Решение № 10012 от 9.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 546/2012 г.

Решение № 10012 от 9.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 546/2012 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на Елена Михайлова Радонова против решение № 1733/27.10.2011 г., постановено по адм. д. № 472/2011 г., по описа на Административен съд - Пловдив. релевират се оплаквания за неговата неправилност, поради наличие касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и се иска отмяната му. Ответникът по касационната жалба - УМБАЛ "Св. Георги" оспорва същата като неоснователна. Ответникът - община Пловдив изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Ответникът - Михаела Михайлова Дзифкова не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура представя становище за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество. Производството пред Административен съд - Пловдив е образувано по предявен иск, предявен от Елена Михайлова Раданова от гр. София против община Пловдив и Университетска многопрофилна болница за активно лечение "Св. Георги" с правно основание чл. 128, т. 8 от АПК, с който се иска признаване на неистинност на съобщение № 1188/28.10.1982 г. на ВМИ / правоприемник на втория ответник/ - Пловдив, както и признаване на неистинност на акт за раждане № 1227 от 29.10.1982 г. на Михаила Радонова, в частта, в която н като нейн баща е вписан Михаил Крумов Радонов. В обстоятелствената част на исковата молба е посочено, че Михаил Крумов Радонов е баща на ищцата и според нея - единствен негов наследник по закон. След неговата смърт за пръв път е узнала, че той е имал и друга дъщеря. Според нея Михаила Михайлова Радонова е родена на 308 ден след прекратяване брака на Михаил Радонов с нейната майка на Михаила Радонова - Мария Йончева Радонова, поради което произходът на същата от бащата не се установява с презумпцията за бащинство, а от друга страна липсват доказателства за извършено припознаване. Твърди, че по тези причини актът й за раждане № 1227/29.10.1982 г. е неистински административен акт, поради което желае в исковото производство по чл. 128, т. 8 от АПК установяване на неистинност на този административен акт. Правният си интерес от иска обосновава с обстоятелството, че по силата на този административен акт тя вече не е единствен наследник на своя баща Михаил Радонов. В рамките на проведеното съдебно производство като ответници са конституирани община Пловдив и УМБАЛ "Св. Георги" - гр. Пловдив, а Михаела Михайлов / личното име от акта за раждане на лицето е променено / и Мария Йончева Моллова са конституирани като заинтересовани страни. С решението си Административен съд - Пловдив е оставил без разглеждане иска на Елена Михайлова Радонова против УМБАЛ "Св. Георги" и е прекратил производството по делото и е отхвърлил същия против община Пловдив, приемайки го за неоснователен. В мотивите си е посочил, че презумпцията за бащинство, установяваща произхода на Михаила Радонова не може да намери приложение, но това не е достатъчно да се приеме, че актът й за раждане е с невярно съдържание досежно данните за бащата. Обосновавайки се с представените доказателства, съдът посочва, че въпреки липсата на данни за припознаване не може да се направи извод, че такова не е извършено. Според съда, съгласно действащата към онзи момент разпоредба на чл. 34, ал. 2, изр. второ от СК, заявлението за припознаване е можело да се подаден чрез управителя на заведението, където е родено детето, а моменти, свързани с раждането не са представени, поради изтичане на 25 годишен срок за съхраняването им. В мотивите към решението си съдът изрично е посочил, че приема иска за допустим, като се е обосновал с определение № 16 от 17.02.2011 г. по адм. д. № 79/2010 г. на петчленен смесен на ВКС и ВАС, с което е определено искът да бъде разгледан от Административен съд - Пловдив. Посочил е, че при това положение преценка относно неговата процесуална допустимост не следва да бъде извършвана. Така постановеното решение е недопустимо, като постановено по недопустим иск. Съображенията за това са следните: Неправилно съдът приема, че щом петчленен смесен състав по чл. 134, ал. 4 от АПК е определил искът да бъде разгледан от административния съд, то проверка за допустимостта му не следва да бъде извършвана. Смесеният петчленен състав, формиран съобразно правилото на чл. 135, ал. 4 от АПК, е овластен единствено да реши спор за подсъдността между общите и административните съдилища, неговата компетентност не се простира върху допустимостта или основателността на исковата претенция, преценката за които е в компетентност единствено на съда, на когото искът е подсъден. В случая, основавайки