Решение № 12398 от 19.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5035/2015 г.

Решение № 12398 от 19.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5035/2015 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на "Кнауф България" ЕООД, гр. София, чрез неговия пълномощник, срещу решение № 1167/4.03.2015 г. по адм. д. № 8347/2014 г. на Административен съд София. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон. Претендира отмяната му и връщане на делото като преписка на началника на Митница "Пловдив". Ответникът по касационната жалба-директорът на Агенция "Митници" чрез своя процесуален представител намира касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведеното основание за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Предмет на обжалване от касатора пред първоинстанционния съд е решение № 373/1.08.2014 г. на директора на Агенция "Митници", с което е потвърдено решение № 738/6.06.2014 г. на началника на Митница Пловдив за отказ за възстановяване на акциз по заявление вх. № ЗАДС-0894/23.04.2013 г. на касатора. Със същото е заявено искане за възстановяване на недължимо платен акциз в размер на 127, 927, 45 лв. за периода от 1.09.20102 г. до 31.03.2014 г. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, решаващият съд е изтъкнал доводи, че дали платеният за посочения период акциз е недължимо платен, зависи както от обективни критерии, така и от формална законова предпоставка-издадено удостоверение за освободен от акциз краен потребител. В случая такова удостоверение е връчено на жалбоподателя на 1.04.2014 г и за претендирания период той не е имал качеството на освободен от акциз краен потребител. Според съда, за претърпени вреди от незаконосъобразен отказ да бъде издадено удостоверение за освобождаване от акциз, жалбоподателят може да претендира обезщетение по реда на ЗОДОВ. Решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон: На първо място, ЗАДС е специален по отношение на ЗОДОВ и предвижда конкретни материалноправни предпоставки за възстановяване или прихващане на недължимо платен или подлежащ на възстановяване акциз- чл. 27, ал. 1 ЗАДС. Поради това приложимият ред е този, предвиден в специалния закон. На второ място, редът за възстановяване на недължимо платен или подлежащ на възстановяване акциз е посочен в разпоредата на чл. 12б от Правилника за приложение на ЗАДС, както и в приложение № 2б към Правилника, които разпоредби изискват прилагането на документи, обосноваващи основанието на искането. На трето място, в конкретния случай, искането е детерминирано от влязло в сила съдебно решение № 1644/18.07.2013 г. по адм. д. № 3381/2012 г. на Административен съд Пловдив, потвърдено с решение № 1434/3.02.2014 г. по адм. д. № 13295/2013 г. на ВАС. С влязлото в сила съдебно решение е отменено решение № 1113/29.08.2012 г. на началника на Митница Пловдив, потвърдено с решение № 519/9.10.2012 г. на директора на Агенция "Митници", с което на настоящия касатор е отказано издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител за обект- завод за производството на гипсови строителни плоскости "Кнауф Марица"- с. Медникарово. Със същото решение преписката е върната на началника на Митница "Пловдив" за издаване на удостоверение по заявление вх. № ЗАДС-2392/9.08.2012 г. В изпълнение на тези съдебни актове е издадено удостоверение № BG003000Е0148/27.03.2014 г., връчено на касатора на 1.04.2014 г. В мотивната част на цитирания акт е прието, че правото на прилагане на чл. 24а, ал. 1 ЗАДС -освобождаване от облагане с акциз възниква съгласно чл. 24б, ал. 8 ЗАДС от датата на връчване на удостоверението, поради което липсва нормативно основание за възстановяване на акциза. Настоящата инстанция намира, че в случая приложимото основание е чл. 27 ЗАДС, а не разпоредбата на чл. 24а и следващите ЗАДС, поради което мотивите за налично издадено удостоверение за освободен от акциз краен потребител за претендирания период не са визирани в материалноправните предпоставки на чл. 27 ЗАДС- касае се за различни претенции и права, различни, подлежащи на доказване обективни обстоятелства и различен като целен с искането краен резултат. В този смисъл нито в мотивите на обжалвания административен акт- решението на директора на Агенция "Митници", потвърждаващо решението на началника на Митница "Пловдив" за отказ, нито в обжалваното съдебно решение има обсъждане на релевантните за спора обстоятелства и факти. Поради това разпореденият с диспозитивната част отказ е немотивиран, като по същество липсва произнасяне по конкретно заявената претенция за възстановяване на недължимо платен или подлежащ на възстановяване акциз. На тази плоскост издаденото на 27.03.2014 г. удостоверение за освободен от акциз краен потребител не удовлетворява и не зачита правните последици и действие на горецитираното съдебно решение. При отмяната на административен акт, включително в хипотезата на отказ, правните последици на отказа отпадат с обратна сила- към датата на постановяване на отказа, като постановената със съдебното решение отмяна има действие по отношение на всички- чл. 177, ал. 1 АПК. С влязлото в сила съдебно решение за отмяна на отказа за издаване на удостоверение преписката е върната за ново произнасяне при съобразяване мотивите на съдебния акт- за издаване на удостоверение, за което предпоставките са били налице към датата на отказа. Издаването на такова удостоверение в по-късен момент е при несъобразяване задължителната сила на влезлия в сила съдебен акт. Наличието на удостоверение в по-късен момент пък по принцип не препятства възможността за предявяване на претенция за възстановяване на акциз по реда на чл. 27 ЗАДС за по-ранен от издаденото на удостоверение етап. Същото не е въздигнато от закона като предпоставка за допустимост, още по-малко за основателност на претенция по специалния ред на чл. 27 ЗДАС. В тези случаи администрацията е задължена да извърши проверка както на основанието на претецията, така и на приложените за това доказателства, което в конкретния случай не е сторено. На последно място, в конкретния случай пък, с издаването на удостоверение в по-късен момент, не се удовлетворява задължителното действие на горецитираното влязло в сила съдебно решение. Предвид изложеното обжалваното съдебно решение е постановено при нарушение на материалноправните разпоредби на приложимия за случая закон. Изводът на съда за материална законосъобразност на оспорения отказ е неправилен. Това налага отмяна на обжалваното решение, постановяване на отмяна на оспорения административен акт и отмяна на потвърдения с него отказ за възстановяване на недължимо платен или подлежащ на възстановяване акциз по искане на "Кнауф България" ЕООД, гр. София. Делото следва да се върне на началника на Митница "Пловдив" за ново произнасяне при съобразяване мотивите на настоящия съдебен акт. С оглед изхода на спора на касатора следва да се присъдят разноски пред касационната инстанция в размер на платената д. т. от 25 лв, тъй като не е представен списък на разноските и доказателства за платено адвокатско възнаграждение. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,