Решение № 1256 от 24.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13947/2011 г.

Решение № 1256 от 24.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13947/2011 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Константин Христов Гюпчанов и Любомир Христов Гюпчанов, от гр. Несебър против решение № 1052 от 21.07.2011 г. на Административен съд - Бургас, постановено по адм. дело № 76/2011 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № РД-14-71/07.12.2010 г. на зам.- началника на ДНСК София, издадена на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ за премахване на незаконен строеж "Жилищна сграда - надстройка над втори жилищен етаж" в УПИ VIII-9, кв. 20 по плана на гр. Несебър, ул. Емона № 27. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост, като се иска отмяната му и постановяване на друго за отмяна на заповедта. Ответната страна ДНСК София оспорва жалбата. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на касационната жалба. върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за допустима- подадена срещу подлежащо на касационно обжалване решение постановено по жалба срещу заповед за премахване на незаконен строеж от пета категория, от страни по делото, за които то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема оспорената заповед за законосъобразна без наличие на основания по чл. 146 АПК за отмяната й. Решението е валидно, допустимо и правилно. По делото е установено, че процесната надстройка над втори жилищен етаж на съществуваща жилищна сграда е извършена без одобрени инвестиционни проекти и без разрешение за строеж, поради което е незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ и подлежи на премахване, тъй като не представлява търпим строеж по § 16, ал. 3 ПР на ЗУТ - не е допустима по правилата и нормативите действали по време на извършването му през 1997 г., както и не е деклариран пред одобряващите органи до 31.12.1998 г. Фактическите констатации на акта по чл. 225, ал. 3 ЗУТ не са оборени от оспорващите с надлежни доказателства. Дори и да са допуснати нередовности при съставянето и връчването на констативния акт, те не са съществени, тъй като не са повлияли върху съдържанието на заповедта за премахване на строежа. Правилно и в съответствие с материалния закон е прието от административния съд, че надлежни страни по делото за оспорване на заповед за премахване на незаконен строеж са единствено оспорващите, които са адресати на акта и органът, който го е издал. Собствениците на имота, в който е изграден строежа, както и съсобствениците на самия строеж не са пряко и непосредствено засегнати от заповедта. За тях тя не създава задължения, нито нарушава техни права и законни интереси. Ако се приеме, че заповедта ги засяга неблагоприятно, те имат самостоятелно право на жалба и само те могат да релевират като касационно основание допуснати спрямо тях нарушения на съдопроизводствените правила, а не и касаторите. Обжалваното решение не страда от релевираните в касационната жалба пороци и следва да остане в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,