се на правилото на чл. 128, т. 8 от АПК, с което исковете за установяване неистинност на административен акт се изваждат от компетентност на общите съдилища и се предоставят за разглеждане на административните съдилища, доколкото е предявен именно такъв иск, смесеният състав по чл. 134, т. 8 от АПК е определил подсъдността на спора на административния съд. Предмет на спора е установяване неистинност на съобщение № 1188/29.10.1982 г. и на акт за раждане № 1227/29.10.1982 г., в частта досежно данните за бащата на лицето Михаила Радонова, т. е. се иска установяване неистинност на акта по т. 8 от същия. При преценката за допустимостта на иска на първо място следва да се обсъди въпросът от кого е предявен искът, с оглед определяне на правния интерес от него. Ищцата оспорва истинността на акта за раждане на друго лице, т. е. тя не е адресат на оспорения като неистински административен акт. Този акт за раждане, като акт за гражданско състояние, отразява юридическото събитие раждане и свързаните с това данни. Ето защо този акт няма и не може да породи пряко действие в правната сфера на ищцата, същият не съдържа данни за нейното гражданско състояние. На второ място, видно от обстоятелствената част на исковата молба ищцата обосновава интереса си от воденото производство по иск с правно основание чл. 128, т. 8 от АПК с установяване - на какво основание е вписано лицето Михаела Михайлова като дъщеря на Михаил Радонов. Съгласно чл. 34, ал. 2 от Закона за гражданската регистрация актовете за гражданско състояние, съставени по установения в този закон ред, имат доказателствена сила за отразените в тях данни, до установяване на тяхната неистинност. Данните, които актът за раждане трябва да съдържа, са посочени в чл. 45 на ЗГР, като съгласно т. 9 на същата норма - актът следва да съдържа данни за родителите. Съгласно чл. 38, т. 5 от Наредбата за гражданско състояние /отм./, действаща към момента на съставяне на оспорения като неистински по т. 8 акт за раждане, същият е следвало да съдържа имената на родителите. Сред данните, включени в съдържанието на акта за раждане не се изисква и не се вписва основанието, на което се определя произхода на лицето. Данни за родителите в оспорения акт за раждане има. Така целеният от ищцата правен резултат - на какво основание е вписано лицето Михаила Радонова като дъщеря на Михаил Радонов, не може да бъде постигнат чрез иска по чл. 128, т. 8 от АПК. На следващо място - от обстоятелствената част на исковата молба става ясно, че действителната цел да се оспори акта за раждане в частта му по т. 8, съдържаща данните за бащата на лицето, всъщност е оспорването на произхода на Михаела Радонова от бащата. Именно в тази насока са и направените от ищцата доводи за липса на действие на презумпцията за бащинство и липса на доказателства за припознаване. Както обаче се посочи и по-горе, актът за раждане само отразява, удостоверява произхода на едно лице от неговите родители, то не създава, нито отрича този произход. Произходът на едно лице като връзка с неговите родители се установява по начините, установени в глава шеста на Семейния кодекс и се оспорва по исковете по чл. 62 от СК, както и в производството по чл. 343 от ГПК /инцидентно в производството за делба/. Ето защо чрез оспорване на истинността на удостоверителния по своя характер административен акт - акт за раждане, не може да се постигне оспорване на произхода. Административните съдилища нямат компетентност, съгласно чл. 128 от АПК, да разглеждат въпросите за оспорване на произхода. По тази причина и разсъжденията на административния съд в обжалваното решение досежно действието на презумпцията за бащинство и възможността за наличие на припознаване, излизат изцяло извън предмета на иска. За да се оспори като неистински един акт за раждане досежно данните, които съдържа за родителите на лицето, следва предварително по съдебен ред, чрез предвидените за това искови производства, произходът да е бил оспорен и оборен. След като в конкретния случай произходът на Михаела Радонова от нейния баща не е бил оспорен и по оспорването не е влязло в сила съдебно решение, то няма процесуална предпоставка да се води настоящият иск по чл. 128, т. 8 от АПК. Оспорването не може да бъде сторено и инцидентно в настоящото производство, тъй като административният съд, както се посочи, не разполага с компетентност в тази насока. Искът на Елена Михайлова Радонова, основан на чл. 128, т. 8 от АПК е процесуално недопустим, поради което административният съд недопустимо е разгледал същия по същество. Изложеното сочи на недопустимост на съдебното решение, поради което същото следва да се обезсили. Водим от изложеното, Върховният административен съд