Михайлова, която оспорва жалбата и моли оспореното решение да бъде оставено в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 406 лева. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, като счита, че след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът е извел законосъобразен извод за липса на реални доставки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС. Предлага съдебното решение като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид доводите на страните, приема от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред пъроинстанционния съд е ревизионен акт, с който на ЕТ "В. Н." са определени данъчни задължения по ЗДДС за данъчен период м. 01.2008 г. в размер на 4 830,82 лева главница и лихви за забава в размер на 3 258,07 лева; за данъчен период м. 07.2010 г. в размер на 2 000 лева главница и лихви за забава в размер на 698,53 лева; за данъчни периоди м. 01, м. 02 и м. 03.2012 г. - общо в размер на 14 700 лева главница и лихви в размер на 2 747,94 лева. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата, след като е приел, че не са представени безспорни доказателства от които да се установи осъществена облагаема доставка по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС и възникнало данъчно събитие по смисъла на чл. 25 от ЗДДС. Този извод се споделя от настоящата съдебна инстанция поради следните съображения: В хода на ревизионното производство е установено, че едноличният търговец през релевантните периоди е извършвал търговия на едро и дребно с хранителни продукти в наети магазин и склад в гр. С., както и, че притежава три броя товарни автомобили за осъществяване на търговската си дейност. Спорните фактури са издадени от трима доставчика - "Фева" ЕООД, "Е.-А.-К." ЕООД и "Е.-Д.-68" ЕООД и имат за предмет доставка на стоки - плодове и зеленчуци. При извършените насрещни проверки на доставчиците, същите не са открити на декларираните от тях адреси, респективно не са представени документи за произход на фактурираните стоки, за това, че стоките са били налични при тях, къде са съхранявани, как са транспортирани и предадени на получателя. Действително тези обстоятелства сами по себе си не могат да обосноват извод за липса на реално осъществени доставки, респективно поведението на доставчиците не може да се третира във вреда на ревизираното лице, но това правило важи само когато от всички събрани по делото доказателства безспорно се установява, че действително са доставени стоките, предмет на спорните фактури, което в настоящия случай не е налице. Правилен е изводът на първоинстанционния съд за това, че наличието на данъчни фактури, дори когато съдържат всички законоустановени реквизити, както и тяхното редовно счетоводно отразяване, включването им в справките-декларации и в дневниците за покупки и продажби са обстоятелства, които не са достатъчни да установят фактическото осъществяване на доставката. В тази насока следва да се отбележи, че дори и това изискване не е налице в пълнота досежно спорните фактури, издадени от "Фева" ЕООД, по отношението на които е установено, че осем от общо десетте фактури не са намерили отражение в дневниците за продажби за съответните данъчни периоди. Фактическото плащане на сумите по фактурите не е сред условията за признаване на право на данъчен кредит, но следва да се преценява в съвкупност с всички останали доказателства и е косвена индиция за реалност на доставката, респективно за липса на такава реалност, когато не е установено разплащане по сделката. В случая към фактурите са представени касови бонове, но от приходната администрация е установено, че същите са издадени от фискални устройства, чиито индивидуализиращи данни не съответстват на декларираните фискални устройства от тримата доставчици. Предвид характера на стоките, предмет на спорните доставки - плодове и зеленчуци, които са родово - определени вещи, правилно съдът е акцентирал на фактите, имащи отношение към реалното им предаване в разпореждане и владение на ревизираното лице. Разпоредбата на чл. 6 от ЗДДС следва да се тълкува в унисон с нормата на чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/ЕО, която дефинира доставката на стока като прехвърляне на правото на разпореждане с материална вещ като собственик. Следователно при спор за реалност на доставки на стоки, съдът дължи проверка преди всичко на фактите относно транспортирането, предаването и получаването на стоката между страните по пряката доставка, тоест дали стоките реално са преминали от владението на доставчика във владението на получателя. В конкретния случай за установяване на тези обстоятелства са представени стокови разписки и пътни листи, но същите не са мотивирали съда да приеме, че стоките действително са били транспортирани и предаване на получателя. Както правилно е отбелязано в съдебното решение, тези документи са частни такива, без достоверна дата, поради което доказателствената им сила следва да се преценява в съвкупност с всички останали доказателства по делото. Стоковите разписки и пътните листи не са редовно оформени, като в същите липсват съществени реквизити - в стоковите разписки не е посочено мястото на предаване на стоките, не е конкретизирана фактурата по която се предават съответните стоки, част от разписките не са подписани; в пътните листи не е посочен маршрута, не съдържат никаква информация за превозваните стоки или съпътстващите ги документи и не са подписани от водача на превозното средство. Освен това тези документи са представени след връчване на ревизионния доклад с подаване на възражението против него. Преди това, в отговор на искане от страна на приходната администрация за представяне на съпътстващи фактурите документи, ревизираното лице е изпратило само фактурите, като в съобщението си е посочило, че няма съпроводителни документи за тях, като стокови разписки, товарителници и др. Посочените по-горе обстоятелства, преценени в тяхната съвкупност обосновават крайния извод на съда за липса на безспорни доказателства, установяващи реално извършена доставка на стоките, предмет на спорните фактури. Респективно, при това положение не може да се установи връзка между преките доставки и извършени от ревизираното лице последващи облагаеми сделки. Що се отнася до показанията на разпитаните по делото свидетели, същите са твърде общи, без каквато и да е конкретика, поради което не променят правните изводи, до които е достигнал съда в оспореното решение. Не се установи първоинстанционният съд да е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, въпреки твърденията в касационната жалба. Не са нарушени процесуалните права на страните, събрани са достатъчно доказателства за установяване на релевантните факти, обсъдени са възраженията на жалбоподателя. Предвид горните съображения и като съобрази, че оспореното съдебно решение е валидно, допустимо и постановено при правилно приложение на материалния закон, то същото следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото, основателно е искането на ответника по касационната жалба за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция, което определено съгласно чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е в размер на 1 377,06 лева. Воден от горното, Върховният административен съд, първо отделение,